Изкачването на много високи боулдъри, съответно без осигуровка, изисква преминаване в друго ментално състояние. Това е момент, когато на човек му щраква нещо и той е готов да пренебрегне всички очевидни рискове, за да изпълни една определена серия от движения. А когато мотивацията и усещанията са предимно лични, е много трудно подобно действие да бъде разбрано, споделено и обяснено.
Именно това се случва на италианския катерач Габриел Морони наскоро, когато изкачва „Амброзия“, известният и изключително висок боулдър проблем (маршрут), който може да се каже, че е същността на понятието „хайбол болдърниг“ и то не само на световноизвестната боулдър дестинация Бътърмилкс, в САЩ. Тези почти 15 метра биват изкачени за първи път през 2009 г., когато американецът Кевин Йоргесън успява да задържи миниатюрните щипки в началната част на маршрута, преди да хване големия джоб, намиращ се на 7 м. от земята. От тук Йоргесън продължава линията с още няколко движения – в никакъв случай лесни и със сигурност далеч извън комфортната му зона, за да запише първото изкачване на „Амброзия“. Името означава нектар на боговете, който носи безсмъртие и вечна младост.
Описван като впечатляващ, сензационен, страшен и други, този маршрут върху боулдъра „Grandpa Peabody“ е преминаван от популярните катерачи Алекс Хонълд, Исак Калдиеро, Ензо Одо и Йорг Ферхове. В крайна сметка обаче оценката на трудността от 8а е прекалено ограничаваща, за да опише цялото усилие от изкачването, до последната хватка. От години вече италианецът Габриел Морони е един от най-прогресивните боулдър катерачи в света и едно подобно изкачване за него не е нещо ново. Неговите успехи с боулдър проблемите „Ригатони“, в долината Вале дел Орко, и „Троянският кон“, във Вале да Оста, незабавно изникват в съзнанието – две изкачвания направени без много публичност, по време на които Морони „изпада във вакум“, където за няколко секунди не мисли за нищо друго, освен за катеренето.
Същото се случва с“Амброзия“: След като пробва линията с осигуровка и изчетква хватките, той инстинктивно разбира, че моментът е подходящ, въпреки силния вятър и условия, които са далеч от идеалните. „Нещо щракна вътре в мен и разбрах, че съм готов. След като се отделих от земята, вече знаех, че ще го направя, без страхове, без съмнения или съжаления – само чисто щастие и забавление“, обяснява Морони. Видеото по-долу документира самото изкачване, но не успява да предаде личните и завладяващи емоции. Морони обаче успява да ги облече в думи: „Изкачването на ‘Амброзия’ стана без никакви усилия. Аз бях в своя балон и се носех във въздуха. Това определено беше един от тези моменти, които едва ли ще забравя някога…“
