Ловният сокол (Falco cherrug) е най-едрият вид сокол в България и втори по големина в света. Той е застрашен от изчезване, но сега имате уникална възможност да се включите в опазването му, помагайки на малки ловни соколчета да израснат.
Издирват се ентусиазирани любители на природата и птиците, които да станат значима част от екипа на проект „Реинтродукция на ловен сокол в България“, изпълняван от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ), Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ) и Зелени Балкани.
През 2014-та година част от излюпените малки ловни соколи в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора ще поемат по пътя си към дивата природа. Място за освобождаването им тази година ще бъде Натура 2000 зоната Котленска планина, в близост до Центъра за традиционно животновъдство на ФДФФ.
Работата на доброволците ще обхваща наблюдения и хранене на ловните соколчета преди и след напускане на гнездото (от май до юли вкл.). Пътните разходи до мястото на реинтродукция и обратно, както и храната, ще бъдат поети от проекта. Осигурено е място за нощуване и пребиваване в обособена за доброволци част от еко-фермата на ФДФФ.
За повече информация и записване: Десислава Стефанова – координатор на полевите дейности, тел.: 0883 475 371, 0878 538 863, email: desy.stefanova@gmail.com.
Ловният сокол е известен също и със старинните си наименования Крагуй и Барак. Възрастните птици са с кафяв цвят отгоре, главата е светла, понякога дори бяла. Бакенбардите са доста тесни, обикновено заострени надолу. В полет ловният сокол наподобява донякъде сокола скитник, но върховете на крилата при ловния са в по-малка степен заострени и подкрилията са по-тъмни.
Ловният сокол е вид на откритите пространства. Той е типичен за степите от Централна Европа до Централна Монголия.
Ловният сокол се отглежда от дълбока древност като традиционна ловна птица. В много страни от Европа е обичайна птица в специализираните развъдници и се ползва с голяма популярност заради добрите си способности на ловец. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Изключително успешно размножавана в контролирани условия сред соколарите. Като интересен факт от съвремието, в подкрепа на лова със соколи, може да се спомене за популациите в Австрия и Словакия, където този вид промени коренно характерния си начин на живот и започна да живее като скитниците. Основна храна по време на разможителния период сега са скорците и гълъбите, а през зимните месеци – гълъби и малки водоплаващи. Сегашната популация на ловните соколи в Словакия е над 150 активно размножаващи се двойки.
