Май и юни прекарахме в Португалия като част от beta-i Lisbon Challenge, работейки по LEAP в Лисабон. Невероятна програма, невероятни хора и още по-невероятна държава. Разбира се, нямаше как да пропуснем във всеки свободен ден да караме сърф и да обиколим едни от най-популярните точки в страната. За да се ориентирате в португалското ни приключение, се опитах да съм възможно най-подробен откъм полезно инфо, цени и сърф условия.
Тъй като изоставахме с времето, със Сашо се разделихме с по 270 лева и ги дарихме на родната авио линия. На следващата сутрин вече бяхме в Мадрид. От летището директно на влакчето до станция ‘Atocha’. Наехме два мотопеда и почнахме да бръмчим. С две-три думи – голям град, сравнително евтин, с много паркове, доста шумен център и много храна. Карахме до 3 след полонощ, загубихме се няколко пъти и накрая решихме да си намерим хостел. Предварителното планиране не ни е сила.
На следващия ден оставихме мотопедите и към 15:00 бяхме на кръговото разклонение към магистралата в посока Лисабон (40.411036, -3.739063). Най-близката спирка на метрото до мястото е ‘Alto de Extremadura“. Установихме, че сме доста късни стопаджии, но след около 3 часа успяхме да излезем извън града. Човекът, който ни качи, беше осъществил “българската мечта” – безработен, дава под наем 3 апартамента, живее в четвъртия и се оплаква колко е труден животът и че няма работа. Десет години работил в Мексико като фотограф на модели. При първа възможност се връщал обратно. Остави ни на 1/20-та от пътя, където се прикачихме в минивана на двама хипи рибари, които не връзваха и две думи на английски, но слушаха екслузивно и само Johnny Cash и припяваха на “God’s Gonna Cut You Down”. Успяхме да се разберем да ни оставят след около 40 минути. На следващата бензиностанция чакането беше вечно. Щурците започваха да свирят, и дори асфалтът започваше да изглежда като привлекателно място за спане. Вече се бяхме примирили, че ще спим на открито, когато ни качиха експрес до Лисабон.
Когато отворих очи, вече бяхме на речната станция и за по €2 ни метнаха през реката в северната част на града. 40 минути пеша и се озовахме в апартамента, където в 03:30 сутринта припаднахме.
На сутринта се отправих към офиса на beta-i, където се запознах с голяма част от екипа и предприемачите, разказаха ми за разнообразните си бизнеси, a аз на тях – за LEAP. Въведох в календара всичката информация за срещи и събития, с която ме обсипаха и прекарах останалата част от деня в офиса. Все едно не съм заминавал. През това време Сашо се запознаваше с горили и зебри в зоологическата градина и скитосваше из града и от мое име. На следващия ден пристигна и Жичката. Направихме още един работен ден, разходихме се петъчно и планирахме уикенда.
Cascais, Praia do Guincho
Първият плаж, който посетихме, беше Prаia de Guincho. Мястото е много ветровито, особено в периода май-август. Подходящo е най-вече за уиндсърф и кайтсърф, особено в следобедните часове, с преобладаващи северни ветровe. Сърф може да се кара преди обяд, но след това става невъзможно поради силното течение и високото присъствие на кайтсърфисти във водата.
През зимата ветровете са основно източни, а приливът покрива голяма част от плажа и мястото става перфектно за сърф, с пясъчно дъно и вълни, чупещи се от север и юг.
Плажът се намира на около 5 минути с кола от Кашкай (Cascais). Градчето e на последната спирка с крайбрежния влак от Лисабон, който се хваща от станция Cais do Sodre. Цената е €4,20. От Кашкай до плажа се стига с автобус, отново за 4-5 евро. Такси до там е приблизително €8, а от личен опит мога да кажа, че пеша е безплатно и около час и половина. На един километър от плажа има и къмпинг опция в Orbitur Point.
Историята от сърф пътуването на Илко Илиев в Португалия, с подробна информация за останалите спотове – Каркавелош, Ерисейра, Сагрес, Пениш, е в брой Лято 2015 на Списанието. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за по-сигурно – най-добре се абонирайте.
