Приключенският туризъм постепенно измества масовия и привлича все повече последователи. Освен че се възстановява много по-бързо, той предлага на избралите го активно преживяване сред природата и близък контакт с различни култури и техния битовизъм. В интервю за предаването “Хоризонт по обед” по БНР – Гергана Николова, регионален директор за Европа и Централна Азия в Световната организация за приключенски туризъм и Любомир Попйорданов от Асоциацията на Планинските водачи в България коментираха какво включва този нов прочит на туризма и защо все повече от нас го предпрочитат. Изключително ни заинтригува мнението им и споделяме част от него в следващите редове.
Приключенският туризъм днес
Приключенският туризъм се разгръща като вид пътуване около три компонента –време сред природата, съчетано с физическа активност и културно преживяване, и среща с местната култура. Хората, практикуващи приключенски туризъм, все повече обръщат внимание на местата, които посещават – за тях е от значение тези места да се опазят, а генерираните средства да създадат устойчива местна икономика, споделя Гергана Николова, от Adventure travel and trade association. Според нея в последните 10 години все повече хора се насочват към такъв тип приключения в две насоки: да се откъснат от всекидневието и да допринесат за мястото, което посещават.
Поради големия интерес към този вид туризъм, той се радва на исторически ръст като темп на развитие. Желанието ни да сме сред природата, да посетим непознато място и да бъдем активни вече стои като алтернатива на масовия туризъм. Често се отправяме на това пътешествие сами или на малки групи, което прави преживяването лично и индивидуално. Приключенският туризъм привлича хора от всякаква възраст като е най-предпочитан от тези над 50 години, които вече знаят какво искат от почивката си и инвестират в своето здраве с различни активности, обяснява Николова. Не е изнедващо и, че той има много по-голям финансов принос към една дестинация, отколкото посещението на популярни места.
Тенденциите в световен мащаб в приключенския туризъм вървят в няколко посоки. На най-голям интерес се радват вело турове, най-вече с електрически велосипеди, планинските преходи и кулинарните приключения. Туроператорите наблягат на сигурността на туристите, без значение дали тя ще е свързана с COVID пандемията, или с мястото на посещение, като за тях водеща е сигурността и безопаснотта на пътуването. Друг важен фактор е благосъстоянието на местните хора по време на гостуването на туристите. Обръща се внимание на отношението им към мястото, дали спомогнат за неговото благоденствие, или престоят би бил в негов ущърб.
Все повече страни инвестират в устойчивия туризъм като към момента тези в Европейския съюз имат най-голям шанс за бързо възстановяване, благодарение на отварянето на границите и постепенното връщане на туристите, казва Николова.
Приключенски туризъм в България
България не изостава в добрите практики за развитие на приключенски туризъм. Страната ни привлича най-вече с дивата си природа, вкусната и здравословна кухня и богатите възможности за приключения целогодишно. Любомир Попйорданов, председател на „Планини и хора – асоциация на планинските водачи в България“, е убеден, че в КОВИД месеците и след това все повече хора са потърсили активно зареждане на батериите в извънпистови ски и технични преминавания на снежни ръбове през зимата, колездене и планинско бягане през пролетта. Той отбелязва голям ръст и интерес към този вид туризъм у нас, за което фактор е и развиващата се общност на планинските водачи.
“Познавам десетина малки туроператора, които се съревноваваха кой ще предложи по атрактивно преживяване със снегоходки, ски, зимни изкачвания. Хората бяха щастливи, че са излезнали от средата си.”
Планинското бягане е най-развиващата се активност сред природата в световен мащаб и у нас, а Попйорданов го обяснява със следното:
“Човекът обича да се състезава – един път в градска среда, един път сред природата и пренася тази своя потребност в свободното си време.”
Според него ние търсим активности, отговарящи на ритъма ни на живот -динамични и бързи за консумиране, които можем да практикуваме почти навсякъде. Приключенският туризъм предлага нов прочит за активна почивка. Освен към планинското бягане и колоезденето, интерес има и към конната езда, изкачванията в планините, каяците, рафтинга, ветроходството, почивките на палатка, летенето с балон, парапланеризма. Комбинирането на няколко вида активности в рамките на един ден също са добра алтернатива.
“Един комбиниран ден приключения би изглеждал така: сутрин облитане на Белоградчишките скали, след това преход – пеша или колело, а вечерта може да завърши с дегустация на вино.”
Модерни са още и зелените летни училища в планините и сините активни училища на морето, казва Попйорданов. В тях децата, чрез преживяване, научават повече за природата, стават по-самостоятелни, изграждат социални навици и започват да общуват повече. Според него и създаването на хубави къмпинги също ще допринесе за развитието на устойчив туризъм в България.
Чужденците също се завръщат тук, каза още Любомир Попойорданов:
“Още през май дойдоха френски туристи, немски туристи идват вече, чакаме испански и холандски туристи, които обичат нашата храна и природа, обичат нашите села, вино, приключения.”
Експертът е на мнение, че страната ни може да развие качествен приключенски туризъм като се придържа към доброто обслужване, хубавата храна, сигурността, уюта и наблегне на връзката “храна-вино-туризъм”.
