Отдавна знаем, че европейският шампион по крос кънтри парапланеризъм от 2012 г. Ясен Савов е изключителен състезател. Все повече обаче се убеждаваме, че го бива много и в писането. Веднага ви даваме пример – неговия собствен разказ за Откритото първенство на Скандинавия (Nordic Open), проведено от 19 до 25 юли в Джемона (Италия), което той между другото и спечели. Надяваме се, че ще ни прости, че го цитираме така обширно (е, и с леки съкращения), но кой, ако не той може да предаде най-автентично духа на състезанието?
„Всяка година, когато великите северни снегове се стопят и импулсът да си на слънце е твърде неустоим дори за най-силните, свирепи, неустрашими и мустакати викинги от цяла Скандинавия, те слагат традиционните си, сертифицирани от Европейския съюз, рогати шлемове, качват се на борда на дървените платноходи и се стичат от Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и Исландия в някое внимателно избрано слънчево местенце по на юг в Европа, а със себе си, вместо двуострите си брадви, носят по един парапланер, при това хубав и състезателен, когато е възможно, за да се впуснат в битката на летящите викинги и да вдигнат големи дървени халби, докато крещят заедно със зачервени, изгорели от слънцето, но щастливи лица: „СКОЛ!“ (б.р. „Наздраве“ на скандинавските езици).
Тази година внимателно избраното слънчево местенце беше италианският град Джемона дел Фриули. Сгушеното между Венеция, Австрия и Словения градче (локацията не звучи зле, нали?) предложи всичко – от стръмни планини до равнини с доста добри термики. Имахме три много хубави задачи, изискващи полети от планините до равнините и обратно, и въпреки че дължината и трудността на задачите беше съобразена с любяща грижа за многото позагубили форма северняци, които не бяха летяли много през дългата нордическа зима, мога да кажа, че всички си изкараха супер.
Аз всъщност бях пратен там в ролята на наблюдател от Световната купа (тъй като състезанието беше и от типа пред-Световна купа) и мога да докладвам пред Асоциацията на Световната купа едно твърдо „Ми пиаче!“ (б.р. „Харесва ми“). А едни птиченца ми подшушнаха, че там догодина може би ще имаме и истинска Световна купа. Като се има предвид качеството на терена и организацията, това би било доста логично. Надявам се, че птиченцата са прави.
А, и не съм сигурен как точно стана, но някакси успях да се промъкна между всички тези мустакати, размахващи дървени халби викинги с рогати шлемове, да спечеля състезанието и да донеса трофея им в България. До мен на подиума се качиха класическите норвежки разбивачи Рони Хелгесен и Ролф Дале. Освен тях, много добре летя и Никол Феделе – моя приятелка и жителка на Джемона, която си проби път в женските редици като остър нож през парче моцарела ди буфала.
Всъщност наистина се надявах и си представях купата да е във формата на гореспоменатите рогати викингски шлемове, може би – обърната с главата надолу, за да прилича повече на чаша или нещо такова. Не беше такава, просто един стъклен приз, но все пак върху него поне беше отпечатан един от онези мустакати воини с рогати шлемове, за да ми напомня за викингския дух и просто за мустаците. Мустаците са като коалите – прекалено са готини, за да не ги обичаш.
„Скол“ за това!
Любов и щастие,
Ясен“
Пълните резултати от състезанието можете да видите тук, а пък ние ще продължим да следим подвизите на Ясен. Със или без мустаци.
