Да преследваш мечтите си и да не се отказваш от временните неуспехи, е качество, което отличава успешните хора. Както често се случва в живота, това качество е родено и шлифовано в трудни и рискови ситуации. Ние ценим и уважаваме постигнатото от такива хора и с удоволствие ви разказваме за тях.
Съоснователят на глобалната хостинг компания WPX Георги Петров е познато лице в света на екстремните спортове. Сноубордист, уейкобордист, сърфист и приключенец по натура, Георги е не по-малко успешен и като предприемач. WPX има близо 15 хиляди клиенти в 50 страни и 100 служители. Историята му е показателна, че спортът може да вдъхновява бизнес начинания и нагласата постоянно да опознаваш нещата около себе си, е градивна в много житейски области. Затова и помолихме Георги да ни разкаже повече за връзката между бизнеса и екстремните спортове.
Георги, ти си предприемач и приключенец. Коя от тези две роли те определя най-добре?
За мен тези две неща са едно и също. Всеки предприемач е приключенец в света на бизнеса и всеки приключенец е предприемач в света на алтернативните спортове, пътешествията и въобще опознаването на онези части от света, за които не знаем нищо или малко.
Занимавам се с екстремни спортове още от студент. През 2014 г. стартирахме WPX, с времето компанията се разрасна доста и моят фокус се насочи почти изцяло там, карането остана на заден план. Но в последните две години моята роля стана доста стратегическа, което ми оставя все повече свободно време. Не мога да функционирам в безтегловност и естествено се насочих обратно към спортовете, приключенията и пътуванията. Сега мога да работя от всякъде, няма нужда да съм в офиса и броят пътешествия се ограничава буквално от това, колко от тях ще успея да си организирам.
В последната година пробвах три съвсем нови за мен неща – подкарах кайт в Гърция, направих първи стъпки в класическия сърф в Португалия и няколко пъти карах спортни коли в Гърция и Румъния. Не съм оставил и старата любов към сноуборд и уейк. Това време встрани от оперативната работа по компанията ми помогна да обмисля идеи за нови бизнеси. Засега съм ги оставил да изкристализират, но някои от тях със сигурност ще се случат.
Накратко – за мен бизнесът и приключенските спортове се допълват перфектно.
Пренесох много неща, които научих от карането в бизнеса.
А пък компанията, която построихме, сега ми позволява да продължа да приключенствам.
Разкажи ни повече за компанията, която управляваш?
WPX е хостинг компания, която специализира във WordPress. Основахме я преди 11 години с моя бизнес партньор Тери Кайл, а днес сме близо 100 колеги. Обслужваме клиенти в над 50 държави, като основният ни пазар е САЩ, Канада, западна Европа и Австралия.
В последните няколко години печелим консистентно “неофициалните” състезания за най-бърз хостинг в света. Това са ревюта на независими блогъри, които “тайно” си купуват акаунти, тестват скоростта със специализиран софтуер и накрая казват кой е най-бърз. Винаги сме в тройката, а като събереш резултатите, с риск да прозвучи нескромно – ние сме най-бързи. Това не е случайно. Ние развиваме наша собствена технология още от началото. Това са вече 11 години еволюция.
Преди три години стартирахме и още нещо, което беше моя мечта – Hyperspace, пространство за събития, което е домакин на предприемчиви и талантливи хора от сферите на технологиите, рекламата, изкуствата и хуманизма, които провеждат отворени лекции, дискусии, обучения, изложби и какво ли още не. Целта ни беше да дадем физическо пространство за това. Щом сме хостинг, защо да не хостем тези хора и идеи и физически? За мое огромно щастие, оказа се, че в нашето общество, към което сме често много скептични, има много от тях. Правим по 3-4 събития седмично и идват много млади хора, които споделят, че са научили много и са се вдъхновили за нещо ново. Ние пък от своя страна се запознаваме с тях. Ползата е за всички. Сигурен съм, че някой ден, някой от тях ще сътвори нещо голямо. Много се гордея с това пространство. То успя да изпълни мисията си – създаде среда.
Кариерата ти всъщност започва с много ясна връзка с алтернативните спортове. Как въобще стигна до хостинг бизнеса?
Докато бях студент се опитах да работя по специалността си и постъпих като системен администратор в една от големите уеб агенции в София. Там за пръв път се опарих от лоша среда – често ѝ казваме “корпоративна”, а за мен тя е просто лоша. Поради слаб мениджмънт едновременно цари хаос за важните неща и пълен контрол за абсолютно маловажни неща. Научих как не трябва да бъде.
Напуснах компанията и започнах да прекарвам доста време “на паметника”. Културата на екстремните и приключенски спортове винаги ме е влечала и реших, че искам да се занимавам с това.
По стечение на обстоятелствата се намери пресечна точка. По това време – говоря за преди близо 20 години – скейт магазините в София бяха само три. Аз си купувах кецове от BAS, който сега е TrueRiders. Като техен клиент се сприятелихме и аз ги разкритикувах, че нямат уебсайт. Предложиха ми аз да го направя, те си го харесаха и така пет години развивах сайта. Но най-важното за мен беше друго – директен достъп до екстремните спортове и средата от хора, които ги практикуват.
Така алтернативните спортове за мен се превърнаха в един втори университет за живеене.
Запознах се с изключителни хора, които гледат на света по един много различен и красив начин, в чиято основа е разбирането, че трябва да следваш страстта и мечтите си и това е най-важното нещо, за да бъдеш щастлив.
По-късно обстоятелствата ме върнаха към технологиите. Стартирах няколко малки бизнеса с уеб технологии с променлив успех, но които в крайна сметка ме запознаха с Тери, с когото стартирахме WPX. Дали съм си представял, че ще създадем точно хостинг компания – не. Но винаги съм искал да създам компания. Както казва Стийв Джобс – не можеш да съединиш точките гледайки напред, но когато мине време и се обърнеш, можеш да ги съединиш назад. Сега, когато погледна назад, виждам, че всеки един урок, който научих в предните си бизнеси, годините на приключенстване и разбира се, образованието ми – всичко това се сглоби в успеха на WPX.
Кои са най-важните уроци от спорта, които пренасяш в бизнеса?
Най-ценният урок за мен е този: ако имаш конкретна цел, до която искаш да стигнеш, трябва да правиш три неща.
Първото е трупането на знания – питай другите за съвет кое работи и кое не, чети книги. После помисли върху тези знания, рефлектирай, осмисли, усети – всеки ти казва неговата версия, а ти трябва да намериш своята. И накрая е изключително важно да пробваш, въпреки страха, да превърнеш желанието в действие. И когато се пребиеш, върни се и започни отначало. Така итерация след итерация, в някакъв момент някой идва и ти казва “супер караш, как изобщо се научи, сигурно е въпрос на талант?”… Ами не, въпрос е на тези неща, повторени много, много пъти.
Звучи логично и просто, но всъщност ние най-често не прогресираме, защото забравяме да правим поне едно от тези неща. Това стана моят основен подход към всичко в живота. В WPX 11 години също постоянно се учим на нови неща, комбинираме знанията по нови начини и пробваме. И сме се проваляли безброй пъти, но на следващия ден започваме отначало. Знаем хиляди начини, по които не става.
Второто важно нещо, което научих, е колко е ключова средата, хората около теб. Те или те мотивират, дават ти знания, дават ти подход или обратното – демотивират те с негативизъм, заразяват те със собствените си страхове.
В нашия екип сме приели, че не бива да допускаме дори един човек, който дърпа останалите назад.
Дори един е твърде много. А когато получаваш много от екипа си, ти естествено искаш да връщаш обратно. Хората естествено правим това. А една от най-важните задачи на лидерите е да отстраняват всичко, което пречи на този естествен цикъл на получаване и даване.
И последният урок е, че на края на деня, без значение дали току-що си кацнал най-сложния си трик до момента, или за пореден път не си успял, счупил си екипировката и нещата не изглеждат розови, трябва да не забравяш да погледнеш залеза над езерото, да помиришеш гората, да оставиш снега да те посипе по лицето и да ти влезе във врата и да си кажеш “светът е пълен с красиви неща, които са напълно безплатни, не всичко е битка, а утре е нов ден”.
В WPX сте близо 100 колеги, как те гледат на този твой подход?
Мисля, че по-голямата част от хората в екипа са тук именно заради тези принципи. Те са толкова основни за нас, че ги прилагаме в абсолютно всичко. А с тиймбилдингите ни правим и прехода обратно към екстремните спортове – почти всички са свързани с някакъв приключенски спорт. Досега сме скачали с парашути два пъти, скачали сме с бънджи от балон, с пандюл в “Проходна”, карали сме картинги и рали коли, рафтинг, гмуркали сме се в Созопол, еърсофт няколко пъти, моторни шейни, наехме кораб, на който направихме парти, обикаляйки един остров в Гърция, правили сме всякакви щуротии. Но мисля, че най-големият ни успех са тиймбилдингите ни в Пампорово.
Първият път през 2022 г. успяхме да заведем около 80 човека за 3 дни, като една част от нас карахме, друга се учеха с организирани групи, трета направиха преход в гората. В края на всеки ден се събирахме на плаца за по питие, а вечерите, разбира се – парти. Толкова ни хареса, че след една година го направихме пак и вероятно ще го правим отново. Крайният резултат, с който аз много се гордея е, че 40-ина човека пробваха ски или сноуборд за пръв път, на всички им хареса, а една групичка от 10-ина човека се зарибиха сериозно, накупиха си екипировка и сега си ходят редовно заедно и вече карат доста добре.
По някакъв начин и аз имам пръст в това тези хора да видят красотата на планината и спорта.
Открехнахме им вратата леко и те поеха.
Е, имаше и смешни моменти. Преди да заминем, написах едно напоително обяснение какво ни очаква и най-вече как да се облекат всички. Моят бизнес партньор и съосновател Тери обаче е от Австралия и не говори български. Съответно не е прочел съобщението и пристига на плаца за сноуборд урок по дънки, градско яке, без шапка и ръкавици – на минус 20! Това сътвори едновременно много снимков материал за безкрайни мемета, но и потвърди тезата, че екипировката няма значение, защото на края на деня той се спускаше.
Ти самият продължаваш ли да си активен в спорта – кои са любимите ти занимания и спотове?
Активен съм, даже пробвам нови неща. Миналата година се научих да карам кайт и много ми хареса. Самото каране на дъска във водата ми е много добре познато от уейка, но цялата игра с вятъра, това че караш из целия залив, а не само по едно трасе, това е много красиво. Отделно добавих и още един приключенски елемент – наех кемпър и отидох да се уча на остров Лимнос в Гърция. Самият остров е пълен с много красиви заливи. Всяка сутрин си правех кафе на газовото котлонче, излизах от кемпъра и сядах да закуся на една пейка на средата на плажа, докато гледам как слънцето пъпли нагоре… После с колелото отивах до кайт училището. Трудно е да не се влюбиш в тези гледки.
Отидох също и на сърф трип в Португалия, в която също се влюбих. Тази страна е събрала цялата красота на природата. Самият сърф като спорт се оказа много труден, но с повече търпение всичко се постига. Карахме и няколко пъти спортни коли с наши приятели, които имат отбор. За мен това беше много голямо предизвикателство. Всички си мислим, че можем да караме, но да пилотираш спортна кола на писта, се оказа изключително трудно и много тежко за тялото. Първите ни дни бяха толкова изморителни, че заспивах 2 минути след като се прибера в хотелската стая, без душ, без миене на зъби. А е имало и случаи след като сляза от колата да не мога да стоя прав няколко минути…
Какви са плановете за теб и за WPX за 2025-а?
Тази година продължавам да помагам в развитието на WPX, но все по-голяма част от годината ще бъде в приключения. Искам да напредна в кайтборда. С колите мечтата ми е да мога да участвам в 6-часовото ендюранс състезание в Серес и ми се пробва поне още едно ново нещо. Може би летене. Или плаване. Може би и някоя от новите ми бизнес идеи ще намери своето място. И ми се иска да продължа да намирам все повече хора, с които споделяме приключенския и предприемаческия поглед към живота. Както се казва в Into the Wild “щастието е истинско, само ако е споделено”.
