Пътуването ли е по-важно или пристигането? Задавал ли си си този въпрос скоро? Задавал ли си си този въпрос някога? А, сега ще се опиташ ли да си отговориш?Забързахме ли се?
Често ли броим… дните…, часовете…, килограмите…, бюджета…, спирките…, миговете…, снимките…, оставащото време?…
Спонтанността е първично чувство… Понякога да нямаш план е толкова вълнуващо…. Винаги да имаш план е толкова изморяващо… Развълнувани ли искаме да сме… или изморени?…
Въпреки че нямахме план, с нетърпение очаквахме момента, в който ще поемем на това пътуване с кола из Европа. Целта беше ясна! Да се докоснем до част от европейските планини и труднодостъпни места по пътя. Средството също беше налице! Subaru Forester 2.0i e-BOXER. Нас си ни влече да минаваме по черни пътища, без маркировка, без точни указания на картата, без крайна точка. И за да си позволим да се отдадем напълно на тази авантюристичност, си ни трябваше стабилна машина. Очакваха ни хиляди километри път, часове наред каране, снеговалежи, шофиране по тъмно, планини и като цяло, живот на колела в следващите две седмици.
Не по-малко важният факт е, че ние освен любопитни, сме си и малко ненаситни. Какво имам предвид ли? Ако има пудра, ще се кара! Ако има прогноза, ще се лети! Ако има спокойни води, ще се плава! Ако замръкнем някъде, ще се къмпингува! Ако има върхове, ще се катерим! Така де… За какво сме тръгнали иначе?… Цялата тази екипировка, тя си пътува с нас, а най-якото е, че със Subaru Forester, не се налагаше да избираме какво да оставим и какво да вземем. Имаше място даже и за стопаджии, с багаж колкото нашия.
Тръгнахме ли в деня, в който трябваше? Ти как мислиш? Разбира се, че не! Дали знаехме, че е важно да тръгнем точно на двадесет и седми декември? Разбира се, че да! Обаче, тогава си казахме… „Нищо в това пътуване, не е на всяка цена!“ Важното е да се насладим… И да ни е хубаво…
И не, нямаше разправии с авиокомпании…, с туроператори…, с люти диспечери…, застрахователи…, хотели… Ето това е свободата, която дава криле… Не зависиш от никого… Не се отчиташ на никого… Не се извиняваш на никого… Не гониш вятъра…. Безсмислено… Това е моментът, в който изпитваш истинската наслада от това да се “резервираш” сам… И когато с теб има още една свободна душа, се оказва, че някак случайно… “резервацията ви” се е дублирала…
Тридесетина часа по-късно багажникът на колата беше пълен… Багаж за пътуване без план, но с посока… Няколко задачи по пътя… Връщане до вкъщи… Наистина беше само едно! И около двадесетина минути преди полунощ на двадесет и осми декември, поехме по пътя на свободата…
Само първата спирка засега беше ясна… Езерото Блед, Северозападна Словения! Не е случайно, че компасът ни води натам… Планината ни вика… Езерото се простира в подножието на национален парк Триглав (Юлийските Алпи) и планинската верига Караванке, която се разкрива много ясно от бреговете му. А, има ли нещо по-красиво от изгрев, отразяващ се в лазурната вода?… А, водоемите в тази част на Алпите са обагрени в тюркоазено синьо… Ждрелото Винтгар поема в студените си води всяка ласка от слънцето… Краят на декември е… Но ласки, има… Там, недалеч от извора на река Соча, се величае и Триглав, най-високият връх в Словения.
Триглав не е просто планина, той е крал,
пише след края на Първата световна война известният изследовател на Алпите Юлиус Куги.
И така, след гостуване на “краля” е време за презареждане на батериите и избиране на следваща точка от маршрута! И се почва едно питане… Потъване в красотата на Доломитите? Или да покараме ски и сноуборд в Словения? Да се видим с приятел във Вербие? И така с много питане, далеч се стигало…
Вижте: Опознаване на Юлийските Алпи през зимата със Subaru Forester
В 5:00 сутринта, отново сме на път. Предстоят ни около осем часа планинско каране. В моменти като този, славим създателя на автопилота. А, този на Subaru Forester, направо си шофира вместо теб. Ако пък се отнесеш по някоя впечатляваща гледка по пътя, веднага започва да ти се кара: “Напускаш си лентата”, „Не си държиш ръцете на волана”, “Дръж си очите отворени, докато шофираш”… А, ако случайно има кола пред теб, а ти отново правиш всичко друго, но не и да си гледаш в пътя, той си намалява скоростта, за да осигури достатъчно дистанция между теб и другата кола. После пък е достатъчно самостоятелен да си набере скорост, отново. Да живее AI.
И така, няколко часа по-късно, на входната табела на Шамони, на метри от Монблан… Може ли да се разкаже Шамони? Не! Шамони трябва да се преживее. Дали успяхме да се качим на лифта за Егюѝй дю Мидѝ… Разбира се, че не… Тридесети декември е. В Шамони е пълно с живот… А, нали плановете изморяват… Та всички места до края на работния ден на лифта бяха разпродадени…. Обаче това място е толкова магично, че някак не те оставя да потънеш в разочарование… Не можеш да си там и да не го живееш… Газ към Бревен… И някакви си минути (нали не броим) и там срещу теб в небесата са “увиснали” те… Монблан и Егюѝй дю Мидѝ… Тук ще те оставим сам да откриеш чувствата си към тази панорама…
И се връщаме пак към живота на “смъртните”, където пак ще се резервира… Имаше ли къде да се спи в Шамони? Как мислиш? Разбира се, че не… Анси, здравей!… И след като сме в региона Оверн-Рона-Алпи, по крайбрежието на река Туи, нощната разходка с тихия шум на движещата се вода, е естественото продължение на този ден…
Утрото в Анси е спокойно… Тридесет и първи декември е… Затишие пред буря… И в буквален и преносен смисъл… Небето се стича над нас, за да отмие всичко ненужно от изминалата година… И така, потънали в мисли за миналото и бъдещото, се носим към Вердюн-сюр-Гарон, малко селце близо до Тулуза…
Понякога знайните спирки, всъщност могат да се окажат изненадващи… Признавам си, че ако нашите приятели, не се бяха преместили да живеят там преди месеци, вероятно нямаше да се спрем… Така, често и в живота, подминаваме места и хора….
Настъпването на първите минути на новата година в кулата на замъка Вила Мария… Усещат се същите стил и класа, като във Вила Вилекула… Не съм вдигнала бял кон на ръце, но пък чорапите ми са дълги и шарени, а косата рижа…
Сутрешните лъчи на първото януарско утре ни огряват… Осем приключенци, един шеф на четири лапи, седем сноуборда и един чифт ски в три коли… И да кажа, че шефа е снажен, висок и внушителен, а не джобно пухче! Добре че ние сме със Subaru Forester, че тая екипировка къде да влезе иначе!
Поемаме направо към сърцето на Френските Пиренеи… Разбира се, прескачаме момента с настаняването в китното селце Бурисп и се катерим по стръмните баири към пистите на Сейнт Лари… На деветдесет процента от нас ще им е първо каране този сезон… Само шефа, не го броим… За него или добро, или нищо. Да снимам ли… Да гледам ли… Да откривам ли… Да се обличам ли… Да се редя на касата ли…. „Я, се успокой!“ – казвам си… Нали се разбрахме да не бързаме…
Сега не е време да ти разказваме за курортите, съоръженията, пистите, магистралите, таксите и друга полезна информация от пътуването… За тях ще ти пишем отделно… Целта на този разказ е да си говорим за вечното бързане…, опитите да пропътуваме стотици, хиляди километри за броени часове…, спестяването на време…, спирки…, разговори… За да стигнем колкото се може по-бързо от една до друга точка…
Истината е, че както в пътуванията, така и в живота, бързането води до “пропуснати ползи”…
За дванадесет дни ние пропътувахме със Subaru Forester близо 6500 км. Преминахме през общо шест държави – Сърбия, Словения, Италия, Франция, Монако и Хърватска. Истината е, че в плановете ни също бяха Швейцария, Андора и Испания. Буквално бяхме на десетки километри от всяка една от тях. Единствено желанието да не бързаме, ни спря да отидем и до тях. Всеки ден откривахме планини, реки, езера, местности, селца, градове и хора, които ни завладяваха.
Как иначе, щяхме да се разходим по Пон Ньоф, един от най-старите мостове в Тулуза /La Ville Rose/, откриващ живописни гледки към река Горона?
Да странстваме из старите улички и сгради в автентичното градче Анси?
Да ядем така известните френски палачинки в Бурисп?
Да се насладим на приказния залез над река Рона, заобикаляща Авиньон, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг?
Как щяхме да потънем в изяществото на базилика “Суперга” в Торино, известна още, като кралската базилика?
Да посрещнем утрото в огрените хълмове над малкото френско градче Таверн?
Да ядем най-вкусната домашна паста с доматен сос в малкото ресторантче до езерото Изео?
N.B. Много беше неловко, като попитахме с какво е пастата и ни отговориха учудено “Ами с доматен сос”… Мон ами, бога ми… Това беше, най-вкусната паста, която е правила компания на чашата ми вино…
N.B. Стопанинът на супер типичното италианско ресторантче ни върна от вратата на сбогуване, за да ни сипе по шот шоколадов ликьор.
Да си купим повече от десет вида френски сирена от малкото пазарче за местни продукти във Вердюн-сюр-Гарон?
Да се любуваме на цветовете на Венеция, обагрени от топлите слънчеви лъчи на януарското утро?
Морският бриз на Френската Ривиера да играе с косите ни? Вечеря в Кан? Трябва да видим и Ница? Какво ще кажеш за нощна разходка в Монако…
Да се изгубим в Алпите, преоткривайки се някъде във величието на Монблан и Егюѝй дю Мидѝ?
Да попаднем по неволя във френското селце Ларок, в местността на Горна Гарона и всички местни (общо на брой, мисля че четирима) да ни канят в домовете си на чай?
Да разговаряме надълго и широко с хора, с които не говорим на един и същи език? Не! Това не е шега. Нито е измислица. Удивително е как французите и италианците не говорят английски език, разбира се и български… Обаче не спират да ти разказват какво ли не на техния си език. Когато хората имат желание да комуникират един с друг, езикът не може да ги спре!
За десерт си оставихме Гранд Каньон Вердон. Дълго мислихме какво да кажем за него… Не спираме да се удивляваме какъв гениален творец е природата… Колко изящни могат да бъдат линиите и… В продължение на близо 25 милиона години, едноименната река Вердон е формирала тази единствена по рода си местност. Пътят на водата винаги следва посока… непоколебимо напред! И всяко местенце, до което водата се е докоснала, е заело своята уникална форма и се е оцветило в своите нюанси… Дефилето се разстила по средата между Авиньон и Ница, високо в областта От-Вар в Прованс. Източниците казват, че това е най-големият каньон в Европа…. Романтиците биха казали, че ако изяществото може да се види, Вердон е скулптурата, докосната от Бога… Най-девствените места от каньона се крият между градовете Кастелан и Мустие-СентМари, някак си магично издълбани във варовиковите скали.
“С две думи” се опитваме да кажем, че магията на това да пътуваш без план, без организация, без задължение, без дати, без график, без разписание на самолети, влакове и др., без очаквания, е всъщност откриването. Тайнствената сила, която те превръща в разказвач на собственото ти безмълвие.
Очаквайте следващите материали за зимното пътуване из Европа със Subaru Forester, в които ще ви разкажем за възможностите за практикуване на екстремни спортове в различните части на Алпите и Пиренеите, особеностите на пътя, местата, които определено са “must see”, съвети и подсказки как да не се избиете със спътника си по време на цялото пътуване и разбира се, много красиви кадри от посетените локации.
Много красива екскурзия с най точния автомобил