Хижа „Иван Вазов“ – убежище за избрани

Стъпките ти ще те отведат. А при повече смелост ще оставят в снега единствената диря километри навред, в сърцето на Великата рилска пустиня. Защо ти е друго място? За да чуеш собствения си дъх и да си спомниш, че дишаш. Забравил си какво точно значи. Няма да коментираме защо си забравил опърпаната тема за мръсотията и стреса, за гадната алчност и дебелото его. Да дишаш – това е ритъм, пулсиращият ти живот, дробовете ти са жадни за чистота и сила, за откровения, идващи от всички посоки, от шеметното синьо небе, от мократа трева, от земята, която диша под камъните, от подминаващите те облаци. Да, те наистина минават покрай теб, понякога и точно срещу ти.

Влизал ли си в облак?

Само крачка и потъваш в едно друго място. И така през реки, езера, в облаци, лилави минзухари, диви орхидеи или девствен сняг, на крилата на собствените ти дишащи, живи и изпълнени с радост дробове си стигнал 2300 м н.в., защото хижа „Иван Вазов“ е една от най-високите хижи на Балканския полуостров. Намира се в живописната местност Пазардере в неописуемо красивата северозападна част на Рила планина, недалеч от природния феномен Седемте езера.

Хижата представлява двуетажна каменна постройка, има кухня и две столови, едната от които, туристическата, е на самообслужване. Гостите могат да си приготвят донесената от тях храна или да си направят чай от набраните по пътя билки. Измежду всички вкусотии, които предлага кухнята през лятото, ще намериш заквасено кисело мляко и сирене от пасящите в района овце. Хижата е водоснабдена от уникално чист високопланински извор. Електроснабдена е от собствен микро ВЕЦ.

Снабдяването на хижата става с коне, които могат да бъдат ползвани от гостите за езда и пренасяне на багаж.

Ще попиташ какво тук му е „другото“?

Преди 16 години един млад мъж с раничка на гърба, побрала хипарливите дрехи, настолните книги и касетофончето с любимата музика тръгва да търси своето място в света и поспира в сърцето на Великата рилска пустиня, за да намери първо себе си. Йога, абсолютен аскетизъм, човешко присъствие предимно през лятото, зимите са осеммесечни, потънали в четириметров сняг и никой преди него не дръзвал да остане, през зимата хижата се превръщала в пустеещ заслон. И така минават седем години. Мъжът вече знае кой е. И после още години със своите изгреви и залези, и всичките нюанси, които оставят по тревите, скалите и снега.

Той може да ти разкаже за тях, както и за гарваните, змиите и мечките, за лавините и редките цветя. Да ти сготви с мащерка, която сам е брал, да ти предложи книга от препълнената библиотека, донесена на гръб, или просто съвет, лек за душата. А после на чаша дъхав чай да побеседвате за философите на Изтока и Запада – мъже, потърсили и намерили себе си, и своето място в света.

Това е и „другото“ на хижа „Иван Вазов“. Едно друго усещане за живота.