31 декември. Изтичат и последните часове на 2023 година. Взели за из път частица от снежната романтика на Шамони, продължихме пътя си през очарователния Анси, за да се отправим към френските Пиренеи.
Имаме „късмета“ да вали дъжд и навън е доста мрачно, но ние пътуваме много приятно. Дори в тези условия, колата ни, Subaru Forester, стои стабилно на пътя и ни осигурява пълен комфорт. Наред с всички улеснения в управлението, за които вече ви разказахме, в този дъжд много се радваме, че и чистачките се включват и регулират автоматично, спрямо интензитета на дъжда. Още една функция, с която не се налага да се занимаваме. Или както се шегуваме помежду си, за всяко пътуване е важно да има един, който да мисли за всичко и при нас това е Subaru Forester 2.0i e-BOXER.
Когато достигаме Централен масив (Massif central), сме наградени от не една красиви гледки. Най-високата точка, връх Пюи дьо Санси, е висок 1886 м н.в. и сме впечатлени, но не от гигантски върхове, а от цялостния мащаб на това голямо нещо и добре разбираме значението на думата „масив“.
Massif central се състои от планини и плата, обхващайки около 15% от континентална Франция. Образуван е в резултат на вулканична дейност, утихнала през последните 10 000 години. Тези централни планини са отделени от Алпите чрез дълбока цепнатина от север на юг, създадена от река Рона и известна на френски като sillon rhodanien (буквално „браздата на Рона“). Научаваме, че регионът е бил бариера за транспорта във Франция до откриването на магистрала A75, която не само улеснява пътуването от север на юг, но и отваря достъпа до самия масив. Благодарение на нея и ние пътуваме бързо надолу.
След 6 часа пристигаме в Тулуза и можем да се насочим към крайната ни точка за деня – Вердун-сур-Гарон (Verdun-sur-Garonne), селище с близо 5000 жители, където ще гостуваме на наши приятели. Както личи от името, то е на брега на река Гарона, очарователно с красивите природни гледки наоколо и старинните църкви и здания. Какво по-подходящо място за посрещане на Новата година!
Какво правят активните хора на 1 януари сутринта? Стават рано и заминават нанякъде. И ние направихме така. А не е като да нямахме избор. Вердун-сур-Гарон е на много ключова локация – на около 1,5 ч. до Пиренеите и около 2 ч. до Алпите. На 1,5 – 2 ч. е Атлантическият океан, и също на толкова – Средиземно море. Изборът ни се спря на курорта Сен Лари (Saint-Lary), който се намира в самия център на Пиренеите и потеглихме натам.
През цялото време се кара на юг към планинската верига и трябва да признаем, че бяхме впечатлени от внушителните мащаби на нейните северни склонове. Пиренеите определено респектират и те карат да се чувстваш малък. От време на време спираме и снимаме върховете исполини, надвесили се над пътя ни.
Красотата ни дебне отвсякъде, а от двете страни на виещия се път има природни паркове и забележителности. От лявата ни страна е Пик дю Миди, където на 2977 м н.в. се намира най-восокоразположеният планетариум в света. Той има интересна и дълга история, започваща с първите дейности по изграждането му през 1882 г., а днес там се намират 4 мощни телескопа за изследване на космоса. Разбира се, той е и туристическа дестинация, с условия за ски и фрийрайд, както и за вкусно похапване почти на върха.
Засега отлагаме визитата там, подминаваме и мястото ни за настаняване, и в 10 часа вече сме пристигнали в курорта Сен Лари, където директно се обличаме и слагаме ските, бордовете…
Сен Лари (Saint-Lary), както се оказа, е най-голямата ски зона във френските Пиренеи. Разположен е на надморска височина от 1600 – 2515 м. Впечатляващо е дори само да си представим, че има 24 ски лифта и 59 писти, обхващащи над 100 км снежен път. Популярният курорт предлага писти с различна трудност, така че да има по нещо за всеки, от начинаещи, до експерти: 7 зелени писти, 26 – сини, 15 – червени и 11 черни. 350 снежни оръдия обслужват нуждите на курорта. Има също и 2 писти за шейни, сноупарк за опитните райдъри и три маршрута за трекинг и скандинавско ходене.
Качваме се на лифта и после чевръсто се мятаме на дъските. За съжаление нямаше много сняг и липсваха условия за фрийрайд, така че решихме карането ни за деня да бъде опознавателно. Така че в шеги и закачки на пистите навъртяхме по 20-ина километра за деня. Времето беше слънчево и сравнително студено и снегът беше с приятна консистенция за каране, но все пак общо топлото време тази зима си даваше отражение и на места имаше доста лед, а другаде пистите бяха оголени.
Инфраструктурата на курорта е добра, с различни зони, добре свързани със ски пътища и лесно се преминава от по-висока към по-ниска зона. Съответно логистиката с лифтовете също е изградена много добре. Интересно е, че имаше лифт от 1956 година, който си работи нормално и изглежда така – доста приятен, с подменени седалки. Картите за деня ни струваха по 39 евро на човек.
За моментите за отмора и възстановяване на силите може да се разчита на приятни заведения, където за похапване се предлагат омлети, палачинки и кроасанчета, различни храни от френската кухня. Цените на храната са доста приемливи – почти същите като долу в селото, за разлика от България…
Вижте още: Опознаване на Юлийските Алпи през зимата със Subaru Forester
Бяхме си наели място за нощувка в едно китно селце в долината, с име Bourisp, което оставяме на френскоговорящите от вас да произнесат. От селцето, до курорта има лифт, който може да се ползва с въпросната дневна карта от 39 евро, която си бяхме купили. Отделно има път, с дължина 2,3 километра, по който ние избрахме да се качим с колата, понеже сме „големи райдъри“ и носихме по много чифтове ски, бордове и парапланер, които искахме да са с нас, пък и четириног сладур, който ни правеше компания.
Пътят от селото, до курорта е много живописен – виждат се околните върхове високо, както и селцата, разположени в долината. Имаше доста завои, които Forestеr-а мина бързо и лесно, а возенето беше приятно. Тук е моментът да отбележим, че колата е голяма и успявахме да натоварим всички бордове в нея, за да може другата кола да е свободна за четириногия ни спътник.
Мястото ни за настаняване в Bourisp се оказва много приятно, а домакините – приветливи и мили. Вечерта правим своеобразен щаб, в който разглеждаме карти в опит да разберем дали на някой друг курорт в околността ще има по-добри условия за каране. Обсъждаме и възможността да стигнем до Пик дю Миди, където е въпросният планетариум. Искаме да се качим, защото най-големият експерт в групата ни е карал там и ни казва, че е супер яко за фрийрайд. Преглъщаме тъжно, защото всъщност сняг няма и планът отпада.
Вижте още: Шамони: в сърцето на Алпите през зимата със Subaru Forester
В крайна сметка отиваме на съседен курорт – Pla d’Adet. Докато караме натам, нещата не изглеждат добре, защото ни вали дъжд. На място сме посрещнати от красиви гледки, но, уви, дъждът продължава.
След като преглеждаме камери от по-високите точки, разбираме, че няма смисъл да се качваме. Хубавото е, че дъждът спира, но сняг все така няма. Решаваме, че има по-хубави неща, които може да направим този ден и някои избират да отидат на SPA, други – да летят с парапланер над хълмовете.
В началото на третия ни ден в Пиренеите решаваме да караме отново в Сен Лари, но оставяме част от деня за разходка. Поемаме към огромното езеро Col Cap de Long, завършващо с язовирна стена, висока 100 метра и заобиколено от скалисти планини от всички страни.
Езерото е разположено на височина от 2161 метра и осигурява невероятна гледка към близките долини и езера. Така знаем, но не успяваме да видим, поради големия трафик.
Връщаме се и продължаваме разходката си в защитената територия – Réserve naturelle nationale du Néouvielle. Посвещаваме оставащите часове на красивия резерват, от който на 5 км на юг, по въздух, е Испания, на изток на 10 км е Андора. Увлечени от красивите гледки, продължаваме разходката си до стъмване.
За щастие придвижването наобратно през непрогледната гора със Subaru Forester е безпроблемно – въпреки лишената от Луна и всякакво друго осветително тяло тъмна гора, умните фарове на колата завиват в завоите, както и се настройват на къси и дълги, в зависимост от това дали има кола в насрещното движение.
Четвъртият ден в Пиренеите е ден за ново начало. Потегляме обратно към вилата във Вердун-сур-Гарон…
Очаквайте следващия материал за зимното ни пътуване из Европа със Subaru Forester.
Вижте още: На четири колела из Европа със Subaru Forester: без план, но с посока
За повече информация за Subaru Forester и тест драйв, посетете subarubg.bg.
