Как се създават мечтите?
Във влака за Москва през август 1990 г. прочетох „Свирепа арена“ на Джо Таскър и без да искам, започнах да мечтая да се докосна до този свят, като преживея всичките
страдания, радости, приключения и тревоги, които неизменно се случват в хода на
всяка експедиция. През пролетта на 1992 г. измислих първата си цел – да стигна до Шамони и да се катеря там. През август същата година заедно със София Фотева
стигнахме до там на автостоп, дори до Барселона отидохме, за да си купим еспадрили.
Един незабравим месец катерене по скали, стени и ледници. Видях, че като си
направиш точен разчет, план и график, експедициите се получават. Мечтите са само
една абстракция, която никога няма да ти се случи, ако не знаеш как се прави бюджет
в екселска таблица, как се търсят спонсори, как въобще се пише проект за едно
изкачване. И все пак всичко тръгва от мечтата, която може да стане цел, после проект
и накрая наистина да се случи. При повечето хора обаче мечтите остават само мечти.
