В катедралния храм няма нито ковчег, нито тяло, нито гроб. Въпреки това там са се събрали хиляди лондончани. От цялата страна са дошли стотици любители на алпинизма. Сред тях са и най-видните личности на Великобритания – Негово величество клалят, Уелският принц, дукът на Конот и принц Артър, премиерът на Англия Рамаи Макдоналд, както и кметът на Лондон. Тук са и бившите приятели на Джордж Лей Мелъри, с които са ги свързвали редица съвместни изкачвани, в планините на света, в това число и участниците в трите еверестски експедиции. Всички са се събрали тук, за да отдадат почитта си към двамата велики алпинисти – Джордж Лей Мелъри и Андрю „Сенди” Ървин, които с подвига си бяха завладяли умовете на целия свят.
Генерал Брус повежда почетната гвардия, сред която са Нортън, Съмървил, Оудъл, Бълок, Морсхед, Ноуъл. Със сребърни ледокопи гвардията преминава през претъпканите пътеки, за да застане до Епископът на Честър.
”Никога няма да разберем дали двамата са стигнали върха на великата планина – започва словото си епископът- Но кой би си помислил, че ако заветната цел е била така близо, Джордж нямаше да рискува всичко, а младият Сенди Ървин нямаше да го последва до края на земята…”
Когато процесията свършва и важните официалните лица си тръгват, Рут застава до входа, за да приеме съболезнованията на близки и приятели. Тъжен и с наведена глава, Джордж Финч очаква своя ред последен. Усмихва се едва тогава, когато се доближава до Рут. За първи път тя го вижда облечен в тъмно сив костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Без да каже нито дума Финч се покланя се пред Рут, а тя се навежда и тихо му прошепва на ухото:
„Ако ти беше с Джордж той щеше да е жив.”
Финч не й казва нищо, но твърдо вярва, че ако го бяха включили в експедицията двамата твърдо щяха да изкачат върха и да се завърнат живи и здрави. Та нали Мелъри вече бе приел тезата на Финч, че върхът може да се изкачи само с допълнителен кислород.
След 1924 г.
На 1 май 1999 г. специална американска експедиция намира тялото на Мелъри. Снимката на Рут не е открита в портфейла му. Тялото на Ървин и фотоапарата, който е бил в него не са намерени. Загадката остава. След нещастието три дами обаче заявяват, че са били сгодени с Ървин…
През 1938 г. Рут създава второ семейство. През 1994 г. тя почива от рак на гърдата. Децата на Рут и Мелъри се разпръсват по света – Южна Африка, Австралия и Англия. Внукът на Мелъри, който носи буквално трите му имена Джордж Лей Мелъри II става алпинист и на 14 май 1995 г. осъществява мечтата на своя велик дядо. В състав на американска експедиция, посветена на 70-годишнината от гибелта на дядо му, той стъпва на „Покрива на света” и поставя на 8848 метра ламинираната фотография на Джордж и Рут.
Генерал Брус става кавалер на Викторианския орден. През 1923-25 г. е председател на Алпийския клуб. Умира през 1939 г. на 73 години.
Джордж Финч става член на Кралското географско дружество и носител на Ордена на Британската империя. През 1931 г. трима негови приятели загиват в Алпите и той се отдръпва от активна алпийска дейност. В края на петдесетте години, обаче се връща, но само организационно, за да поеме поста председател на Алпийския клуб /1959-1961 г./. Умира на 82-годишна възраст през 1970 г.
ВИЖТЕ:Трета Британска експедиция „Еверест-1924”
Едуард Нортън става генерал и рицар на Британската империя. Продължава кариерата си на професионален войник и достига до личен адютант на крал Джордж V. Умира на 80 години през 1970 г. Тиъдър Съмървил става носител на Ордена на Британската империя. Продължава ктариерата си на хирург като работи дълги години в Южна Индия. През 1956 г. се завръща в Англия и от 1962 до 1965 г. е председател на Алпийския клуб. Умира през 1975 г. на 85 годишна възраст. Ноуъл Оудъл продължава научната си кариера и става професор. През 1936 г. изкачва връх Нанда деви /7817 м/, което за времето е най-високият покорен връх. Умира на 96 години през 1987 г. Джон Ноуъл става капитан като продължава кариерата си на професионален фотограф. Филмът му „Епопеята Еверест”е гледан от повече от един милион зретели във Великобритания и Аверика. Надживява всички свои приятели като умира през 1987 г. на 99-годишна възраст. Първородната дъщеря на Джордж и Рут Клеър загубва като алпинисти не само баща си, но и съпруга си. Въпреки това, не спира своите деца да се занимават с алпинизъм.
Видно от изложеното по-горе става ясно, че лондонският Алпийски клуб не изневерява на своя устав, приет на учредително си събрание на 22 декември 1857 г., в който е записано, че членове на клуба могат да бъдат само членове на превилигированата класа.
Из книгата „Пътеки на славата” на Джефри Арчър
