Като любители на алтернативния начин на живот и туризъм по света и у нас, сме се срещали с много пъстри и впечатляващи хора, за които с удоволствие искаме да ви разкажем. Един такъв е роденият и израснал в Германия Волфганг Браухле. От 15 години живее в България, а по професия е туристически агент, като в родината си организира екскурзии и командировки.
Това, което ни впечатли, обаче е, че идвайки в България, решава да смени своето амплоа и става планински водач и екскурзовод. Превръща това да изследва страната ни сам или с туристи в мечтаната работа.
Поговорихме си с него за причините да дойде у нас и кое го подтиква да показва на други чужденци красивата ни Родина.
Защо решихте да живеете в България? С какво Ви привлече страната ни?
При първото си идване, през 2001 г., се запознах в планината със съпругата си Мария. По това време тя все още е беше студентка в Германия. През 2003 г. двамата заедно обикаляхме България и, едновременно с това, търсехме място, за да си построим къща. Освен местоположението на къщата, за нас беше много важно местните жители да не ни възприемат като външни. Търсенето ни се увенча с успех и така открихме нашето място в село Добърско, близо до Разлог.
Желанието за промяна и за общо бъдеще беше голямо. Надявахме се да успеем да постигнем част от мечтите си, като се преместим в България.
Вие организирате групи от чужденци и ги развеждате из България. Разкажете ни повече за това начинание?
Поемам грижата за клиентите, след като те вече са резервирали. Активностите са толкова разнообразни, колкото и страната. Като човек със свободна професия, решавам дали мога и бих искал да изпълня предложената ми задача. Всеки си има свои лични приоритети. Например, обичам комбинацията от природа, култура, история и спортни дейности по нови пътеки към нови дестинации. Бил съм във всички краища на България, за да разбера, че има още много неща за откриване.
Колко време продължава цялото приключение, какво включва и къде най-често обикаляте?
Досега съм имал предимно туристически пътувания, културни пътувания, градски пътувания, природни обиколки, посещения на църкви, манастири и обекти от културното и природното наследство на ЮНЕСКО, походи със снегоходки, тиймбилдинг из различни дестинации. Просто разнообразието ми харесва.
Класика през лятото е, например, една двуседмична обиколка на България с чужденци. Програмата е съчетание на култура и планински туризъм. Тя започва от летище София и преминава през Пловдив, Родопите, Пирин и Рила, и се връща обратно в София. Нощувките са в къщи за гости, преходите са от 3 до 7 часа, а останалото време е запълнено с разглеждане на забележителности.
Поради създалата се ситуация с пандемията, през май 2020 г. подготвих презентация на тема „България виртуално“, която беше излъчена през Zoom и показана на немскоговорящи туристи. Записът бе на разположение в Интернет до края на 2020 г.
Кое Ви вдъхнови?
След като аз самият съм обиколил света като турист, реших, че за мен ще е най-добре да съчетавам хоби и работа чрез екскурзоводство. Всеки ден предлага нови акценти. Често това са доста незабележимите неща по пътя: цвете, животно или цветен камък. Селата също са много вълнуващи заради жителите и архитектурата си. Желанието ми да видя всичко в България е и стимулът ми да продължавам.
Какви хора се включват във Вашите пътешествия – възраст, професия, и кое най-силно ги впечтлява тук?
Водил съм най-различни по големина групи – от индивидуални туристи до групи с над 100 души. Спътниците ми са много любознателни и искат да видят колкото се може повече. Посещението на дадена държава два пъти би било изключение. Повечето от тях са над 60 години и са добре образовани. Досега са повтаряли екскурзията само туристи от английската организация „The Ramblers“. С тях правехме целодневни походи в Рила и Пирин. Връщат се и природолюбители, с които правим турове за наблюдение на природата. Те идват благодарение на големия брой растения и животни в България.
Чуждестранните гости идват най-вече от Западна Европа, Америка, Япония, Австралия, Израел и Дубай. Но от време на време пътувам и като водач на българи. Тогава, разбира се, нещата стоят много по-различно, защото не можете да спечелите точки с маршрутите и забележителностите, които са известни на всички.
За мен винаги става особено вълнуващо, когато повече спътниците ми са активни и помагат да се формира ходът на деня. Особено интересно за мен като западногерманец беше едно пътуване с фокус социалистическата архитектура и изкуство. Тогава посетихме и така наречените „изгубени места“. Не бих се лутал непременно сам през руините.
Кое е любимото Ви място тук и защо?
Не мисля, че е изненадващо, когато казвам, че най-важното място за мен е Добърско – новият ми дом.
В момента намирам Източните Родопи за много атрактивни като туристическа дестинация. Не са далеч и въпреки това са толкова различни. Да можеш бързо да се загубиш и да забравиш времето. Питането на местните за пътеки до каменни свидетелства от миналото е в повечето случаи едно много специално преживяване.
