Виктория Гончева в момента е най-добрата състезателка по планинско колоездене в България, двукратна шампионска на страната ни по даунхил. На 16 години, тя кара за „Гравити байк“ (София). Сред най-големите ѝ победи са второто място в стартовете за IXS Европейска купа в Шладминг (Австрия) през юни 2017 г. и третото място в Open категорията на държавното първенство на Румъния при мъжете през август 2017 г.
Виктория учи в ПГ „Константин Фотинов“ в Самоков, с изучаване на немски и английски език. Обича да рисува и участва в театрална трупа „Театър фантастиш“, в която постановките са на немски. Догодина завършва средното си образование и ще кандидатства фармация или дентална медицина, но твърди, че в никакъв случай няма да изостави колоезденето.
В неделя Виктория спечели последния кръг от българските даунхил серии на Витоша и записа наистина успешен сезон. Разговаряме с нея за любовта й към спорта, за предизвикателствата в колоезденето и за мечтата ѝ да побеждава в Световната купа.
Вики, как се чувстваш след победата в последния старт за сезона?
Удовлетворена съм. Най-важното в това състезание беше не да съм първа, а да се съхраня. Бях контузена и не съм се възстановила напълно. Освен това времето беше студено и влажно и нямаше как да дам всичко от себе си. Затова реших да не карам на ръба на възможностите си, а да остана цяла. Но се оказа, че е достатъчно за победата. Този път разликите не бяха големи, втората в класирането беше на 3 секунди след мен. Но се надявам следващия сезон да са 30.
Кой старт ти беше най-труден през годината?
Може би състезанието в Боровец – Borovets Open Cup 2017. Исках да победя – там е моето домашно трасе, но преди това се случиха доста неща. Не бях карала 3 седмици, чувствах се слаба, контузена, болката надделяваше над физиката и беше наистина трудно. Може би и това беше най-сладката ми победа, защото беше най-трудна. Най-големият успех беше петото място на Европейската купа в Шладминг, а също така когато разбрах, че отново съм национална шампионка. Какво повече да иска човек в България?
Това е добра равносметка…
Като за втори състезателен сезон е много добре. Очаквам за третия да се подготвя физически по-добре. Искам да участвам в стартове за Световната купа. Родителите ми обещаха, че дори да не намеря спонсори ще отидем поне на две, ще го съчетаем по някакъв начин. И тъй като сезонът приключи, си давам сметка какво не съм постигнала и как да работя, за да го постигна. Искам да стана още по-бърза на колелото. Това ще стане с малко по-усилени тренировки, най-вече през зимата. И с много целеустременост – повторения, повторения. Голям успех през сезона е, че започнах да работя с „Бороспорт“. Без тяхна помощ нямаше да отида на състезанието, валидно за Европейската купа и на още няколко други старта в чужбина, където постигнах много добри резултати.
В момента си на 54-то място в световната ранглиста. Какво означава това за теб и за българското колоездене?
Това е най-предното класиране за българин в световната ранглиста. Моите точки не са от световни шампионати и купи. Имам 110 точки за това, че съм двукратна национална шампионка и още 26 от старта за Европейската купа. Тези състезания важат за класирането на Международния колоездачен съюз. Така съм натрупала 136 точки и съм попаднала на 54-та позиция в ранглистата. А това наистина е добре.
Ще ти помогне ли този резултат да участваш в стартове за Световната купа?
При жените не са необходими точки, за да участваш в Световната купа. Следващата година обаче резултатът се занулява и трябва отново да печеля, ако искам да съм на по-предна позиция. Но пък ако караш добре, в Световната купа получаваш много точки. Преценявам шансовете си за класиране сред първите три като много високи.
Вече две години си в опасния свят на планинското колоездене. Какво те държи в него?
Когато съм на колелото, съм усмихната и се чувствам добре. Това е едно от нещата, които правя най-добре и смятам, че мога да успея. Правя го заради себе си. Никой не ме кара. Повечето родители притискат децата си да спортуват и ги задължават да продължават с един и същи спорт, а моите дори биха се радвали, ако се откажа. Разбирам ги напълно, но на колелото се чувствам свободна и уютно. А и харесвам местата, които посещавам.
Баща ти е винаги с теб, но кой кого дърпа напред? Той познава мотоциклетния спорт и ти дава много съвети.
Той наистина има опит, което го прави много добър треньор. И когато ми е трудно или вижда, че се мъча по трасето, идва и ми помага. Но грижата е взаимна. Родителите ми ме подкрепят, но не биха се оплаквали, ако се откажа. Тате е най-голямата ми подкрепа, защото знае много добре докъде стигат възможностите ми и когато види, че правя глупости, веднага ми казва да спра. Насърчава ме в положителна посока и ми помага при психическата подготовка, защото понякога преди старт съм много притеснена.
Какви са „глупостите“, които правиш по трасето за спускане?
В никакъв случай не са неща, които не мога. Защото още първото си състезание завърших с контузия и това ми даде разум да не правя експерименти, които могат да прекратят кариерата ми. Оттогава предпочитам да заобиколя някой скок и да изгубя повече време. Единствените „глупости“ са неправилните линии, които понякога подбирам. Затова ми помагат баща ми и треньорът ми Росен Ковачев. Това е помощта, от която имам нужда.
Какви са най-екстремните ти изпълнения?
Паданията са най-екстремното в този спорт. Другото не го приемам като нещо екстремно. Но паданията са сто процента каскади. Обичам да карам само надолу по хълма, не въртя нагоре, не скачам и не карам други стилове.
Какви са другите големи предизвикателства в живота ти?
Имам две години, докато завърша училище и сега се подготвям за кандидатстване в университет. Избрала съм трудна специалност – фармация и дентална медицина – и започвам да уча сериозно, защото цяло лято не съм отворила учебник. За няколко месеца може би ще оставя колелото на малко по-заден план.
Предстоят ти преговори със спонсори за следващия сезон. На кого разчиташ в момента?
От началото на този сезон имам финансовата подкрепа на „Бороспорт“ и фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“. Благодарение на тях участвах на няколко състезания в чужбина. Разчитам и на родителите ми. Имам един спонсор, който ми дава чорапи, но и това е нещо. Те имаха нужда от лице, което да ги представлява и се радвам, че избраха мен.
Всички в Самоков карат ски. Ти изключение ли си?
Не. И майка ми, и баща ми са били ски учители, така че се е получило по наследство. До 2006 г. баща ми беше на Мальовица и съм израснала на ските. Дори не помня как съм се научила да карам. Може би, ако не се занимавах с планинско колоездене щях да се посветя на ските. Като много малка съм участвала в състезания, но ме беше много страх.
Какво те чака в следващите месеци?
Надявам се да обърна повече време на приятелите си. Ще наблегна на физическата подготовка, за да мога да съм по-силна и да побеждавам в Световната купа. За мен сезонът през 2018 ще започне през април, с първия старт за Световната купа в Хърватия, а след това стартират и българските даунхил серии.
