Помните ли като деца играта, в която пускахте речни плоски камъчета във водата, плъзгайки ги?
„Жабките“ присъстващи във всяко детство, се оказват не просто забавление, а съвсем реален спорт със собствени правила и хиляди участници и фенове. На това му казваме еволюционно развитие!
Целта на плъзгането на камъни е да се види колко пъти те ще отскочат от повърхността на езерце или река, преди да потънат. Изкуството на хвърлянето на плоски камъни през водата се превръща в полупрофесионален спорт, включващ техника и наука, а интересът към него се увеличава все повече.
Въпреки че, изглежда просто и лесно, за да станете наистина добри на „жабки“ са нужни много тренировки и време. Перфектната техника за плъзгане на камъни отнема години, за да се усъвършенства и овладее като включва физическа сила и научни познания.
История на плъзгането на камъни
Първите писмени сведения за плъзгането на камъни като спорт датират от 1583 година. Някои източници смятат, че всичко е започнало, когато английски крал е успял да приплъзне суверените – британски златни монети – през река Темза.
Как камъкът все едно прескача водата? Защо отскача толкова много пъти?
Лацаро Спаланцани (1729-1799), италиански католически свещеник, е първият, който дава обяснение за физиката за плъзгането на камъни. Когато е хвърлен като летящ диск, камъкът генерира повдигане, изтласквайки водата надолу, докато минава през нея под ъгъл.
През 2002 г. Лидерик Боке, френски физик от университета в Лион, публикува научна статия, озаглавена „Физиката на скачащите камъни“, в която прави „дисекция“ на явлението. Той открива, че масата на камъка, ъгълът му към хоризонта и повърхността на водата, скоростта на въртене и скоростта, определят дали ще потъне или ще се задържи на повърхността. Боке заключава, че малките ъгли – около 20 градуса – в съчетание с високи скорости на въртене, водят до оптимално хвърляне, което означава, че първоначалният тласък е от решаващо значение.
През 2011 г. Hewitt, Balmforth и McElwaine посочват, че на теория „скачащият“ камък ще отскача неограничено време през водата, ако може да се поддържа хоризонталната посока. Плоските камъни прекарват във въздуха 100 пъти по-дълго, преди финално да паднат във водата. И тъй като въздухът е 784 пъти по-малко плътен от водата, въздействието му върху полета на камъка е относително минимално.
Как да плъзнете камък през море, езеро, река или водоем?
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да станете по-добри и талантливи:
1.Изберете правилното място. Най-добре е да започнте с неподвижна водна маса като езеро, завив или бавен участък на река. След като придобиете опит може да пробвате и в потоци.
2. Избиране на камък. Правенето на „жабки“ е на принципа на хвърлянето на фризби. Потърсете кръгъл, плосък камък, който задължително е гладък. Размерът му не трябва да е много голям.
3.Заемете позиция. Застанете под ъгъл към водата, сякаш ще хвърляте диск на някого вътре. Хванете камъка с показалеца и палеца във форма „С“ около него. Издърпайте ръката си назад, сякаш ще хвърляте диска, след това я свалете бързо под тесен ъгъл (експертите се съгласяват, че 20 градуса е идеално) като отблъснете камъка от върха на показалеца.
4. Хвърлете! Краткото време между хвърлянето и първият подскок – по-малко от секунда – е достатъчно, за да промените траекторията на призимяване на камъка. Ако при хвърлянето завъртите камъка, прекалено силно е възможно директно да потъне във водата.
Кратко видео какво се случва в действителност:
От детска игра до Световно първенство
Световното първенство по приплъзване на камъни се провежда от 1989 година. Световното първенство между 1989 и 1992 г. се е провеждало в Уимбърли, Тексас. От 1997 г. събитието може да видите на остров Исдейл, Шотландия. Това е духовният дом на спорта.
Състезанието включва пет дивизии: възрастни (състезатели на мъже и жени на възраст 16 или повече години), юноши (момчета и момичета на възраст от 10-15 години включително), деца (деца на възраст над 9 години и по-малко), стари играчи (състезатели на мъже и жени на възраст 60 или повече) и отбор (максимум четирима състезатели от двата пола и всякаква възрастова комбинация).
Състезателни правила:
- Всички камъни трябва да имат не повече от седем сантиметра диаметър в най-широката си точка.
2.Всеки състезател има правото да хвърли три пъти в сесия
3.Камъкът трябва да отскача на повърхността на водата най-малко два пъти, за да се счита за валидно хвърляне. За дължина на хвърлянето се счита траекторията, докато камъкът потъне във водата.
- На състезателите не се разрешава „сблъсък“ при хвърляне. Поради това участниците трябва да са стъпили с двата си крака на специална платформата при хвърляне.
5. Валидните приплъзгвания ще бъдат сигнализирани със зелено знаме а невалидните такива, ще получат червено знаме.
6. „Жабките“ ще се считат за невалидни, ако:
а) камъкът не отскочи поне два пъти;
б) камъкът не потъне в състезателната зона;
- В случай на равенство, шампионът ще бъде определен чрез трикратно хвърляне на камък разстояние.
8.Състезателите не трябва да носят собствена „екипировка“ – скачащи камъни от шисти Easdale са на разположение за всички спортисти.
ВИЖТЕ:GeoGuessr или намери се изгубен на непознато място по света, без да излизаш от вкъщи
Изкуството за „Жабките“
„Skips Stones for Fudge“ е документален филм от 2016 г. на Райън Сейц, който описва живота на две легенди от спорта – Рус Байръс и Кърт Щайнер. Двамата се опитваха да надделеят един над друг повече от десетилетие. Филмът изследва физическите и емоционални предизвикателства, пред които са изправени плъзгачите на камъни, за да останат на върха в играта си.
BBC в Шотландия също продуцира задълбочен документален филм за спорта , разкриващ как „жабките“ играят значителна роля в развитието на остров Исдейл.
