Тръгваме си от красивите Пиренеи с леко разочарование, породено от слабия зимен сезон, но с поглед, вперен в Провансалските Алпи и каньона Вердон.
Южна Франция е обширен регион, който граничи с Атлантическия океан, Испания, Средиземно море и Италия. Там човек може да открие всичко, което да направи пътуването му вълнуващо и интересно. Малки градове и селца, съхранили средновековния си дух. Приказна архитектура, живописни пейзажи, вдъхновили не един и двама художници. История, култура и традиции, които те карат да се влюбиш в този район. А още по-привлекателното в него е, че предлага много възможности за практикуване на едни от най-любимите ни екстремни спортове – кайтсърф, скално катерене, бейсджъмпинг, парапланеризъм, колоездене и др.
Пътуването ни със Subaru Forester 2.0i e-BOXER е финалната съставка за едно приятно и незабравимо преживяване. Натоварили сме големия багажник с всичките ни любими “играчки” за забавления и спорт. Имаме възможност дори да си вземем приятели, с които да споделим всички вълнуващи моменти и открития от това дълго пътуване. А нашият незаменим спътник в това приключение, си тежи на мястото по тесните, криволичещи пътища между френските селца и ни осигурява спокойствието и комфорта, за да се потопим изцяло в заобикалящата ни красота.
Първата ни спирка, слизайки от Пиринеите е Saint-Gaudens. Той се намира на 405 м надморска височина с невероятна гледка към равнината. Разходката ни започва от централния площад, където се намира една от най-емблематичните и красиви катедрали в района – „Св. Петър и Св. Гауденс“. Продължаваме да вървим по тесните улички с красиви къщи и занаятчийски ателиета, и магазинчета. Запленени сме от атмосферата, в която се усеща нотката на френската изтънченост.
Не е случайно, че следващата ни спирка е именно Тулуза (Toulouse) или по-известен като “Розовият град”. Трябва да си признаем, че за нас той беше истинска изненада. Архитектурата му определено е нещо, което впечатлява. Мислиш си, че е така само в определена част от града, но няколко километра по-късно се оказва, че не си прав. Сякаш си попаднал на безкрайно изложение на виртуози. Това е вратата към Югозападна Франция! Градът е известен още като Сите дьо л’Еспас – Космически град, наречен така поради водещото място на Тулуза във въздухоплаването и мястото, което заема в Европейската космическа програма. Тук е открит планетариум, с право наричан последната дума на техниката, където могат да се видят интерактивни изложби и копия на ракетата “Ариана 5” и на космическата станция “Мир”.
Също толкова силно впечатление ни прави и животът, който цари по улиците на града. Пълно е с млади хора, излезли за кратка разходка, градски пикник, питие или за среща с приятели. Дори и в късните вечерни часове е пълно с бегачи и колоездачи, излезли за своята ежедневна тренировка в района на моста Пон Ньоф.
Посрещаме утрото във Вердун-сур-Гарон (Verdun-sur-Garonne) с чаша горещо кафе и топъл кроасан и се приготвяме за път. Разглеждаме катедралата на селото, отбиваме се до местния пазар, който е гурме рай със своите десетки видове сирена, деликатеси, прясно изпечен хляб, вкусни домашни гозби и…ммм.
Завладени от чара на мястото, започваме да планираме следващите спирки от пътуването ни. Нашите приятели, които вече няколко месеца живеят в този регион, ни разказват за няколко местенца в близост, които си заслужава да посетим.
За следобед си избираме да посетим град Алби, притегателен с тухленият дворец Пале дьо ла Берби (Palais de la Berbie).
На път за град Алби виждаме поредното приказно градче, за което знаем от приятелите ни и без да се колебаем, отбиваме, за да го разгледаме. Кацнало на една скала, Village of Bruniquel сякаш зорко наблюдава река Аверон. Разхождайки се по тесните улички, отново бяхме омагьосани от заобикалящите ни автентични къщи и атмосфера и разбираме защо Bruniquel е обявено за “Едно от най-красивите села във Франция”. Над градчето се извисява старинен замък, който впечатлява с мащаба, запазеността и архитектурата си.
Обсъдили как ли са живели благородниците по-онова време и дали мястото на замъка е било избрано със стратегическа цел, се качваме на нашето Subaru и продължаваме към град Алби. Любувайки се на пейзажа и заобикалящата ни красота по пътя, забелязваме красиво село на име Ларок (Larroque). Веднага отбихме, за да го разгледаме. Малко и много китно селце с усмихнати хора.
След различните и интересни спирки по пътя разбираме, че няма да имаме достатъчно време да стигнем и разгледаме Алби. Малко сме разочаровани от това, че деня е къс и не ни стига, но знаем, къде ще е едно от първите ни посещения, когато се върнем във Франция. Прибираме се отново във Вила Мария (Villa Maria), в селцето Вердун-сур-Гарон (Verdun-sur-Garonne), заредени с положителна енергия от изминалия ден. Ден изпълнен с красота, автентичност и добро настроение.
В ранни зори си вземаме довиждане с любезните ни домакини, само за да можем да се върнем скоро и потегляме с нашето Subaru Forester. Следващата ни цел е Гранд Каньон Вердон. Пътят ни минава покрай Френската Ривиера и не можем да не спрем за разходка в крайбрежното градче Агде. Наричат го още “Черната перла на Средиземноморието”. Времето е слънчево и топло, но духа много силен вятър. Стигаме до плажа и разбираме, че мястото е рай за кайтсърф. Нашата цел за денят обаче е да стигнем до Вердон и продължваме натам.
Тъй като деня вече е към края си и за нас е ясно, че ще разглеждаме Вердон на следващия ден, решаваме да използваме последните светли часове, за да разгледаме Авиньон – известен като градът на папите. Разположен е на левия бряг на река Рона и впечатлява с огромният Папски дворец, който е една от най-големите готически сгради в света. Днес дворецът в Авиньон, освен основна туристическа атракция, е и любимо място за организиране на културни събития, като музикални, танцови, филмови и театрални фестивали.
Направихме дълга разходка из залите на двореца, видяхме впечатляващи изложби, триизмерни възстановки и много интересни късове история, но около 3 часа не бяха достатъчни да разгледаме всичко. Ако искате да видите целия дворец и да му се насладите спокойно, отделете си поне един ден.
Залезът от уличките около двореца е нещо, което не може да се опише нито с думи, нито със снимки. Може само да се изживее! Намерихме си уютно място за вечеря пред самия дворец, в което признаваме си ядохме най-вкусната френска храна до този момент от цялото пътуване.
По време на вечерята си избрахме и следващото място за спане по пътя ни към Вердон. Избрахме го така, че да е близо до единия края на каньона и плана беше на следващия ден да стартираме от рано, за да го обиколим целият.
Заредени от вкусната храна и от всичко видяно, и преживяно в този ден, потегляме към случайно намерената къща в Booking, която изглеждаше прекрасно на снимките, но на живо се оказва дори още по-хубава.
Въпреки, че пристигаме посред нощ собствениците – французин, женен за калифорнийка ни посрещат много топло. Дори в тъмницата навън се усеща, че мястото има специална енергия.
На сутринта слънцето ни показа цялата красота на мястото. Къщата се намира в прекрасна маслинова горичка, с неповторима гледка към простора, а стопаните се оказват изключително любезни. Дават ни полезни съвети какво да видим в каньона Вердон, а сутринта ни приготвят невероятна закуска за изпроводяк. Оказа се поредното невероятно кътче от нашето пътуване, от което си тръгваме с нежелание.
Първата ни спирка в каньон Вердон е Quinson. Малко средновековно селце, разположено по долното течение на река Вердон и непосредствено до езерото Quinson, което ни пленява с тюркоазената си вода. Езерото има обособен плаж, където може да се плува и е подходящо за деца. Предлагат се разходки с каяци, лодки, водни колела. Това е най-запазената, дива част от каньона, която остава встрани от туристическия поток. Там намират убежище много птици и различни видове риби.
Решаваме да се разходим по екопътека, която започва от езерото и достига до най-високата част на каньона. Маршрутът се изминава за около два часа, а гледките, които се разкриват, са невероятни. В зависимост от светлината, цветът на водата се променя във всички възможни нюанси на тюркоаза.
След тази вдъхновяваща разходка се качваме на нашия приятел – Subaru Forester, за да продължим разходката. Каньонът е много голям, вие се в продължение на повече от 25 км и без кола ще отнеме доста време да се разгледа.
Спираме в градчето Saint-Croix-du-Verdon, което е разположено на брега на езерото Croix-du-Verdon. Това е най-известното място в каньона. Много живописно, кацнало над водата, но и прекалено туристическо за нашия вкус. Разглеждаме го и продължаваме към следващото стеснение на каньона, където пътя ни води до една истинска приказка-градчето Moustiers-Sainte-Marie.
Гледката на крепост с катедрала издигаща се високо сред скалите над градчето, обградена с крепостна стена ни спря и не можахме да не се разходим и да разгледаме повече. Отделихме час-два за разходка из крепостта, за което определено не съжаляваме. Времето прекарано там, е магично и си обещаваме, че някой ден ще се върнем отново.
Денят напредва, а пред нас остава голяма част от каньона Вердон, която още не сме видели. Предстои ни да достигнем до най-високите му точки и градчето La Palud-sur-Verdon. Това място ни е препоръчано от нашия близък приятел Иво Нинов-Германеца. Селцето се намира в централната част на каньона Вердон, на 800 м н.в. и чудесна изходна точка за много от най-благодатните места за екстремни спортове в района. Там е и родното място на спортното катерене. Една от меките за каньонинг, каякинг, катерене по големи стени (big wall) и бейсджъмп.
Вижте още: Вердон – родното място на спортното катерене
Обикаляме селцето и докато разглеждаме околността, откриваме път, който в навигацията излиза затворен, но решаваме, като едни истински приключенци, да го изследваме. Оказаха се около 20 км много тесен път, който се вие между отвесни скали. Пропастите са по над 1000 м и достигат до водата, а гледките са изумителни. Спираме почти на всеки завой, защото непрекъснато изскачаха все по-хубави и по-внушителни гледки.
На много места по пътя имаше панорамни площадки, на които можеш да спреш и да се насладиш на изяществото, което природата е създала. И така, неусетно, гледка след гледа, коя от коя по-интересна, по-вълнуваща, по-незабравима, денят се изниза между пръстите ни. Не ни се искаше да напускаме това място. То те омагьосва и те държи в прегръдката си, а ти искаш да видиш още и още. Нашият верен спътник Subaru Forester ни очакваше търпеливо да се насладим на гледките, но залеза не. Любувахме му се на фона на пищната природа от една от най-високите точки в каньона. Изчакахме да се стъмни и спокойно поехме към следващата ни спирка.
Вижте още: На четири колела из Европа със Subaru Forester: без план, но с посока
