Съдбата понякога си прави шеги.
Има елитни състезатели с огромен потенциал, които са вечните втори…
Разказваме ви историята на един такъв състезател, наричан от някои хроникьори „най-нещастният човек в историята на колоезденето“.
Йожен Кристоф е френски състезател по шосейно колоездене и пионер на колокроса. Той е професионалист от 1904 до 1926 г. През 1919 г. става първият колоездач, който носи жълтата фланелка на Тур дьо Франс. 11 пъти стартира на „Тур дьо Франс“ и финишира осем.
Началото на една легенда
На 22 януари 1885 г., в малкото градче Малако, близо до Париж, се ражда Йожен Кристоф. Родителите му дори не подозират, че малкият им, жилав син ще стане един от най-известните професионални колоездачи. А самият Кристоф, когато за първи път се качва на велосипед, не може да си представи, че
…ще остане в историята не с победите си, а с липсата им.
И никой друг не губи Тур дьо Франс по начина, по който го прави Кристоф…
1910: Колелото на съдбата се завърта
Кристоф се доказва като изключително издръжлив още през 1910 г., когато стартира в 289-километровото състезание Милано-Сан Ремо.
На 3 април, в 5:50 сутринта, 10 минути преди старта, пристига новината за обилен снеговалеж в планината Туркино. Част от състезателите се отказват на място. Останалите 63 души тръгват по непредсказуемия маршрут.
След три часа състезание остават само 30. Изкачването на Туркино се оказва невъзможно за каране – велосипедите се носят на рамо през снежните преспи. Кристоф е пети, на 10 минути зад лидера.
При 100-тния километър студът го поразява жестоко.
Трябва да спра – стомахът ми се свива от спазми. С едната ръка държа велосипеда, с другата – стомаха си. Сядам на един камък край пътя. Бях премръзнал. Не мога да мръдна, само леко въртя глава наляво-надясно.
Виждам малка къща наблизо, но не мога да стигна до нея. Не осъзнавам в каква опасност съм. В главата ми има само една мисъл – да стигна първи в Сан Ремо.
– спомня си Кристоф.
Някакъв мъж го намира и го завежда в къщата. Там той сменя дрехите си и прави упражнения, за да се стопли. Когато пресича финала в Сан Ремо, той няма представа, че е победил. От 63-ма стартирали, завършват само четирима.
Вижте още: Кратка история на Българските колоездачни серии
1913: трагедията на Сен-Мари де Кампан
През 1913 г., в своя първи истински шанс за победа в Тур дьо Франс, Кристоф води след етап 6.
Спускам се с пълна скорост към долината. Според изчисленията водя с 18 минути. Изведнъж, на около 10 километра от Сен-Мари де Кампан, усещам, че кормилото ми се разклаща. Спирам – вилката е счупена.
Всички зад него го задминават. Сълзите от гняв му пречат да вижда добре пътя, но той тръгва пеша, носейки велосипеда си 10 километра. В селището Сен-Мари де Кампан сам поправя вилката си в ковачницата – защото правилата забраняват външна помощ.
Но съдиите му добавят 10 минути наказание, защото едно седемгодишно момче му е помагало да раздухва огъня!
1919: На крачка от победата… отново
Първият Тур след Първата световна война – Кристоф води с 28 минути преди предпоследния етап.
Но… „Щрак!“ – вилката отново се чупи.
Той ремонтира велосипеда си, но губи два часа и половина, а с тях – и победата. В знак на уважение организаторите му дават същата премия като на победителя.
Вижте още: С колелото около кълбото
1922: Проклятието продължава
В 1922 г., в третото си участие, отново с шанс за победа, вилката му се счупи за трети път, този път на спускането от Галибие.
Днес в Сент-Мари-де-Кампан има плоча, която гласи:
Йожен Кристоф – жертва на механичен инцидент, сам поправи вилката си. Въпреки че загуби ценни часове, той не се отказа, показвайки върховен пример за воля.
Йожен Кристоф участва 11 пъти в Тур дьо Франс, без нито една победа. Той никога не спечели Тур дьо Франс, но все пак има едно важно място в историята на състезанието – той е първият колоездач, който някога е носил жълтата фланелка (Maillot Jaune).
През 1919 г., за първи път в историята на Тура, организаторите решават да въведат жълтата фланелка, която да обозначава лидера в генералното класиране. И първият човек, който някога я носи, е именно Йожен Кристоф.
Иронията? Въпреки че е лидер в състезанието, фланелката не му носи късмет. Както вече знаем, вилката му отново се счупва малко преди финала на състезанието, което му коства победата.
Наследството на Кристоф
Въпреки че никога не печели Тура, Йожен Кристоф остава легенда в историята на колоезденето. Историята му е история за несломим дух, издръжливост и почти трагична лоша съдба.
Днес, ако посетите френските Пиренеи и се отправите към село Сент-Мари де Кампан, ще откриете паметната плоча, поставена през 1951 г.
Йожен Кристоф може и да е бил „най-нещастният човек“ в историята на колоезденето, но неговата легенда живее и днес – не като победител, а като пример за чистата същност на спорта и човешкия дух.
Вижте още: Първата обиколка на света с колело от жена
Човек на реда и детайлите
Кристоф е методичен и организиран. Винаги носи със себе си монети от 20 и 10 франка, резервна верижна връзка и инструмент за спици, съхранявани в малка кожена торбичка, закачена на врата му.
Журналистът Джок Уадли, който го посещава в Малако, описва дома му:
Г-н Кристоф има подреден ум. Работилницата му е подредена, с чисти инструменти, подредени на мястото си. Домът му е също толкова организиран. Само споменах някаква тема и той веднага изважда папка с надпис ‘Тур 1912’ или ‘Париж–Рубе 1920’. Всяка снимка има старателно изписано описание на гърба.
В хотелите по време на състезания той разполага екипировката си като пожарникар, за да не губи време сутрин.
През годините продължава да кара – през 1934 г. изминава 185 км за 8 часа и половина, носейки 5 кг багаж.
Краят на легендата
Прекарва целия си живот в Малако, остава верен на клуб L’Étoile Sportive de Malakoff от първото си състезание до последния си ден.
През 1965 г., в края на Тур дьо Франс, Жак Анкетил му връчва почетен медал.
Умира в Париж на 1 февруари 1970 г., на 81 години, но остава безсмъртен в историята на колоезденето.
