Звучи ли ви странно? И на нас, но уви, според много хора е почти престъпно да искаш да се качиш в планината, да сложиш на краката си ски или сноуборд и да се спуснеш с тях извън добре отъпканите и познати писти. Освен, че нерядко дръзналите да пристъпят границата на ограниченията на ски курортите хора са наричани в прав текст „луди”, включително и в лошия смисъл на думата, през последните години бяхме свидетели и на това, как ни квалифицираха като „надрусани адреналинковци”, които „бутат лавини за забавление или пари”!
За капак на всичко, служители на националните паркове Пирин и Рила поеха открита кампания против фриирайд скиорите и сноубордистите и започнаха да се опитват да ги гонят с полиция, пишат актове за нарушения и квалифицират като „един от най-големите проблеми” за околната среда. Според нас е излишно да коментираме дали преминаването със ски за секунда по снежната повърхност нанася по-големи щети например от преминаването на турист или натоварен с турист кон, който утъпква почвата и растенията.
За това, дали реално безшумното и бездимно движение на скиорите е по-лошо за дивите животни от всички останали форми на посещение на планината (включително не особено добре контролираните посещения с кросови мотори, АТВ-та или моторни шейни) според нас също е излишно да се говори.
Според нас е крайно време да се каже ясно, че формите на каране на ски и сноуборд извън отъпкани писти („свободни дисциплини ски”, „фриирайд”) не са престъпно деяние!
Да, ние добре осъзнаваме, че има зони, в които по принцип трябва да се ограничи човешкото присъствие (например категорията „резерват” според нашето законодателство), но същевременно бихме искали да се отчитат традициите на тези спортове, реалното влияние върху околната среда и нейните компоненти и опитите на регламентиране да отразяват тази действителност.
Предполагаме някои хора тук ще се запитат „за какви традиции става дума, това не са ли нови спортове на подрастващото поколение”? Всъщност, в България ски се карат извън отъпканите писти още от 30-те години на 20-ти век. Реално погледнато всички зимни ски походи и спускания, които са описани в българската туристическа литература, не се различават по нищо от съвременните свободни ски.
Да, наистина днешната екипировка позволява по-бързо движение, по-бързо спускане и дори осъществяване на скокове, в които може да се комбинира и акробатичен елемент, но в крайна сметка всичко отново опира до плъзгането на повърхността на ската по чистия и недокоснат сняг…
Според нас е редно българското общество да „догони” в това отношение мисленето на членовете на обществата в Западна и Централна Европа, Северна Америка, Нова Зеландия, части на Южна Америка и дори Русия, Иран, Македония, Босна и Херцеговина и Турция. В тези страни свободните дисциплини ски и сноуборд (или „фриирайд”) отдавна са признати като тези форми на зимен спорт, които привличат младите поколения, дават им атрактивна възможност да са в планината, сред чистия въздух и среда и да спортуват. Потвърждение на това е както бурното развитие на специализираната за целта екипировка, която според признанията на самите фирми е „спасила” ски индустрията, така и наличието на регламентирани и подържани зони и маршрути за фриирайд, специално подготвени съоръжения за фриистайл (скокове и всякакви други акробатични изпълнения със ски и сноуборд) и като цяло гледането с „добро око” на това движение.
Ние, свободните скиори вече сме осъществили много дейности, за да развиваме фриирайда в България. Много от тях са допринесли за подобряване на имиджа на България като интересна ски дестинация в международен план. Примери са добре посещаваните международни състезания, които БАССЕС е организирала и провела и статиите в реномирани чуждестранни издания. Уви, вместо да получаваме помощ от държавата за тази дейност обикновено ни се е налагало да четем официални писма от административни лица, които са ни наричали „престъпници”, а за съжаление понякога сме били и принуждавани да подписваме неправилно съставени актове за нарушения.
Правени са и опити за регламентиране на фриирайд маршрути. Пример са постъпките от БАК и БАССЕС за описване и категоризиране на ски маршрути в НП „Рила”, тяхната очаквана натовареност и съответно регламентиране на ползването им. Писали сме и редица писма да директори на паркови администрации и МОСВ. Уви, обикновено или не сме получавали отговор, или той е бил половинчато цитиране само на някои членове от планове за управление на паркове, според които не може да се разрешава извършването на спортна дейност. В същото време не се цитират други текстове, според които трябва да се насърчават нетрадиционните и щадящи околната среда форми на туризъм…
Със своята дейност БАССЕС се стреми да даде възможност на скиорите, а и на сноубордистите и на всички други посетители на планините, да се информират как да практикуват любимите си спортове по-безопасно. Именно за това БАССЕС ежегодно организира теоретически и практически курсове по лавинна безопасност, преходи с цел опознаване на популярни туристически маршрути, които се публикуват и на сайта ни .
Това спомага за правилно ориентиране на скиорите, намиране на верния и безопасен път за изкачване и спускане, а не на последно място и обръщане внимание на статута на защита на дадена местност. Това е утвърдена практика в Европа и Северна Америка, където доброволни организации изработват бази данни с описание на популярните маршрути и издават карти и пътеводители. Местните администрации обикновено подпомагат тази дейност и по този начин я регламентират.
Ние не искаме много.
Ние искаме просто да се уважават и зачитат и нашите права да практикуваме любимите си спортове в красивите български планини, които са национална собственост.
Ние искаме да се уважава и зачита нашето желание да се любуваме на красивите снежни склонове без да са променени от ски съоръжения, снегоутъупкващи машини или каквото и да е друго.
Ние искаме да не се опитват да ни насилват да се движим задължително и плътно по маркираните маршрути. Просто защото зимните пътища често не следват летните, които нерядко през зимата са много лавиноопасни. А за съжаление много от зимните маршрути не са маркирани и съответните административни органи нямат желание да ги маркират. Често не е възможно и да се следва при спускане плътно маршрута на изкачване, както обикновено се изисква от нас. Причината е, че при изкачването си търсим възможно най-безопасния път, който нерядко е на сравнително безснежни била, минава през скалисти участъци и като цяло не е подходящ за спускане.
Ние искаме да се уважават традициите на българския зимен туризъм и практикуването на ски спорт извън рамките на ски курортите. Те са много по-стари от административните териториални единици, които в момента обхващат високите български планини (Природни паркове, Национални паркове) и според нас не е редно непознаването на историята на зимния туризъм от страна на малцината експерти, които са писали плановете за управление на парковете и законодателството ни, да е причина да се прави опит за „ликвидиране” на тази хубава традиция.
Ние искаме просто да се уважава правото ни да бъдем „ние”!
Ако БАССЕС и/или списание 360 организира петиция с искане на правото на всички практикуващи фриирайд да го упражняват предвид доста по-чистото отношение към природата на всички практикуващи, поне тези които аз познавам, с удоволствие ще се подпиша под нея, а си мисля че съвсем няма да съм единствения. Ако оставим просто нещата така, ще продължават да измислят закони, с които да ни задължават да плащаме на ‘тези, които изсичат горите’ за това че използваме майката природа, което откъдето и да го погледнеш е безумие.