На 1 февруари 2007 г. Мартин Стрел влиза във водите на Амазонка край Аталая, Перу. На 7 април, достига района на Белем, Бразилия, след като е изминал приблизително 5268 км до Атлантическия океан. Средно Стрел изминава около 80 км дневно. Той не плува непрекъснато, а преминава през последователни дневни етапи. Постижението му е отразено в Guinness World Records.
На 52 години словенският плувец прекарва 66 дни в една от най-опасните речни системи на планетата. Среща се с мощни течения, пирани, тропически инфекции и физическо изтощение. Завършва експедиция, която го превръща в световноизвестна фигура.
До началото на това приключение той вече има зад гърба си десетилетия в маратонското плуване, както и експедиции по Дунав, Мисисипи, Парана и Яндзъ. Но Амазонка е предизвикателство от съвсем друг порядък.
66 дни сред опасностите на Амазонка
Експедицията изисква продължителна подготовка. Стрел и екипът му проучват маршрута и особеностите на реката години преди старта. Подготовката му включва интензивно плуване, планински преходи, ски бягане, гимнастика и упражнения за концентрация. Той умишлено увеличава телесното си тегло, за да има резерв за продължителното натоварване. Любопитно е, че диетата му включва пържоли от конско месо и две бутилки червено вино дневно. Започва експедицията около 114 кг, а на финала е около 97 кг.
Течения, водовъртежи и плаващи препятствия
Една от най-големите опасности са силните подводни течения. При сливането на притоци водните маси могат да образуват мощни завихряния, които да променят посоката на движение на плувеца или да го повлекат под повърхността.
Стрел се страхува и от плаващи дървета, клони и растителни маси. В мътната вода препятствията често остават невидими, докато не се окажат непосредствено пред него.
Амазонка гъмжи от живот. Стрел разказва, че е бил ухапван от пирани няколко пъти по гърба. Според неговите спомени екипът използвал животинска кръв, за да отвлича вниманието на рибите от плувеца. Той забелязва и каймани, а разказва и за близка среща с бушмастър – една от отровните змии в тропическите части на Америка.
Вижте още: Поляк влезе в историята с първото преплуване на Балтийско море между Швеция и Полша
Опасността от инфекции
Продължителният контакт с речната вода създава риск от бактериални и паразитни инфекции. Стрел неведнъж посочва заболяването сред най-големите си страхове. В долното течение екипът се притеснява и от възможни нападения от речни разбойници. Така природните опасности се съчетават с рискове, свързани с човешка намеса.
Цената на постижението
В края на експедицията Стрел е силно изтощен. Той страда от тежки слънчеви изгаряния, инфектирани рани и физическо изчерпване. Налага се да бъде откаран в болница след пристигането си. В последващи интервюта плувецът разказва, че е бил диагностициран с шистозомиаза – паразитно заболяване, причинено от червеи, които се срещат в замърсени сладководни води – паразитите проникват през кожата при контакт с водата и могат да засегнат червата, черния дроб или пикочните пътища. Стрел споменава и установена инфекция с вируса на денга, без да е развил типичната клинична картина.
Възстановяването му отнема време, а психологическите последици остават и след физическото възстановяване. Стрел споделя, че понякога се буди през нощта заради спомените от преживяното. Въпреки това той не съжалява за експедицията. За него тя е едновременно лично изпитание и възможност да привлече общественото внимание към опазването на природата.
Кауза
Стрел преследва две основни цели. Първата е лична – да завърши едно от най-тежките предизвикателства в маратонското плуване и да провери границите на собствената си издръжливост.
Втората е свързана с природозащитната му кауза. Той използва експедицията, за да говори за унищожаването на тропическите гори и замърсяването на реките. Експедицията получава широко международно медийно отразяване. Така плуването се превръща в средство за разпространяване на посланието му, а не само в спортно постижение.
Вижте още: НЕчовек: Рос Еджли преплува 1610 км в ледените води на Исландия
Преди Амазонка
Амазонка не е първата река, която Стрел преплува по цялата дължина. През 2000 г. той изминава около 3004 км по Дунав за 58 дни. През 2002 г. преминава 3797 км по Мисисипи за 68 дни, а през 2003 г. преплува 1930 км по Парана за 24 дни. През 2004 г. идва ред на Яндзъ – около 4003 км за 51 дни.
По-рано това той натрупва опит и в по-кратки речни експедиции: 105 км по Крка за 28 часа през 1992 г. и 62 км по Колпа през 1993 г. През 2005 г. преплува 364 км по Вълтава, а през 2006 г. – 450 км по Драва.
Словенският плувец има и значими постижения в открити води. През 1994 г. изминава 162,5 км в Адриатическо море за 55 часа и 11 минути. През 1997 г. плува от Тунис до Италия, преминавайки около 78 км между Африка и Европа.
Кой е Мартин Стрел
Мартин Стрел е роден на 1 октомври 1954 г. в Мокроног, Словения, тогава част от Югославия. На шестгодишна възраст се научава да плува сам в близък поток. През 1978 г. започва професионалната си кариера в маратонското плуване и постепенно се насочва към екстремните дистанции.
Малко известен факт е, че той има сериозно музикално обучение. Свири на класическа китара и фламенко, а музиката е важна част от живота му преди големите речни експедиции. В по-късни интервюта разказва и за срещата си с легендарния испански китарист Пако де Лусия.
След Амазонка историята му достига до още по-широка публика. През 2009 г. излиза документалният филм Big River Man, режисиран от Джон Марингуин, който проследява експедицията и физическите и психологическите изпитания на плувеца. Книгата The Man Who Swam the Amazon също разказва за приключението.
В следващите години Стрел изнася мотивационни лекции и развива заедно със сина си Борут компанията Strel Swimming Adventures, която организира плувни пътешествия в открити води.
През 2012 г. той преплува участъка между Статуята на свободата и Freedom Tower в Ню Йорк.
Към 2026 г. Стрел продължава да говори публично за преживяванията си, да плува и да обмисля нови проекти. Прекарва повече време в родния си край, сред природата, и се връща към музиката. В словенските медии се споменава и негово намерение през 2028 г. да опита да стане най-възрастният човек, преплувал Ламанша.
Вижте още: „Кралицата на вълните“ Гертруда Едърли: първата жена, преплувала Ламанша
