Статията е част от брой ЛЯТО 2013 на списанието.
B.A.S.E. jump – скок с парашут от стационарен обект или по-точно от: “B” като buildings (сгради), “A” като antennas (антени, кули), “S” от spans (арки и мостове) и “E” earth (земя). Абревиатурата е измислена от американския скайдайвър Карл Баниш.
Хилядолетната човешка мечта за летене. Дълги години опити – повечето неуспешни. Новатори и изобретения. Неуспехи, жертви и подигравки. Нови опити и насоки. Гонене и отричане. Надежди и вдъхновения… Дълъг е пътят, преди да се стигне до това, което в момента наричаме бейсджъмпинг. Колкото нов и модерен да ни се струва BASE-а, той всъщност не е спорт, а осъществена мечта с история, по-стара дори от тази на алпинизма. Зад съвременния уингсют (костюмът за летене), стоят дългогодишните експерименти на десетки хора, за които се знае малко или съвсем нищо.
Историята на бейсджъмпинга започва отдавна, през 12-ти век, много преди изобретяването на съвременния парашут и наченките на повечето спортове. Първите документирани джъмпъри, за които знаем, били китайски акробати, които преди повече от осем века използват техника с миниатюрни парашути, за да се приземяват при скокове, част от представленията им.
Вижте: Сам Пач: от обикновен работник във фабрика, до знаменит изпълнител на каскади
По-късно в Европа, между 14-ти и 16-ти век, се появяват две групи хора, експериментиращи със скокове от високо с импровизирани парашути. Ентусиастите са наричани “скачащите от кули” („The Tower Jumpers”) и имат различни подбуди за опитите си. Едните са движени от прагматични цели. Те правят опити за безопасно скачане от кули с височина до 100 метра, за да бъде тестван начин за бягство от горящи укрепления, каквито не липсват по онова време. Другите имат цели, по-близки до тези на съвременните джъмпъри – те го правят от любопитство и за удоволствие. Те просто искат да летят като птиците, да намерят нов начин за придвижване и пробват различни конструкции, наподобяващи криле. И двете групи обаче в крайна сметка се събират на една купчина под кулите, от които скачали.
Вижте: Весо Овчаров и Иво Нинов скочиха от най-високия водопад на света
Въпреки неуспешните опити, средновековните пионери не спират, и това, разбира се, дава резултат. През 1781 г., две години преди първото алпийско изкачване на Монблан, което дава началото на алпинизма като спорт, е направен първият успешен бейсджъмп. Скокът с парашут е изпълнен от 62-метрова кула във френския град Монпелие и, за разлика от многото по-ранни опити, не завършва с размазване.
Първият модел на парашут, на принципа на съвременните, е създаден през 1785 г. от френския въздухоплавател Жан-Пиер Бланшар. За разлика от предишните прототипи, неговият няма твърда рамка, а е нещо като копринен балдахин. През 1793 г. французинът прави скок с парашута си, който приключва успешно, само със счупен крак.
В края на 19-ти век,. Фредерик Лоу скача от факела на Статуята на свободата, а по-късно и от Бруклинския мост и сградата Bankers Trust на Уол Стрийт. През 1912 г. руснак скача от мост. Жена прави 200 скока с парашут от балон с въздух. Скокове с различни на вид парашути се правят от Tower Bridge в Лондон, през 1917 г., и от моста и Пасадена в Калифорния. И така се започва голямото скачане, но този път успешно.
През 1914 г. словашкия изобретател Стефан Банич скача от 40-етажна сграда със собствен прототип на парашут. По-късно той патентова изобретението си, което става част от стандартното оборудване на американските пилоти през Втората световна война.
Комбинацията от изпитани във война парашути, много места за скачане и смели, любопитни хора, няма как да не сработи. През 1964-та започва „модерната епоха“ на бейсджъмпинга. По това време се прави и първото заснемане на скок – изпълнен от зъболекар в италианските Доломити. Открито е и едно от най-популярните места за бейсджъмп днес – Ел Капитан в Йосемити, Калифорния. Първите, скочили от Ел Кап, са Майк Пeлки и Браян Шуберт, които използват кръгли парашути. Тези скокове дават началото на бейсджъмпинга от скали – нещо съвсем ново за времето си.
Най-голямо влияние обаче оказва Рик Силвестър, който изпълнява скок със ски от Ел Кап, заснет за филма с Джеймс Бонд “Шпионинът, който ме обичаше”. След това, отново със ски, Рик скача от другото култово място – връх Айгер в Алпите.
Въпреки многото скокове и развитието на бейджъмпинга, до началото на 70-те години той е по-скоро експеримент. Докато във въздуха не се появява Карл Баниш (1941 – 1984) – скайдайвър и режисьор. Карл се превръща в кръстник на BASE-a и негов катализатор, като организира масови скокове, снима филми и популяризира спорта. „Бащата на модерния бейсджъмпинг“, както е известен Карл, прави много нововъведения в екипировката и техниката на скоковете.
Той е първият, който прилага съвременната конструкция на парашутите (RAM air parachutes) и модерните техники за свободно падане и прелитане при скачането от фиксирани обекти (tracking). Той е и първият, който чрез филмите си показва на света, че скоковете, обект на много каскади, всъщност са повторяеми и могат да бъдат изпълнявани за удоволствие.
Вижте: 5-те най-популярни места за бейсджъмп в света
На въпроса защо скача от скали, антени, мостове и сгради, Карл Баниш отговаря само със „Защото е забавно!“
Три години преди смъртта си, през 1981 г., Карл започва издаването на последователни BASE номера за всеки, направил най-малко по един документиран скок във всяка от четирите категории обекти (сграда, кула, мост и скала). Първият издаден номер е за Фил Смит от Тексас, който завинаги ще бъде базовият номер 1. По-късно Карл издава BASE номер и за себе си (#4) и за съпругата си (#3). В момента издадените BASE номера са над 1900.
Когато към ентусиазма, с който Карл Баниш популяризира бейсджъмпинга, се включват и други хора, спортът набира голяма скорост.
Най-естественото следствие е алпинисти да скачат с парашути, след като изкатерят маршрута. Някои, като Дийн Потър (1972 – 2015), се катерят соло, без осигуровка, разчитайки на парашута при падане. Дийн изпълнява и бейсджъмп от хайлайн (опънат на високо слаклайн). Засега, освен Дийн, само неколцина други смелчаци са се пробвали, но е факт, че бейджъмпингът, рискован експеримент доскоро, започва да се превръща в зрелищен спорт – защото 3D визията, която дават скоковете, не може да се сравни с нищо друго.
Вижте: Дийн Потър – по-голям от живота
Паралелно с бейсджъминга се развива и идеята за летене с костюм, удължаващ свободното летене преди отваряне на парашута.
Експериментите с костюми за летене – прототипи на днешния уингсют, се засилват още в началото на ХХ-ти век. През 1917 г. Франц Райхелт изобретява специален костюм за летене, който не включва парашут и полетява с него от Айфеловата кула, но загива при приземяването.
Големият пионер на идеята е Клем Сон. През 30-те години той прави модел на летателен костюм, който комбинира с парашут и през 1935 г. изпълнява успешен полет по време на въздушно шоу във Флорида. След това комерсиализира шоуто си и успява да спечели хиляди долари от спонсори. Не спира да развива творението си и да вярва, че е поел по нов път за усъвършенстване на летенето. Загива след отказ на парашута по време на въздушно шоу в Париж през 1937 г.
Успешният наследник на Клем Сон се казва Лео Валентин – известен парашутист от френската армия. До 1950 г. той прави няколко неуспешни опита с модели, основани на костюма на Клем Сон, но бързо се отказва, смятайки го за много неконтролируем. Отнема му години на модификации и тестване, докато през 1954 г. вече има доста по-работещ модел, с който изпълнява полет от над 3 мили. Той също бързо става запомнящо се явление по целия свят, но загива по време на въздушно шоу в Англия в началото на 60-те.
В продължение на десетилетия никой не е развивал особено спорта, докато през 90-те години на сцената не излиза изключително успешния скайдайвър Партик де Гайардон, изпълнител на много удивителни каскади за филми, като скайдайвинг над Северния полюс, световен рекорд за най-висок скок без кислород и множество изумителни бейсджъмпа от статични обекти. В естественото си желание да удължи времето си във въздуха, той се заема да модифицира и подобрява костюма за летене. В резултат, летателният костюм става много по-стабилен и управляем, а полетът – все по-подобен на този на самолет.
Вижте: Най-невероятните уингсют полети на Валери Розов
През 1998 г. Патрик умира след отказ на парашута – голям шок за скайдайвинг общността, който въпреки това не ги спира от опитите. След смъртта на Патрик, неговият приятел Жан-Луи Албер прави костюм за себе си, но бързо се оказва, че има и много други желаещи. Той започва да произвежда за приятели, а когато в края на 90-те започва серийното производство на уингсют костюми, нещата съвсем се променят.
Да се носиш свободно из въздуха след скок от някоя скала вече не е мечта или рисков експеримент, а все по-достъпно за по-смелите и опитните. Нещо повече, уингсютът и управлението му дотолкова се развиват, че миналата година, 2012, Гари Конъри успя да направи нещо уникално – управлявайки костюма си, без парашут, той успя да се приземи в огромна купчина кашони невредим.
През април тази година (б.р. 2013) пък Александър Поли (1985 – 2016) изведе спорта на ново ниво, като премина с уингсют през тясна дупка в скала в Испания със скорост 250 км/ч. След което руският атлет Валери Розов (1964 – 2017) направи най-високия бейс скок с уингсют от 7220 м по пътя към Еверест .
Вижте: Александър Поли – летящият човек
Благодарение на хора като Карл Баниш, Алекс Поли, Дийн Потър, Валери Розов и много други запалени по бейсджъмпа, хилядолетната мечта за човека, реещ се из въздуха, не само се превръща в реалност, но и вече всички ние можем да усетим поне малко от тръпката да се противопоставиш на инстинктите си и да полетиш.
И така се започна…
Вижте полета на Александър Поли, който прелетя с уингсют през тясна дупка в Batman Cave в Испания със скорост 250 км/ч.
BASE местата:
Сред най-популярните места за бейсджъмпинг в света са Алпите, Ел Капитан в Йосемити, фиордите в Норвегия.
Mаксималната хоризонтална скорост при летене с уингсют може да достигне 250-260 километра, а вертикалната може да падне до 30-40 км/ч.
Първият бейсджъмп в България е изпълнен от Росен Касабов на моста на Витиня.
През 2012 г. от Червената Дяволска игла на Мальовица Иво Нинов-Германеца направи първия бейсджъмп от скала в България.
“World BASE race” е световното първенство по бейсджъмп. Провежда се от 3 години и включва 5 събития на 5 различни места – две в Швейцария и по едно в Турция (Истанбул), Норвегия и Китай.
Материалът е част от брой ЛЯТО 2013 на списанието.
