Навън трябва да е краят на есента, според календара, но се усеща като позакъсняло лято, което само да си допие бирата и веднага се прибира вкъщи.
Събираме екипа, няколко помощници и тръгваме бодро към Родопите или по-точно хижа Кабата, където ни очакват нашите домакини Славка и Стоян. Няколко дни по-рано говорим с тях по телефона и още тогава леко започва да си личи сценичната треска или може би вълнението им от присъствието на хора с камери и микрофони. Уверяваме ги, че няма да боли и нищо няма да усетят. Не ги убеждаваме, но и връщане назад няма.
И така, товарим се по колите и след има-няма 4 часа сме при тях. Славка, Стоян и техен приятел ни очакват на голяма маса в средата на столовата, а навън вечерта ни подсказва какво да очакваме от есента в Родопите. Не може да ни стресне, защото нашите домакини ни настаняват досами огромната печка, която грее като котелното на парен локомотив.
Вижте: Родопите: Да преживееш планината на кон
Столовата е с размери на голям ресторант, а на асортимента в менюто могат да завидят много градски конкуренти. Разменяме по няколко думи, докато се опознаем, и неусетно преминаваме към техния разказ:
– Преди осем години попаднахме на това вълшебно място – започва Стоян, – и постепенно свикнахме с всичките трудности, работата и перипетиите на хижарския живот. В началото, докато ремонтирах тук сам, компания ми правеше един кон, вървеше след мен като куче, дори искаше да се качи с мен отгоре на покрива.
– Това е състояние на духа, всъщност. Начинът, по който се чувстваш, че си ТУК. Това е нещото, което ни кара да продължим, допълва Славка
Стоян продължава: Нещо не ни дава да си тръгнем, един ден събираме багажа и си тръгваме, а на другия докарваме камион с материали за ремонта… Не можеш да си го обясниш…как се случва, не знам…
– При нас идват усмихнати хора, оценяват всичко, като започнем от мястото, природата и стигнем до това, което сме вложили в хижата. Забелязват всеки детайл – казва Славка.
Вижте: Родопите: едно от малкото места в света с високо ниво на отрицателна йонизация
Хижата е разположена в местността Кабата, известна още като Слънчеви поляни. Името Кабата произлиза от турската дума „каба“ – груб, недодялан, неплодороден, но се използва и в смисъла на поляна с влажна почва и буйна растителност. До местността Кабата, намираща се в средата на рида Чернатица, се стига за около два часа път от Чудните мостове и хижа Скални мостове по широк маркиран горски път. От поляната се стига до връх Цирикова черква (1738 м). Има добре обозначена пътека. За около 30 минути по живописен и не много стръмен маршрут, се стига до върха, а там се открива величествена гледка: долината на река Чая и Радюва планина, връх Снежанка и Белочерковския рид на север. Задължително е да обходите местността.
Основната сграда е построена е през 1948 година от ловната дружинка на село Орехово и дарена десетина години по-късно на БТС. Хижата има 70 места, разположени в няколко сгради и бунгала. Има столова, туристическа кухня, лятна кухня и бар, бани и санитарни възли с топла вода. Хижата разполага с интернет и сателитна телевизия. На поляната пред хижата има градински кътове за почивка и множество забавления за децата.
Вижте: (Пре)Разказите на хижаря от хижа Малина
Най-близката забележителност е връх Цирикова черква. Параклисът на върха е изграден в памет на загинали през 17-и век българи, отказали да сменят вярата си. Наблизо е историческата седловина „Гробен проход”, където през лятото на 1928 година е заседавал Хагският съд по делото „Наследниците на Гюмюш гердан срещу България“. Турците претендирали за обезщетение за конфискуваните след Балканските войни огромни горски масиви в района на Персенк, но след няколкодневни заседания съдът решил в полза на България.
Оставяме настрана фактите и историята, за да се върнем към разказа на хижаря.
– Хижите в планината се изграждат с идеята да послужат за убежище и спасение на хората. Тук климатът се променя много бързо, понеже никой не знае къде ще го хване дъжд, вятър, градушка или някоя виелица. Затова сме оборудвали помещения, които са отопляеми, заредени с храна и вода, горе-долу това, което е нужно на човек, ако бедства. Отделно оставяме отключени няколко стаи за спане и дори да ни няма тук, много хора намират спасение в тях, без да ни имат телефоните, без да контактуваме по какъвто и да било начин. – разказва Стоян и допълва: Случвало се е да се качим след седмица – две и да открием купчинки с монети и банкноти, оставени от хора, които са се подслонили. Всеки оставя за да се отблагодари, а и за да може да съществува това място.
Междувременно вечерта напредва, столовата се пълни с голяма група туристи от Бургас. Нашите домакини оставят приказките за по-късно и се втурват, за да настанят и нагостят новодошлите. Някой вади китара и се започва голямо многогласно пеене. Редуват се естрадни шлагери, подуенски блус, рок и позабравени песни от лагерния огън. И като казахме лагерен огън – разбира се, че ни очаква и такъв на поляната, а до него и изненадата на вечерта – родопският фолклорен дует „Персена“ и техният гайдар Георги, за да изпълнят няколко песни и направят вечерта наистина незабравима.
Вижте всички материали от поредицата (Пре)разказите на хижаря
Преди да се разделим, Славка ни разкрива тайната на Силивряка – цветето на вечната младост.
– Месните хора вярват, че цветето подмладява с 5, дори 10 години. Орфеевото цвете е известно от древността и има свойството да пречиства черния дроб, стомаха, бъбреците и кръвоносните съдове. Действа тонизиращо и подмладяващо. Не е никак случайно, че в Родопите има толкова дълголетници. А то самото расте в един удивителен каньон, през който минава трасето на маратона „Персенк ултра“, който събира любители на планинското бягане от цял свят, но дори и да не сте такъв ентусиаст, задължително преминете през това чудно скално образувание.
Вижте: Николай Марангозов за планинското бягане в България
Време е да си вървим и на изпроводяк се шегуваме с нашите домакини, че от сценичната им треска не е останал и помен, даже са готови за собствено предаване по телевизията. Не приемат поканата ни, но на свой ред ни канят скоро пак да им гостуваме. Със сигурност – казваме ние в един глас и тръгваме наобратно, всеки понесъл пълни шепи с красота, радост и планина.
Епизодът на „Разказите“ от х. Кабата може да видите тук. За още чудни истории или снимки може да ни последвате в ЮТуб канала на предаването https://www.youtube.com/channel/UCPO4PdF2JWiSoZqPzZO44VQ или в профила ни Hut Story – Разказите на хижаря | Facebook
Първи сезон на поредицата „Разказите на хижаря“ се осъществява с подкрепата на Фотосинтезис и Национален Фонд “Култура“ по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.
