Костадин Маргин бяга бос и именно това е една от причините, поради които се срещам с него. Босото бягане предизвиква интерес, защото е различно, понякога изглежда опасно, а както се оказа по-късно в разговора ми с бегача – може да бъде и атрактивно. Задава се за срещата ни, бягайки. Бързо взима разстоянието от края на улицата до мястото на срещата, а когато се приближава виждам, че е бос. Не са нужни обяснения, за да разбера, че Коце Босия – както го познават повечето хора, не просто бяга, а и живее бос.
Твърди, че лекарите неведнъж са се изумявали на физиката му – тича стотици километри бос, а по стъпалата му няма особени следи, финишира и показателите му са сякаш нищо не се е случило току-що, а той е най-здравият човек. Разчита на природни дарове като домашен пчелен мед и чесън, вместо на енергийни барчета, а водата обявява за магия, която е задължителна за здравето и тонуса на всеки човек. Казва, че най-важно за постигане на каквато и да е цел е постоянството и именно чрез него всеки може да бъде здрав, във форма и успешен. Мечтае за 60-тата си годишнина да избяга точно 60 км бос – в планината или по асфалт, няма значение, Босия ги може и двете.
Защо започна да бягаш бос?
Дойде от само себе си. От много малък съм бос, и дори, когато връщам лентата назад, се сещам, че още в 7-8 клас при едно изкачване на Мусала през юни преминах през неразтопените преспи бос. И оттогава съм така. Но иначе защо – защото човек иска да направи нещо по-различно от останалите.
Само, за да си по-различен от останалите?
Разбира се, не само. Но когато си по-интересен, ти можеш да „запалваш” и другите с идеи, да ги вдъхновяваш да направят и те нещо. Не е нужно всички да бягат боси, аз това мога обаче.
Но много хора твърдят, че босото бягане е опасно. Какво казва медицината?
При мен случаят е такъв, че докторите не приемаха, че е възможно да бягам бос, защото имам дюстабан. Казваха, че е невъзможно. Особено, когато направих рекорда за босо бягане по асфалт, не можеха да повярват. През 93-а в Сеул избягах 100 км по шосе и на краката ми им нямаше нищо – все едно, че не бях бягал. А и показателите ми бяха идеални – кръвно 120 на 80, докторът не знаеше какво да каже, извика втора линейка да провери, да не би случайно той да е в грешка.
Как си обясняваш това?
Може би съм малко по-различен от останалите.
Да не би това да се дължи на някаква специална подготовка? Ами, аз бягам от 30 години все пак – тренировките са много.
Разкажи ни за този рекорд, който поставяш в Сеул. Защо реши да избягаш 100 км по шосе и бос?
Имаше световно техническо изложение, в което участваха 137 държави, сред които и България. Преди изложението в предаването „Добро утро” обявиха, че се търси някой, който може да прави нещо интересно, нещо различно, за да замине също за изложението. Аз отидох, казах, че бягам бос, на тях им се стори интересно и така отидох, като атракция. На място, по време на изложението, имаше хора от Гинес, които да следят дали ще успея с рекорда. Направих го – 100 км за 8 часа и 20 минути по асфалт, бос.
Би ли препоръчал на останалите да бягат боси или е само „поле за изява” за определени хора, с определени физика и възможности?
Бих, препоръчвам го, но не за всеки така, както го правя аз. Аз съм се подлагал на много голямо натоварване, именно бягайки бос, а това не е за всеки. Особено да бягаш бос по асфалт е огромно натоварване за цялото тяло – за кости, стави, бъбреци дори, колене. Но всеки може да се движи бос поне за кратко – вечер вкъщи например.
Ами навън – по планински пътеки, терени, асфалт?
Ами, това е малко въпрос и на психика и настройка. Да си кажеш, че ще походиш един-два километра за себе си, за здраве. Всички точки на тялото са „събрани” отдолу на стъпалото, така че в премерени количества е здравословно. Дори в някои случаи само 5-10 минути, но всеки ден, с постоянство, могат да са достатъчни – за да се направи масаж на тялото, да се тонизира. Много е важно човек да обръща внимание на себе си, да живее здравословно, но ние забравяме, че най-простичките неща могат да бъдат най-полезни. Ето, като например 10 минути босо ходене вкъщи.
Мислиш ли, че босото бягане може да направи един организъм по-здрав, в сравнение например с обуто бягане? И изобщо има ли разлика дали ще бягаме боси или обути?
Има огромна разлика между босото и обутото бягане, но в същината всъщност стои това, че с босото бягане още повече предизвикваш себе си. Препоръчително обаче е да се ходи бос по един, два километра, защото понякога наистина може да бъде много опасно, особено ако прекалиш с натоварването.
Ти уж прекаляваш, но нищо ти няма.
Нищо ми няма, да, за това лекарите се чудят – как може?
А каква е историята с другия рекорд – този в Рила? И там натоварването изобщо не е било малко, ти обикаляш, така да се каже, цялата планина.
Стартирах от Паничище. Оттам към х. „Пионерска”, х. „Вада” и от нея към ЦПШ „Мальовица”. После х. „Мальовица” и вр. Мальовица. Продължавам към Додов връх и хижа „Иван Вазов”. От хижата се връщам на Раздела, след това Седемте рилски езера, Скакавица и обратно в Паничище. Обиколих сърцето на Рила бос и завърших всичко това в рамките на 6 часа и 10 минути. Бягах на 1-ви октомври и когато тръгнах, условията бяха дъжд и мъгла. Когато качих Мальовица пък, на билото падна сняг около 3-4 см и около 7-8 километра тичах бос по снега.
Бягал си в тези условия бос, но все пак не използва ли някаква екипировка?
Анцуг, дълги ръкави и шапка – това беше. Беше много трудно бягане, много по-трудно от това в Сеул, заради метеорологичните условия. Когато приключих обаче, отново се чувствах все едно нищо не се е случило – абсолютно нищо ми нямаше.
Ти обаче си постоянно бос. Има ли нещо, което може да те накара ей сега да си обуеш маратонките?
Не. Особено пък лятото – само бос. Човек трябва да си има принципи, изневери ли им на тях, всичко е загубено и няма смисъл.
Интервюто е част от брой ЕСЕН 2016, зареден с още много вдъхновяващи истории и полезни материали. Ако сте го пропуснали, оттук може да го поръчате на преференциална цена. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
