По принцип зимните месеци декември, януари, февруари и отчасти март, обикновено се използват от алпинистите ни най-вече за организационни мероприятия. Възползвайки се обаче от обстоятелствата, че в някои географски ширини, каквито са тези в Южното полукълбо, алпинистите на алпийския клуб „Планинец” София буквално окупират първенеца на Южна Америка Аконкагуа. Така те в последните дни на месец декември 1987 г. осъществяват и първото българско изкачване на този именит връх. На 28 декември 1987 г. това правят Николай Петков, Иван Масларов, Марияна Масларова и Кирил Тафраджийски, а на 30 декември на върха стъпват още трима души – Мариан Вълчев, Кирил Халимбаков и Огнян Балджийски. С това обсадата на върха обаче не спира.
На 4 януари 1988 г. 8 алпинисти от същия клуб – Валери Паунов, Красимир Георгиев, Иван Луканов, Иван Павлов, Виденка Георгиева, Емануил Бонев, Владимир Нешев и Георги Ангелов затвърждават успеха на 7-те си приятели, с което целият състав на 15-членната им експедиция изкачват върха по Класическия маршрут.
Но на този връх има още няколко маршрута, някои от които заслужават малко по-особено внимание и един от тях е „Френския маршрут” по Южната стена на върха. И те не пропускат тази възможност.
От 6 до 8 януари 1988 г. Николай Петков, Иван Масларов и Кирил Тафраджийски осъществяват и първото българско изкачване на този връх и по „Френския маршрут” на южната стена. А както е известно в тези географски ширини не северните, както е у нас, а южните стени представляват по-голям интерес, тъй като те са лишени по-дълго време от слънчевите лъчи и склоновете им са много по-стръмни.
доц. Сандю Бешев
