Shit Happens – зимни WC размисли

Карате ски в планината, радвате се на хубавата пудра и изведнъж… появява се познатото чувство, повикът на природата – ходи ви се до тоалетната!!! Веднага идва и логичният въпрос – къде да отидете до тоалетна, когато няма тоалетна? Има различни теории и школи по темата, някои мислят повече над проблема, други – по-малко, но той си остава все така общовалиден и повсеместен, а понякога направо наболял.

Ходенето до тоалетната сред природата често си е екстремно предизвикателство, особено през зимата. Изборът на подходящо място и правилна позиция са ключови за успеха на начинанието. Важно е да се имат предвид и неща, започващи с „е“ като етика, естетика и екология. С малко повече знания и мисъл можем да избегнем дискомфорта от ходенето до тоалетна сред природата и да се избършем от неприятни WC мисли.

Има няколко основни правила за ходене по нужда сред природата, които са препоръчителни независимо от сезона и условията:

– Място да бъде поне на 100-200 метра разстояние от водоизточници (реки, извори, езера, язовири). Идеята е да не замърсяваме течаща вода, защото рискуваме да разнесем зарази, някои от които доста опасни (Ешерихия коли, салмонела, хепатит, коремен тиф и др.) и да замърсим питейна вода и поточета, от които пият хора и животни.

– Ако сте направили лагер сред природата е добре да си свършите работата на минимум 100 метра разстояние от него.

– Мястото трябва да бъде встрани от пътища, пътеки и писти – причината е едно от нещата с „е“ – етиката.

– Ако имате избор между по-ниско и по-високо място, изберете това, което е по-нагоре по склона.

– Изкопайте дупка. Идеалният размер е 20-ина сантиметра широка и 30-ина дълбока. Ако сте се установили на лагер за повече от ден или сте повече хора, добре е да планирате WC дупката за многократна употреба.

– Ако има допълнителни отпадъци от сорта на сухи и мокри кърпички, заровете и тях или ги приберете в торбичка и изхвърлете на подходящо място по-късно.

Ако обаче нуждата се обади през зимата, нещата стават малко по-сложни. Зимните пейзажи изискват повече знания и умения. Когато релефът на реки и езера е заличен от преспи сняг и не знаем кое какво е, когато заемането на подходяща позиция и заголването на деликатни части от тялото е екстремно преживяване, тогава вече играта загрубява. Ако колкото и да ви се иска да отложите момента, нуждата ви притиска и няма накъде, добре е поне да сте подготвени и да знаете как да заходите към близкия храст и какво да правите там.

Мястото

Относно релефа – ако сте съвестни и не искате да ползвате за тоалетна водоеми, които ще се разтопят на пролет, огледайте се. Ако мястото, което сте си харесали е подозрително равно и на по-ниско ниво от заобикалящия пейзаж – най-вероятно сте се запътили да свършите работата върху замръзнало езеро, което не е добра идея, макар и да е удобно за клякане. Ако разпознавате коритото на река или дере, също е препоръчително да си намерите друго място. Най-подходящото WC е разположено високо, над предполагаеми езера и реки, а може да има и преимуществото – гледка.

Дупката

Да, ще трябва дупка, но не е нужно да търсите центъра на Земята, достатъчно е толкова, колкото да можете да покриете резултата от труда си. Ако няма сняг, можете да използвате шанцов инструмент – лопатка или дори пръчка. Ако пък не ви се престарава, почвата е твърда или замръзнала, можете да затрупате с камъни, клонки, листа и пръст. Закопавайки, мислете все пак и за хората, които евентуално ще минат оттам след вас – не им оставяйте минно поле по средата на пътеката или полянката за палатки. Не го правете и на снега, там, където минават повечето скиори и бордисти, освен ако не искате да изненадате някой „приятно“. Изберете си по-закътано място, а ако ще се задържите там повече време, можете да си го отбележите с купчинка от клони… (или след като заровите „гробчето“, да му направите кръст от 2 пръчки). Ако има сняг е още по-лесно – просто заривате с няколко буци и сте готови.

Най-големите перфекционисти, както и тези, които ги сполети нуждата на места като Национален парк Йелоустоун, използват иновативен метод – опаковането. В Йелоустоун при влизане в парка на туристите се дават специални контейнери за тази цел, които трябва да представят пълни на излизане от парка – в противен случай се начислява глоба… какво правят туристите, които не могат да напълнят сами своите контейнери е вече друг въпрос. Звучи странно, но определено е най-безвредният метод, дори в някои магазини за планинска и къмпинг екипировка се продават специални херметични торби за опаковането.

Позата

Позицията, в която ще подходите към деликатния момент, никак не е за пренебрегване. Това важи в пълна сила за скиорите и скиорките, при които не са рядкост случаите на изскачане на клекнал, гологъз човек със ски от храстите. Ако не искате подобни унизителни случки и с вас като главно действащо лице, по-добре подходете мъдро с избора на поза. Като начало, ако можете да си го позволите, слезте от ските, ако няма как – застанете така, че да няма риск да потеглите надолу в неподходящ момент. Могат да се използват помощни средства – сядане на паднало дърво, държане за клони, подпиране за дърво с лице към него, клякане с гръб, опрян в дърво, държане за ръце със смело приятелче (приятел в нужда се познава) и т.н. Важното е да няма риск от потегляне в движение и правене на кълбета в минното поле.

Хигиената

Когато работата е приключена и се стигне до финала – вдигането на гащите, неминуемо изниква въпросът със забърсването, замиването или кой каквото го влече. Зимното ходене до тоалетна сред природата има едно голямо преимущество – навсякъде е пълно с освежаваща тоалетна хартия – снегът. Въпросът тук е колко искате да се освежите. Ако нямате проблем да направите няколко топки сняг и да се хигиенизирате с тях, работата е лесна. Ако имате тоалетна хартия под ръка е ясно какво се прави, но е препоръчително, все пак, да я зариете с малко сняг. Най-добре е обаче да я приберете в найлоново пликче и изхвърлите на подходящо място по-късно. Финалната хигиенизация може да завърши с измиване на ръцете с малко чист сняг или с вода, ако има.

Сега вече можете да продължите да се наслаждавате на зимната природа без излишно напрежение. И помнете – кафявият сняг не е за ядене!