Когато преживееш „ротор“ и оцелееш – нещо в теб се пречупва. Осъзнаваш, че си нищожен, изключително крехък и че животът е невероятно приключение, което не искаш да свършва!
Озовавайки се на дървото, първата ми реакция беше да проверя дали всички части на тялото ми бяха на мястото си. Дали мога да ги мърдам?! Боооже, мога! И краката и ръцете са там – здрави, и нищо не ме боли! Жива ли съм или сънувам?! Първите няколко минути бяха нереални. Възможно ли е да съм оцеляла след този ротор и нищо да ми няма? Това трябва да се заснеме! Толкова е невъзможно, че трябва да се заснеме. Ако имам телефон и мога да се заснема, може би не съм умряла… Къде ми е телефона?!??
Човек прави невероятни глупости, когато е влюбен и когато е под въздействието на адреналин. Точно този ден, на това дърво се влюбих в живота си отново и реших, че щом съм оцеляла ще мога да се справя и да си откача крилото. Сериозна грешка!
Възприятията под въздействието на адреналин са нереални и е препоръчително да не правите много движения и да изчакате спасителите. Силен наркотик е! Уви, разкопчах се от сбруята и започнах да разкачам крилото си от клоните на дървото, което беше повече от 10м високо – представете си го над втори етаж на обикновен блок. За жалост няколко върви минаваха през върха на дървото и разбрах, че няма да мога да се справя сама. Ами сега?! Ще търся помощ! Опааа… Нямам обхват! Слизай в такъв случай от дървото и търси обхват! И като една истинска маймунка – от клон на клон, та на земята. Але-лееее това дере, където съм попаднала не изглеждаше толкова стръмно от въздуха! Ще трябва да се изкача на билото и там вероятно ще има обхват.
Речено – сторено! След 15 минути съм горе. Юхууу има обхват! Звънкам на Фози, който караше буса и нямаше намерение да лети този ден. Дава свободно и той вдига с въпроса: „Ти жива ли си?“. Отговарям: “ Да, нищо ми няма, ама не мога да си разкача крилото…“. Фози: „Стефан те е видял от въздуха, обади ми се по телефона и каза, че положението изглеждало много страшно и че не знае дали си оцеляла, затова аз тръгнах веднага към мястото, където си паднала. Стой там на билото, идвам!“
Олекна ми! Спасението идва! Чакайки около половин час се наслаждавах на красивата гледка в Балкана, на зелената пролетна тревичка, на цъфналите цветенца, на небето, облаците, живота…
Пристигайки Фози се зарадва, че ме намери бързо и жива. Заведох го до дървото – кацалка. Качи се, пробва да го откачи, но и той като мен не успя. Слезе и каза, че ще трябва трион и че ще се наложи да се разходим до близката хижа. Очаквахме, че ще ходим около час, час и половина до там. Тръгнахме! Нещеш ли след около 10 минути ходене по пътя ни настигна джип. Оказа се, че в него се возят двама мъже, единият от които е собственикът на хижата към която сме тръгнали. Боже, късмет! Откликнаха хората на нашата молба за трион, качихме се в джипа и след 20 мин. бяхме пред хижата.
Изслушвайки невероятната ми история хижарят предложи да го изчакаме малко и че ще ни върне на мястото с крилото, заедно с триона, за да не ходим пеша. И от любопитство да види къде съм кацнала реши, че ще изчака да свалим крилото, което не отне много време. Та след 15 минути вече пътувахме с джипа към Беклемето.
Сърдечно благодарихме за помощта и се прехвърлихме в буса, от където потеглихме към Сопот. Пристигнахме на поляната до лифта с две торби бири – почерпка за всички парапланеристи и приятели, че съм останала жива и невредима след това невъзможно приключение.
Буквално нямаше и 3 часа след придървяването ми, а бяхме на кацалката в Сопот и разплитахме и преглеждахме крилото ми за повреди. То беше здраво и цяло, вървите също!
Късметът на начинаещият сработи напълно и приключи! Реших, че от тук нататък ще бъда много по-внимателна, четяща и слушаща по-опитните пилоти. Разбира се и мислеща няколко хода напред в тази уникална игра на шах – крос кънтри летенето.
Виж всички Лични истории!
Ако обичаш приключенията и не спираш да се предизвикваш, участвай в конкурса: