На 22 август 1968 г. в едно малко селце, разположено в доброжанската шир, се ражда едно момче, на което родителите му дават хубавото и много разпространено българско име Стефан. И странно, днес, когато това момче празнува своята 53-та годишнина, единствено от българите е вписало в биографията си 3-те най-високи върхa на света. За първия от тези върхове е и моят поздрав към него.
Той е последният, четиринадесети, българин, стъпил на „Покрива на света”. Роден в равнинна Добружа – с. Окорш, Силистренско, на 22 август 1968 г., Стефан за първи път вижда планината едва когато е на 20 години. Поради което за него ще бъде пресилено да се използва клишето „свързал живота си с планината още от детските си години”. Планината му харесва и често прави незначителни преходи. Но и днес, когато е погледнал света от най-високата му точка, той казва:
„Никога не съм бил алпинист, не съм и сега, и никога няма да бъда”.
Още от малък чете много и всичко, което му попадне в това малко селце, което дори го няма на много от картите ни. Чете за пътешественици, за спортисти, в това число и за алпинисти, и знае много за високите върхове. Обича и да мечтае, и което е много по-важно – да превръща мечтите си в конкретни цели, да планира пътя си за достигането на тези цели. Една от които е била и изкачването на световния първенец.
”За мен Еверест е нещо много лично. По пътя към върха, а и на самия връх над мен беше Господ” – ми сподели мояt събеседник.
Към подготовката си Стефан подхожда много сериозно. Тренира упорито, впрочем той е елитен спортист, многократен републикански шампион по джудо. В тренировките си използва и велосипеда, с който е „навъртял” много километри. София-Старозагорските минерални бани /245 км/, София–Асеновград /172 км/, София–Пазарджик /120 км/, плувал е дори на 12 мили навътре в Бяло море. Стефан спортува активно от 7-8-годишен, но към големите върхове се стреми от 2017 г., когато участва в трек до базовия лагер на Еверест от юг. За експедиция „Еверест-2018” най-напред си набавя необходимата екипировка и затова избира френската фирма „Мilliet”. Свръзва се с наши елитни алпинисти като Боян Петров и Мартин Маровски, на които дължи много от съветите, които е получавал. С Боян дори провежда няколко от планинските си тренировки, една от които е до вр. Мальовица, по време на която се сприятеляват.
Връзката им продължава и в града, където Боян се интересува от това как върви подготовката му.
„Боян ми помогна много за организацията, екипировката, техническата помощ и функционалните изследвания.”
Заедно избират агенцията „Seven Summit treks”, с която Стефан тръгва към Еверест, а след Шиша Пангма към нея трябва да се присъедини и Боян. В Катманду двамата се разделят – Боян поема към Шиша Пангма, а Стефан – към Тибет, откъдето той е избрал атаката към върха.
На 16 април, когато Стефан е вече на базовия лагер, получава от Боян съобщение –
„Ехо, Стефане, къде си? Аз съм в Тингри. Утре заминавам за Шиша Пангма. При тебе как е?”
Стефан отговаря –
„Аз съм на базовия лагер, добре съм”.
В следващите дни двамата си разменят още по няколко съобщения, в които взаимно се информират за състоянието си.
По време на аклиматизационните изкачвания и оборудването на междинните лагери Стефан няма никакви проблеми, с нетърпение очаква решителния щурм към върха и той идва. Заедно с шерпа си Калдин уверено вървят нагоре. На 19 май двамата са в щурмовия лагер на 8300 метра. Калдин е бил 5 пъти на Еверест, но винаги от Юг, поради което заедно със Стефан очакват часа на тръгване с леко вълнение. А той е малко след 23 часа китайско време, при температура минус 23 градуса. Стефан носи тежка раница, но въпреки това няма никаквни проблеми. По пътя не почива никога, за да не си нарушава темпото. Не говори много, но често си повтаря:
„Господи, помогни ми”, „Чомолунгма, пусни ме”, „Райнооо, пази ме, Райно”
(Райна е съпругата му, която, според него, е изкачила върха заедно с него – бел.ред.).
„Върви, изкачи върха и се върни”- му казала тя на път за Хималаите.
По „Жълтия пояс” – малък кулоар с парапети, вървят бързо и задминават няколко клиенти и шерпите им. Стефан не чувства никаква умора, страх или някакво напрежение. Духа силен вятър, който в момента ги блъска в гръб и това им помага. Не е студено, дори им става топло. Неочаквано бързо достигат „Първото стъпало” /малко над 8500 м/ – първият участък от 3-те скални образования. Малко по-високо, до „Скалната гъба” /8550 м/ си дават лека почивка, където и двамата не успяват да отворят термоса. Разминават се с глътката течност, която им е толкова необходима.
Въпреки това Стефан е мобилизиран, екипировката му е отлична и това го успокоява. На „Второто стъпало” /8600 м/ като че ли е най-трудно. Това е 45-метров скален отвес, където е и китайската стълба от 1975 г. Естествено оригиналната стълба отдавна е в музея, а на нейно място днес са три по-малки стълби.
„Третото стъпало, което е от 8670 до към 8800 метра, е най-леко, но се минава пълзешком.”
Там има малък проблем, който е отстранен бързо – развързала се е едната му котка, която Калдин веднага привежда в ред. Нагоре следва стръмен снежен кулоар и финалният хребет от 30 до към 60-градусов наклон.
И най-накрая – върхът 8848 метра! Часът е 6 и 20 минути китайско време, а датата 20 май на 2018 година. Още един българин развява родния трибагреник на космическите 8848 м – височина, тъй мечтана от всеки алпинист, а в последно време и не само от алпинистите.
И чудно последните 8.3 км от последния лагер до върха за нашия човек се оказват като че ли най-лесната част от цялата му експедиция. Заедно с шерпа си те преминават това разстояние за невероятните 7 часа. На върха Стефан не бърза. Въпреки подканянията на шерпа си, той остава 35 минути. Стефан иска да направи много снимки, защото времето е ясно и позволява това.
Седнал под статуята на Цар Притви Нараян Шах, човекът считан от непалците за символ на единството и независимостта на Непал и основател на Непалската армия, Стефан все още не е осъзнал какво се е случило.
„Е, това ли беше? Все едно не бях аз!” – казва сам на себе си.
И тъй като стана дума за нещо колкото оригинално, толкова и велико – за споменатата статуя, нека й отделим няколко реда.
Тежаща 22 кг., най-високопоставената статуя в света е изнесена и поставена на 8848 метра на 16 май 2018 г. от най-великите шерпи на Непал – Пемба Джордже, на когото официално е признато най-бързото изкачване на върха, и от Ками Рита, осъществил най-много изкачвания на Еверест – точно 25 пъти.
Бавно и внимателно Калдин и Стефан започват слизането, което завършва успешно, но там Стефан го чака най-неприятната новина – спасителната акция по издирването на Боян е завършила без резултат. Алпинистът ни осъществил най-много изкачвания на осемхилядници е останал вечен пленник на най-ниския от тях Шиша Пангма.
А ето и пълният списък на всичките 14 българи, стъпили на Еверест:
- Христо Проданов – 20.04.1984 г. – без кислород
- Иван Вълчев – 08.05.1984 г.
- Методи Савов – 08.05.1984 г.
- Николай Петков – 09.05. 1984 г., 20.05.2004 г.
- Кирил Досков – 09.05.1984 г.
- Дойчин Василев – 20.05. 1997 г.
- Петко Тотев – 18.05. 2004 г
- Дойчин Боянов – 20.05.2004 г. – без кислород
- Христо Христов – 20.05.2004 г. – без кислород
- Петя Колчева – 22.05.2009 г.
- Камен Колчев – 22.05.2009 г.
- Атанас Скатов – 24.05.2014 г., 22.05.2017 г.
- Слави Несторов – 19.05.2018 г.
- Стефан Стефанов – 20.05.2018 г.
Задължително допълнение:
Вкусил сладката болка от Еверест, Стефан поглежда и към останалите два осемхилядника, оглавяващи тройката на надоблачната класация. На 15 май 2019 г. той стъпва на третия по височина връх на планетата – Кангчендзьонга /8586 м/, а два месеца по-късно превзема и втория по височина /8611м/ К2, но по мнението на всички най-труден от 14-те гиганта. Така Стефан става първият и единствен българин, погледнал планетата от трите й най-високи върха.
