Алпийски календар: Септември

По принцип алпийските прояви през този месец понамаляват, в сравнение с двата предхождащи месеца – юли и август. Въпреки това, през септември са осъществени няколко силни изкачвания, които бележат етап в развитието на нашия алпинизъм.

Освен това през този месец в предхождащите години ръководството на българския алпинизъм е осъществило някои неща за организационното укрепване на алпинизма, както по отношение на масовизирането, така и за повишаване на спортното майсторство.

Ето какво подбрахме за септември:

• Започвайки на 31 август, на 4 септември 1975 г. Иван Вълчев, Методи Савов и Спас Малинов осъществяват историческото първо бъгарско изкачване на Северната стена на връх Айгер – стената, която специалистите напълно справедливо са нарекли „Стената на смъртта”. Изкачването им е осъществено по Класическия маршрут от 1938 г. Пак през този месец – от 21 до 25 септември 1985 г., под ръководствоо на Валери Пелтеков, 6 алпинисти от дружество „Витоша” София осъществяват първото масово българско изкачване на тази толкова емблематична стена.
• На 2 септември 1934 г. тържествено е открита хижа „Мальовица”, построена с доброволния труд и средства на планинарите от Перник и Самоков. Първоначално тя се изгражда като малък заслон, но в следващите години многократно е разширявана, за да се превърне в днешни дни в една от най-любимите и посещавани хижи от алпинисти, планинари и туристи.
• На 7 септември 1949 г. се провежда общо събрание на Централния комитет по алпинизъм, на което се изгражда Републиканската секция по алпинизъм /РСА/, обединяваща държавното и общественото ръководство на българския алпинизъм.
• След 21-годишно прекъсване, от 5 до 15 септември 1960 г. четирима българи отново посещават Алпите. На 9 септември Милко Чернев, Аврам Аврамов и Георги Щерев изкачват вр. Монблан. Ръководител на групата е проф. Кръстю Кръстев, който по това време е зам.ректор на ВИФ „Г. Димитров”.

• 

  От 11 до 15 септември 1975 г. двама плевенски алпинисти – Димитър Велков и Руси Дженев, осъществяват първо българско изкачване на един от най-красивите и трудни върхове в Доломитите – Чивета, по тур „Соледер”.

• От 14 до 20 септември 1964 г. в Рила – Партизанска поляна (днес Кирилова поляна – бел.ред.), се провежда заключителният етап на Международната алпиниада, в която участват 407 български алпинисти и 39 чужденци. По време на алпиниадата са осъществени 848 изкачвания. Това обаче не е рекорд, тъй като предходната година, при провеждането на първия етап от Международната алпиниада /14-21 септември 1963 г./, при участието на 320 участници са осъществени 1398 изкачвания. Нека припомним, че в този период масовостта в алпинизма бе на първо място.
• На 15 септември 1950 г. във ВИФ „Г. Димитров” е изградена катедра „Туризъм- алпинизъм”. Нейн основател и ръководител в продължение на 40 години е проф. Георги Атанасов.
• На 20 и 21 септември 1947 г. Андрей Тодоров и Пенка Михова правят първото изкачване по Северната стена на вр. Вихрен, по тур „Камината”. За времето си това е едно твърде сериозно изкачване за младия български алпинизъм.

• 

  Между 24 и 26 септември 1934 г. д-р Любен Телчаров, Пепи Енклиш, Мария Въжарова и Михаил Кръшняк катерят Западното крило на вр. Мальовица, където за първи път са забити във високата планина истински алпийски /пирони/ клинове.

• От 21 до 26 септември 1974 г. Христо Проданов и Трифон Джамбазов осъществяват първото българско изкачване на Северната стена на вр. Матерхорн. По същото време, под ръководството на Никола Корчев, 6 алпинисти от д-во „Планинец” изкачват върха по Италианския ръб.
• На 26 септември 1947 г. Константин Дюлгеров /малкото Коце, защото голямото е Константин Саваджиев/ и Михаил /Мишо/ Коцев завършват успешно изкачването на вр. Злия зъб, по тур „Варника”.
• От 22 до 26 септември 1971 г. се провежда международна алпиниада на скалите край Враца. По време на алпиниадата се провежда среща на ръководствата на алпийските делегации от Балканските страни и на нея се решава да се организират ежегодни срещи на алпинистите от тези страни. Трябва да минат 5 години, докато това решение влезе в действие и от 17 до 21 юли 1975 г. то се осъществява. Домакин на първата среща е България и ЦПШ „Мальовица”. Освен България, в Балканиадата участват Гърция, Югославия и Румъния. За съжаление, след провеждането на 12-ата Балканиада през 1986 г. на тези изключително полезни срещи се слага край.

• 

  В края на септември 1957 г. в Румъния се провежда първото международно състезание по скално катерене, на което българските представители печелят купата „Дружба”.

• От 29 септември до 1 октомври 1954 г. се провежда първото републиканско състезание по скално катерене в България. Поради това, че състезанието има колкото почитатели, толкова и противници, след провеждането на петото първенство тези състезания са прекратени, за да се възобновят едва през 1977 г., с провеждането на шестото първенство на скалите край с. Басарбово, Русенско.