На 1 май 2022 г. неочаквано ни напусна Стоянка Калинкова-Занкова, позната сред алпийските среди и като ЦУ. Родена на 19 юли 1937 г. в равнинна Добруджа – гр. Добрич, тя не остава чужда на планините и техните върхове, дори нещо повече. Тя не само, че осъществява редица трудни изкачвания по върховете на Рила, Пирин и Стара планина, но става и първата българка, която стъпва на връх над 7-те хиляди метра – пик Ленин 7134 м, днес вр. Авицена.
По време на активната си алпийска дейност Стоянка членува в алпийски клуб на дружество „Народна армия”. На върха се изкачва на 8 август 1970 г. заедно с Методи Савов в състав на съветски алпинисти от алпийския клуб „Вертикал” гр. Новосибирск. Тогава алпинистите на Сибирското отделение на Академията на науките на СССР организират самостоятелна експедиция за изкачването на тогавашния най-тачен в Съветския съюз връх. Като гости на съветските алпинисти на частни начала – по лични покани „приглашения” в алпиниадата участват и двамата българи – Стоянка и Методи.
За да се подготвят по-добре за предстоящото трудно изкачване цялата съветска група и двамата българи посещават предварително района на високопланинския възел Матча – Памир. Там, в продължение на няколко дни алпинистите изкачват редица върхове над 5-те хиляди метра, в това число и един премиерен маршрут на връх Иглата.
Получили добра аклиматизация 10-те новосибирци и двамата българи заминават в подножието на пик Ленин. Тъй като не са включени в рамките на Международния алпийски лагер, разположен на „Лукова поляна” те излизат високо над лагера и в най-горната част на обширната поляна изграждат свой базов лагер.
Както обикновено времето във високата планина е доста променливо. Често превалява сняг, гъсти мъгли обвиват околните върхове, а силните ветрове са постоянни спътници на алпинистите. Това са неща, които за двамата българи са нещо почти непознато. Ето как още тогава е записала в своя дневник самата Стоянка:
„Все същият напор на силния вятър – ще напише в записките си нашата алпинистка – Вървя така, че по въможност все по-малко сили да изразходвам. Памир иска да почустваме седемхилядната му височина. Знам, че след това снежно плато ще оставим раниците си в бивака преди атаката и така ще стъпим на неговия лоб”
На 8 август Стоянка, Методи и още десетина съветски алпинисти достигат върха. Двамата българи отбелязват третото българско изкачванте на този именит връх, а Стоянка става първата българска алпинистка стъпила на рекордната, за българските алпинистки височина от 7134 м. Както е известно първото българско изкачване на този връх е осъществено на 13 август 1967 г. от Георги Атанасов /ръководител/, Енчо Петков, Аврам Аврамов, Ангел Петров, Евгени Христов и Сандю Бешев.
Две години по-късно по време на масова съветска алпиниада, посветена на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин на върха се изкачват още 5-ма българи – Енчо Петков, който прави своето второ изкачване на този връх, Борис Овчаров, Кънчо Долапчиев, Иван Василев и Чатин Алиев. За съжаление на слизане от върха Чатин загива.
И трите български изкачвания са осъществени по три различни маршрута – първото през „Метлата”, второто през вр. Разделни, а третото през скалите „Липкин”. За своето изкачване Стоянка е удостоена с високото спортно отличие „майстор на спорта”.
Поради големите професионални и семейни ангажименти Стоянка рано „слиза” от върховете и планините и с това тя навярно е останала почти непозната за днешното поколение. Но приятелите ѝ от нейното поколение, които съвсем не бяха малко, си я спомнят със завладяващата нейната усмивка и с очи и дух, отправени към висините.
Почивай в мир Стоянке! Ти завинаги записа името си в историята на българския алпинизъм, защото винаги, когато се заговори за височинен алпинизъм твоето име ще се споменава на първо място. Първа българка на седемхилядник! Това е нещо много престижно, и което е още по-важно – то остава за вечни времена. То не се присъжда, а завоюва и ти го направи по най-достойния начин.
Дълбок поклон пред тленните останки на обичаната ни алпинистка, майка, съпруга и най-вече Човек.
Поклонението ще се извърши на 4 май /сряда/ – от 10.30 часа в църквата „Св. София” /Червената църква/, зад Народното събрание
