Георги Джолев е на 26 години, родом от Банско, а това, което ни запознава с него е парапланера и неговите скорошни успехи с крилото. На „Bulgarian, Czech & Slovak Open Championship“, който се проведе в началото на юли в Сопот, той зае първото място сред българските участници и то съвсем заслужено!
Пътешественик, скиор и парапланерист, си поговорихме с него повече за формата и как на какво ниво е парапланеризма у нас.
Как се запали по летенето и къде се научи да летиш ?
Като бях малък Банско беше просто едно китно планинско градче с кални улици, дива природа и място за много игри.
Израствайки в малкия град имах голям досег с природата. Къщата ми е на края на града и на няколко минути пеша до гората, което като малък смятах за проблем, но с годините го оценявам все повече. Като дете погледът ми често се спираше в пиринските върхове, които ми изглеждаха безкрайни. С годините любопитството нарастваше и често се чудех какво ли е да ги видя от високо, да полетя. Знаех, че това ще се случи някой ден, но не познавах никого в сферата, нямах възможност или просто имах други приоритети.
Това се промени през пролетта на 2016 г., когато видях няколко човека да летят с парапланери от Тодорка. Те ме насочиха към Иво Геров, при когото минах курс и започнах да летя самостоятелно. Имах моменти на застой и слаба мотивация, но след като си купих собствено крило всичко се промени. Започнах все по-често да летя с приятели и да се старая да изминавам все по-големи разстояния. Малко по малко започнах да трупам опит, но с времето прогресът отслабна и крос-кънтри състезанията ми се сториха интересни. Реших да опитам, да предизвикам себе си.
Често човек напредва само когато излезе от зоната си на комфорт.
Вижте GPS симулация на полета тук.
Как протече „Bulgarian, Czech & Slovak Open Championship“? Mетеорологични условия допаднаха ли на стилът ти на летене ?
До този момент не бях участвал в подобен формат състезание, включващо задачи и комплексни маршрути. Имаше доста детайли, които не ми бяха ясни, но с помощ от организаторите и приятели, успях да го разбера бързо.
Първоначалната прогноза за състезателните дни не беше много позитивна. В подобни дни най-вероятно не бих летял самостоятелно, но все пак реших да направя каквото мога и да натрупам опит. Оказа се, че с доброто познаване на района и метеорологичната обстановка, организаторите успяха да направят няколко задачи използвайки максимума от дните. Все пак имаше и няколко нелетателни дни от тези пет на Шампионата, заради силен вятър или дъжд, в които почивахме.
На какво ниво беше конкуренция? Видяхме, че си надминал доста по-опитни пилоти от теб?
Участваха пилоти от Чехия, България и Словакия, повечето от които имаха голям опит в състезанията и бяха на високо ниво. Някои от тях събираха точки за Световната купа. Хареса ми състезателния дух – всеки дава най-доброто от себе си. Дори и да не се класираш на челна позиция, ставаш по-добър с всеки полет.
Трябваше ли да промениш нещо в летенето си, за да стигнеш да първото място?
В свободното летене бях свикнал да използвам дори и най-слабите условия. Те ти гарантират дълго време във въздуха, но липсва скорост. В състезанието трябваше да се лети бързо, по най-краткия път и в най-силните качвания. Тази рецепта все пак не е универсална – опититът, емоциите, мотивацията и груповия ефект също влиаят. Важен е балансът.
Какви са плановете ти, свързани с парапланеризма до края на годината ?
Искам да летя повече и по-далеч. Ще се постарая да използвам свободното си време през лятото максимално, а за нещата, които не зависят от мен ще направя каквото мога. Обмислям участието си на състезанието Bansko Open 2022, което ще е първото по рода си в района, както и пътуване в Колумбия през зимата.
