Нашият приятел Борислав Пауновски (Бочи), с който не веднъж сме се спускали по дивите води на Струма, този път ни вкара в меката на истинската каяк и рафт магия, споделяйки за щурите си приключения из далечната Аляска.
„Всеки свързва Аляска с осеммесечната зима, дългите дни през лятото с незалязващо слънце, дългите нощи през зимата, само с няколко часа на ден светлина и северното сияние. За мен, както и за много други каякари, тази земя винаги ще си остане една от топ 3 дестинациите за каяк в Америка. Километри недокосната природа, бързи буйни реки без баражи и ВЕЦ-ове…
И аз като много студенти първи курс се записах на бригада в САЩ. Агенцията ми намери работа, купих си билет и заминах. Още докато си търсех квартира, видях брошура за рафтинг по река Six mile creek и много исках да отида да се спусна, но колегите от България ме спряха – нямаме квартира, не сме започнали работа, имаме ограничено количество пари. След като си намерихме квартира и работата стартира – housekeeper, на български „камериер“.
Започнах да обикалям с колело града и да го изследвам. Много ми беше интересно да гледам къщите, ливадите и изобщо как живеят другите хора. Анкъридж е много малък град за Щатите – 300 000 души, но половината граждани на Аляска живеят в него и там освен населението, всичко е по-много – много езера, много паркове и много къщи.
На едно езеро случайно попаднах на Стив Росенбърг – бивш командос, един от главните шефове на BP (British Petrolium) и запален каякар дошъл да тренира ескимоско обръщане на спокойна вода. Веднага ми предложи да караме заедно. Намери ми екипировка, лодка, гребло и ме взе на един уикенд с него. Беше много вълнуващо и странно за мен. Учил съм се да карам на Струма и Искър и знаех всеки камък в реката, а тук открих един различен свят – всяка река беше различна една от друга – подхранвани от дъжд, сняг или от глетчер с обли или остри камъни, а на места даже липсваха. Различни скали и пейзажи покрай реките. Температура от 2 до 10 градуса. Трудност от най-лесното клас 2 до най-трудното клас 5.
В последствие, заради грешка в документите и невъзможността да си изкарам социален номер (изискване на правителството, от което зависи дали ще имаш работа) ме освободиха от длъжност, докато не ми дойде документа. Един месец обикалях в търсене на работа, но без успех. Стив ме уреди в един музикален магазин като градинар, чистач и момче за всичко. Но тъй като при всяка възможност карахме каяци, изоставах с работата от там също ме освободиха (смее се).
Но си заслужаваше. Карахме цял ден АТВ с вързани каяци отзад, за да стигнем до река. През кални и незнайни пътища. Докато намерим мястото за влизане в реката, ставаше късно. Оставяхме каяците на старта и се връщахме на другия ден, за да се спуснем. Често реките не бяха много пълноводни, но за сметка на това имаше големи водопади. Това бяха и първите, от които скачах.
ВИЖТЕ:Vector Wero – приключенският парк за рафтинг и каяк
Обикаляйки да търся работа, случайно се натъкнах на Alaska raft and kayak – Най-големия магазин в Аляска за екипировка за рафтинг и каяк. За разлика от България, там много хора се интересуват от тези спортове и ги практикуваха за развлечение или за лов. Имахме на склад от най-добрите марки в САЩ и се запознах отблизо с екипировката за каяк и рафтинг. Продавахме много сухи костюми, спасителни жилетки, каски, надуваеми рафтове и каяци, катарафтове, SUP-ове и пакрафтове. Давахме под наем рафт лодки с метални рамки и сглобявахме поръчкови рамки. Това да се пуснеш по реката – да застреляш лос или мечка, да я разфасоваш и качиш на лодката, за да я свалиш до пътя беше един от различните начини да ловуваш. Да ловиш риба от професионална лодка за рафтинг беше доста популярно.“
Още от звездните приключения по вода на Боби, четете във втората част на материала „Борислав Пауновски-Бочи: Аляска по вода и земя“
