Когато навън фучат люти виелици, а снегът е затрупал и последната надежда за излизане, най-логичното нещо, което можем да направим, за да преборим скуката, е да отворим вратата на хладилника и да си причиним една приятна хранотерапевтична процедура, която да стопли скованите ни от студ мисли…
Точно тази тактика прилага в свободното си време и Сипрен Версо – астробиолог и гласиолог (човек, който с научни занимания оправдава нездравото си привличане към ледовете). Между нас и него обаче има една дребна разлика – неговата врата на хладилник всъщност е вратата на собствения му дом, а хладилникът са безкрайните ледени полета на Антарктика.
Младият учен работи на най-отдалечената научна база в света – антарктическата станция Конкордия. Дори Международната Космическа Станция, разположена на някакви си 400 км над земята е по-близо до цивилизацията от местоработата на Сипрен.
Но, какво прави там той?
Официално събира проби от ледовете и изследва климата. Неофициално, в свободното си време човекът се забавлява като поддържа блог за екстремните условия, при които се налага да живее заедно с колегите си. Конкордия се намира в самото сърце на Антарктика, като температурите на това разкошно място редовно падат до -70 градуса по Целзий и дори различни бактерии не съумяват да оцелеят.
Реалността в базата Сипрен обобщава така:
“През зимата, която тук продължава 9 месеца, това място не може нито да бъде напуснато, нито да бъде достигнато от външи хора. Студът е толкова сериозен, че двигателите на машините отказват да работят. Тук сме 13 човека – техници, учени, готвач и лекар. Виждаме слънцето през август, след 3 месеца мрак, в които то дори не се показва на хоризонта. Въздухът пък е изключително сух и беден на кислород”.
Въпреки непривлекателните условия Конкордия е силно атрактивна за учени от всякакви области, които тук имат възможност да изследват различни атмосферни и геофизични процеси и дори способността на човешкото тяло да се адаптира към условия, близки до тези на Марс или луната.
Сипрен и колегите му проучват как се е изменял климата в миналото и дава евентуална представа за промяната му в бъдеще. Така, благодарение на проекта EPICA, провеждащ се на това място, знаем че нивата на парниковите газове и в частност въглеродния диоксид и метана никога през последните 800 000 години не са били толкова високи.
Но, да се върнем към хладилника…
Веднъж, за да се позабавлява Сипрен излиза навън и опитва да си приготви храна с различни продукти. Вълнуващите местни условия обаче бързо осуетяват плановете му, като превръщат кулинарното начинание в забележителни хранително-вкусови скулптури от лед.
Ученият не е изненадан от подобен развой и заснема произведенията на антарктическото изкуство за своя профил в Twitter, като добавя: “Прясната ни храна свършва още в началото на зимата, дълго време нямаме снабдяване с нова, затова през повечето време ядем главно замразена храна. Тъй като температурите тук никога не са положителни просто я държим в контейнери навън”.
Резултатите от експеримента:
