Ако я видите в градски условия, едва ли ще предположите, че такова крехко на пръв поглед момиче може да управлява със здрава ръка лодка в Южния ледовит океан.
Тя обаче се е доказала като отговорен кормчия, който с нужното самообладание пори водите около остров Ливингстън и осигурява придвижването на хора по вода, според нуждите на техните проекти.
Казва се Елка Василева и е първата жена водач на лодка „Зодиак“ на Българската антарктическа база и полеви асистент, което е много отговорна и недотам женска (според доста хора) позиция. За нея разказва в материал БНР.
Вижте още: Първото соло и без чужда помощ прекосяване на Антарктида е факт
Ще я видите сериозна и съсредоточена да изпълнява курсове до различни точки, които дори липсват на картите. Някои геолози трябва да взимат проби от съседен остров или бряг, а проектите на други учени изискват пробовземане директно от океана. В някои случаи пък се налага да се записват падащи ледници и Елка е там със „Зодиак“.
За да се управлява плавателен съд в непознатите антарктически, понякога бурни води, се изисква психическа стабилност и доста кураж, а така също и умения, и опит по вода. Елка, която наричат Нуньо, е опитен „морски вълк“, научила доста за придвижването по вода от своя баща. Нейното най-дълго плаване без прекъсване е продължило 3 години и е било заедно с родителите ѝ. Те са осъществили плаване с 10-метрова яхта от Турция до Карибите и обратно, като са прекосили 2 пъти Атлантическия океан.
Елка Василева се е дипломирала в Художествената академия, със специалност „Метал“ и два пъти е работила по проекти на Кристо Явашев – Плаващите кейове и опаковането на Триумфалната арка в Париж.
Вижте още: Екстремните кулинарни увлечения на един учен в Антарктика
(снимка: Bulgarian Antarctic Institute, Фейсбук)
Била е ски учител и капитан, и екипаж на различни ветроходни и моторни яхти.
Признава, че никога не е очаквала, че ще отиде в Антарктика, а предложението да замине, получава, докато работи по проекта на Явашев в Париж:
Казаха, че търсят човек да кара лодки. Първо ми се видя като жълта новина, но се оказа истина и след по-малко от месец пътувах към Антарктида.
Да бъде водач на лодка и полеви асистент на базата е интересно предизвикателство, признава Елка и добавя, че не приема суеверието, че жена на борда носи нещастие. Казва, че не полът има значение, а това дали си разбираш от работата. Допълва, че от много години на базата е имало жени на позициите лекар, готвач и др.
„Едно от най-важните неща на Антарктика, в името на научните проекти и бъдещето на българската база, е изграждането на силен екип. Откровено вярвам, че успяваме да изградим такъв – смел и работещ екип. Независимо от предизвикателствата на тази трудна и отговорна задача, което е от изключителна важност за текущите и бъдещи научни и логистични проекти. Благодарение на професор Пимпирев и целия екип, организиращ българските антарктически експедиции, на българската база има дългогодишно участие на хора от нежния пол.“
Вижте още: Под вода и над облаците около българската антарктическа база
Най-интересното в тези географски ширини за Нуньо е, че открива нови земи, плажове, заливи, за които няма никаква информация – няма карти, не са отбелязани дълбочини.
Когато я питат дали има страхове, когато излиза в морето, отговаря, че това са нещата, които не зависят от нея – например гръмотевичните бури, които изникват неочаквано в екваториални води. „Вълни, вятър и хора, без опит в морето, са неща, които капитанът или човекът, който поема отговорността, може да контролира или да взема решения“, казва Елка. Все пак признава, че за нея има едно ново притеснение във водите на Антарктика и това са леопардовите тюлени. Разказва също, че косатки, които са виждали не много далече при предишните мисии, предизвикват респект.
Смелото момиче признава, че да бъде водач на лодка, за нея е най-интересната позиция в базата. Казва, че понякога поема рискове, а понякога е по-строга в името на сигурността.
Иначе се вълнува от факта, че все още има неизследвани океани и брегове, и те се намират там, на Антарктическото крайбрежие.
Вижте още: Нов световен рекорд: Скоростно изкачване на първенеца на Антарктика
