Килиманджаро е далечна, но интересна дестинация за обичащите приключенията и планините. Най-високата точка на Африка има интересна история и заплашително бъдеще.
Най-високият връх на планината е 5895 м и е разположен в североизточната част на Танзания.
Най-високата точка на планината е връх Ухуру, която принадлежи на вулкана Кибо.
Килиманджаро се състои от три основни изгаснали вулкана – Шира на запад с надморска височина 3962 м, Мавензи на изток с височина 5149 м и геоложки най-младият Кибо, разположен между тях – 5892 м.
След изненадващото откриване на планината от Йоханес Ребман през 1848 година, тя привлича вниманието на изследователи като Ханс Майер и Лудвиг Путшелер, които се изкачват до върха на планината на 6 октомври 1889 година, придружавани от своя водач Йоханас Киняла Лауво.
Ледникът на Килиманджаро е на възраст повече от 11,000 години, но за съжаление, в момента усилено се топи заради затопянето на климата. Скоро този символ на Африка с побеляла шапка ще бъде само спомен под формата на винтидж фотографии.
Името на планината идва от суахили и се предполага, че означава „планина, която блести“.
Алпийско изкачване на връх Килиманджаро е възможно само от Танзания, въпреки че планината е разположена и в Кения.
Килиманджаро се намира на 340 km южно от Екватора. Изкачвайки върха, човек преминава през всички климатични зони, съществуващи на нашата планета.
Растителността в планината е етажирана като видът на растенията се променя с изкачване във височина. В най-ниските части растат екваториални гори. След това се намират гори, характерни за влажните тропици. След тях са разположени растителни видове, характерни за саваните. В най-високите части на планината има обширни ливади.
През 1973 г. е създаден национален парк Килиманджаро, отворен за посещения през 1977 г., обхващащ планината и околните екваториални гори. Целта му да опази Килиманджаро и уникалните растения и животни в региона.