Според тълковния речник, бивакът е място извън селище с палатки, предназначени за временно ползване от военни или туристи. За тези хора обаче бивакът е мястото, където намират удоволствието от почивката и приключението, където предизвикват и търсят лимита на възможностите си, където се събират с цялото си семейство, за да прекарат малко време наистина заедно и където се раждат спомените им.
ДА ПРЕОТКРИЕШ СЕБЕ СИ: МЕГЛЕНА ВАСИЛЕВА
Тя е момиче, което за пръв път отива на палатка с огромен сак и дамската си чанта. Две години по-късно, багажът е сведен до минимум, но казва, че все още има какво да се желае. Поставила си е за цел всеки път, когато тръгва, да взима със себе си все по-малко и по-малко неща.
До скоро Меги ходила на почивка само с резервация в хотел и минимум два чифта обувки, едните от които задължително на висок ток. Съвсем случайно попада на къмпинг Градина и от този ден нататък представите й за море се променят тотално. Тръгнала на почивка уж за седмица, но се озовала на плажа и толкова й харесало, че останала повече от планираното. Вместо буболечките и мръсотията, които си представяла, открила свободата и безгрижието на бивакуването.
Като типично градско момиче, което никога не било ходило на палатка, изобщо не знаела какво да вземе със себе си. Днес обаче тя е един прохождащ къмпингар, който с радост споделя, че може сам да опъва палатката си, дори по тъмно. Заменила е рокличките и огледалото с борд шорти и челник, а най-добре се чувства, когато петък след работа запали колата и се отправи към морето. На къмпинг Градина ходи всеки уикенд, защото там може да се отдаде и на хобито си – уейкборда.
Казва, че е прекрасно след напрегната седмица на работа, да се отдадеш на пълен релакс, комбиниран с малко спорт. Но не само това я привлича в бивакуването. Обича, когато рано сутрин слънцето я буди и първото нещо, което вижда, е морето. Харесва й прохладата на нощта и забавните вечери на бара с приятели. Никога не си е представяла, че може да спи под открито небе, а сега не може да си представи отново да търси хотели и да се занимава с планиране и резервации.
Смее се, когато си спомня, как нейна стара приятелка й дошла на гости на къмпинга. Виждайки я с рокличка и грим, си припомнила каква била тя преди и колко по-добре се чувства сега. Казва, че е спряла да мисли за това как изглежда, а просто се наслаждава на веселата атмосфера на къмпинга.
Екипировката й днес се състои от шалте, палатка, спален чувал и челник, без който не тръгва. За три дни на морето взима единствено бански, кърпа, шорти и блуза с дълъг ръкав.
Най-дългият й престой на палатка е две седмици, а най-екстремното й преживяване, свързано с бивакуване, е шестдневно приключение с каяци в Гърция. Споделя, че след тези няколко дни може да се справи сама във всякакви условия и навсякъде. Представили й пътуването като спокойно гребане сред кристалните води на южната ни съседка, за нея обаче се оказало истинско оцеляване. Наложило й се да гребе по време на буря, да се бори с доста големи вълни и да спи на безлюдни плажове. Горда е обаче, че е надвила себе си, че се е научила на доста неща и всъщност няма търпение пак да тръгне, ако й се отдаде възможност.
След години си представя как вече има каравана и прекарва летата си там. На първа линия, гледайки морето. Харесва й това, че на караваната имаш много повече условия, дори и възможността да си сковеш малък бар пред нея.
Досега никога не е била на палатка в планината или на някой язовир. Планира да го направи в най-скоро време, защото предизвикателството и приключението са нещата, които я зареждат и които открива, бивакувайки сред природата.
Статията „Бивакуването – на хотел с безброй звезди“ е част от брой ЛЯТО 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за да не пропускате брой в бъдеще – най-добре се абонирайте.
