Пристигнахме в началото на месец октомври в Хонолулу, Оаху. Беше ни голяма мечта да летим в Хаваи, но до последно не знаехме как точно ще се случат нещата. Само благодарение на пълната ни всеотдайност и помощта на приятели от парапланеристката общонст нещата най-сетне се случиха.
Оаху е може би най-летателният остров от веригата Хаваи. Още от първия ден, въпреки умората от дългия път, се впуснахме да търсим място за летене. Тогава се срещнахме с Алекс Коуби – президентът на местната летателна федерация, и човекът, благодарение на когото аз и Сами Ейнхорн получихме визи.
След кратък разговор с местните – изключително приветливи хора, дойде и моментът, в който ни показаха една от летателните страни на острова – прекрасно място, с перфектни условия за въздушна акробатика.
Заедно с Петер Локнар успяхме да летим повече от два часа, наслаждавайки се на синхронната акробатика и кацнахме изумени от страхотната гледка. А от Алекс разбрахме, че това е само една малка част от условията, които предоставя островът. Бяхме доста изморени, но въпреки това още на същия ден тръгнахме към Макапу.
След малко повече от 2 седмици екстаз на острова, имахме възможност да се запознаем с легендарния за летателните среди пилот Хорхе Армирес от Венецуела, когото всички познават от филма „Never Ending Termal“. Оказа се, че той е от години на острова. Развълнувани от преживяванията си до момента, го попитахме дали на останалите острови в Хаваи съществува по-красив пейзаж от този. Той се усмихна и ни посъветва да полетим над Мауи, който предлага също страхотни гледки и разнообразни места. За целта трябваше да имаме доста късмет, защото обикновено е много ветровито и условията са нестабилни. Купести облаци често обсипват хоризонта под върха на вулкана, който е част от острова и пречат на безопасността на полета. За сметка на това е невероятно да летиш над облаците и кратерите на вулкана – нещо, което турдно може да бъде видяно на друго място.
Още на следващия ден екипът ни се насочи към Мауи. Там, благодарение на нашия приятел Сами, се настанихме при Тим, който живее точно в подножието на вулкана! Бяхме втрещени от гледката и потенциала на мястото. Разбрахме как да се придвижваме и по какъв начин да разпознаваме условията, които ни предоставя времето – нещо много важно, защото говорим за остров с огромен вулкан – над 3000 метра, криещ странни аномалии и локални ефекти на метерологията. Имахме невероятен късмет, защото дори местните рядко успяват да летят от този вулкан. Много хора, идвали специално за този полет, са прекарали седмици, без да успеят да полетят дори веднъж! А ние повече от седмица да се наслаждавахме на уникални акробатични полети на хиляди метри над кратерите, по време на изгревите и залезите в Хаваи – сбъдната мечта, която съществува във фантазията на всеки летящ човек.
След около 10 дни вече започнахме да свикваме с този приказен рай. В един момент попитахме Тим възможно ли е да съществува по-специално и красиво място от това? Определено не очаквахме да чуем отговор ‘‘да‘‘.
Тим ни запозна с неговия добър приятел Даниел Веласко от Колумбия, мулти спортен атлет. За съжаление съвсем скоро той бе претърпял инцидент с парапланер и в момента бе в инвалидна количка. Въпреки това Дани се оказа изключителен човек със здрав дух и безброй истории от Хаваи и най-вече от митичния остров Кауаи. От него разбрахме, че ако има място на света, което наистина би стъписало човек, това е На Пали Коуст, Кауаи. Дани разказа как е прекарал 10 години на този остров, мечтаейки, планирайки и очаквайки да осъществи невероятния полет над На Пали Коуст. Тъй като обикновено духат силни и грешни по посока ветрове, стартът на летенето е изключително ограничен като пространство, а кацания почти няма – само един-два мини плажа, често заливани от огромни вълни. Трябваше да извървим и тежък планински трек – пресечен терен от 22 км, по стръмна, тясна и плъзгава от кал пътека, на места с пропасти, по които при дъжд се образуват буйни реки. В тези моменти е невъможно да се пресече, а никой не може да предвиди дъжда, тъй като вали постоянно.
ВИЖ ОЩЕ: Трейлър на филма от Хаваи и повече за Дани и инициативата Fly Again може да видите тук.
И това далеч не е всичко. Мястото гъмжи от летателни средства като хеликоптери и самолети, които развеждат туристи, любуващи се на прекрасната гледка. Но тъй като често облаците пречат на видимостта, е забранено за планери. Има дори рейнджъри, които могат да конфискуват екипировката. С една дума – рай, до който обаче не се стига лесно. Дани така и не успял да осъществи този полет, но направи всичко възможно да ни мотивира да реализираме мечтата му.
Екипът ни се чувстваше готов за мисия. Разбрахме какви разрешителни трябват, и взехме самолетни билети за острова. Когато се озовахме там, бяхме стъписани от гледката, но условията се оказаха по-сериозни от всичко досега. Имаше няколко площадки за излитане, но бяха прекалено къси, част от тях кални, с голям и хлъзгав наклон. Вятърът беше силен и не ни позволи да пробваме предварително. Планирахме да излетим един след друг и да летим заедно, за да станат по-интересни кадри, но установихме, че това е почти невъзможно и доста опасно.
Дните се изнизваха един след друг в чакане на подходящите условия. Накрая решихме да удължим престоя си с още 4 дни. Сложихме си краен срок за опити до 11:00 ч. на предпоследния ден, с идеята да бъдем навреме за самолета. Фиксираният час вече отминаваше, а никой от групата не споменаваше за тръгване. Направих един неуспешен опит, за щастие без контузии. По-късно се преместихме на може би най-неприятния старт. Поне там вятърът идваше от правилната посока. Всички заехме стартови позиции. Часовникът показваше почти 1:00 ч. следобед. И тогава дойде магическият момент, в който духна слаб ветрец от правилната посока. Благодарение на него след цялото това 9-дневно чакане, успяхме да излетим един след друг – точно, както го планирахме в началото.
Секунди по-късно, когато съзряхме гледката под и около нас, всеки започна да крещи от възторг. Красотата бе неописуема, и всичко изглеждаше като неземно природно съкровище, благодарение на постоянно променящия се въздух. Всичко това, наред с мисълта, че току-що бяхме сбъднали мечтата на Дани, ни зареди на максимум. Впуснахме се в спиращи дъха акробатики над всички тези остри назъбени скали и форми. За финал кацнахме на плажа, където няколко отшелника ни посрещнаха с овации за въздушното шоу. Птиците изглеждаха като невероятни по форма и цвят водопади, а огромните вълни се забиваха в брега – само част от красотата, която допълваше гледката и емоцията от този велик полет.
Малко след това аз и Петър сгънахме планерите, нарамихме чантите и се запътихме по 22-километровия трек, който ни предстоеше. Шест часа по-късно го бяхме преминали с 24-килограмовите чанти. Един добър край на успешно изпълнената мисия и приключение в Хаваи!
Статията е част от брой ПРОЛЕТ 2014. Ако сте го пропуснали, свържете се с нас и ще го получите на преференциална цена. А за в бъдеще – най-добре се абонирайте.
