Уикенд разчупване на Боровец: Истинска зима с 250+ см сняг!

В самия край на зимата тя най-сетене дойде с цялата си сила по нашенските планини, като мащабите ѝ най-добре се усетиха в Рила и района на любимия Боровец.

Това не просто е повод, а задължение, през почивните дни, да грабнем екипировката и още от ранни зори, да разцъфтим като зимни цветя на Боровец! Хората обаче не спят и много други фенове са се ориентирали къде е „фън центърът“ на зимна България. Около нас е пълно с хора от различни страни, че и континети…

Но нека спускането започне!

Събрали сме се доволна група от 6 човека, готови да цепим пудри и склонове със ски, дъски и мерак!

В горната част на курорта, над междинка, е мъгла, но все пак има повече от 40-50 метра видимост. Това позволява терена да се чете добре, а под нас на Ситняково и в долната част на Ястребец ни очаква прекрасно слънце.

Тази разнообразна метеорологична обстановка допълнително ни нахъсва да изцедим терена на макс. Маркуджик 2 обаче не работи поради технически проблеми, затова решаваме да караме надолу към Ястребец.

Най-сетне зимните божества са благосклонни към изстрадалите ни карачески души и изсипаха толкова сняг, колкото нямаше общо до този момент! Възползваме се от благоприятната „религиозна“ ситуация и караме в пресния снежец, извън очертанията на пистата, където има доста необработени полета и спускането е безкомпромисно яко.

Снегът е пръхкав и ни дава усещане, сякаш плуваме в него. Шупящият звук от контакта на кантовете ни с все още двевствената снежна настилка е най красивата музика за ушите ни!

Минаваме под кабина и отстрани на писта Сухар, където и най-големите сухари сред нас викат от кеф. Прекрасен сняг е покрил дълбоко всички клекове и можем спокойно да караме и да се наслаждаваме на цялата прелест.

Изреждаме се и на писта „Фон-Фон“, която е обозначена като “Freeride only” и си е истински Фън-Фън.

Освен нас има и други желаещи да се хлъзнат по нея, затова се изчакваме, за да не стане фал, поради ниската видимост.

Излизаме на кабинка, където изчакваме групата да се събере и пак към горна станция.
Идва ред да разрошим белоснежната перушина на „Ястребите“ пистите на „Ястребец“ – кой по пистите, кой през горичките.

Правим това няколко пъти и изморени сядаме да си починем. Едни забелват здравословен банан, други си угаждаме на Гурме буса на долна станция на Ястребец. Подкрепяме се с нещо вкусно и пак нагоре!

Въпреки гъстата мъгла, която се спусна, не се отказахме да караме до последно. Малко на сляпо, но пък това предизвика много забавни падания и окопавания в снега.

Донос: От горна станция на Ястребец, към междинна, има интересно каране по склона на кабинковия лифт. Склонът е вече достатъчно пълен със сняг, но както най-опитният в групата ни каза – тук си е за „мъже“, затова и само той с негов също добре подготвен приятел се спускаха от  там. Останалите се наслаждавахме на благо „унисекс“ каране от горна до междинна станция, по Ястребец и Фон-Фон.

Накрая на деня, ние се спуснахме по пистите до Боровец, а нашите опитни приятели избраха култовото фрийрайд трасе от горна станция, кабина, към Мусаленска пътека, наречено „плажа“. Лицата им долу показваха, че са се насладили на максимум от спускането.

Останахме много надъхани от съботата и ето ни пак първа писта и първа кабина на Боровец. Последният почивен ден за седмицата ни посрещна с повече слънце и повече топлинка.

Този път всички лифтове работят, което много ни развързва ръцете да действаме и набелязваме  „Маркуджиците“ като първа цел. Ние с дъските ползваме седалката на „Маркуджик 2“, а тези със ските отиват на „Маркуджик 3“.

Сутринта пистите са масло 82%. Понасяме се по тях като с горещи ножове. Наслаждаваме се на утринните писти, докато все още са гладки и свлечени от многото хора. Караме в клековете между пистите, където все още има останало неотъпкано. Неделният сняг е по-тежък, има повече кора, което го прави и по-труден за каране, а и сме много изморени от вчера, но това не ни пречи да се забавляваме по склоновете на Маркуджиците.

За съжаление чудесните условия доведоха и повече хора от оредния ден, което създаде и голяма опашка на долна станция на Кабина.

Спускаме се където си искаме – 250 см+ сняг правят сколна караем във всичките му части! Отиваме дори на разходка до х. Мусла, а оттам до надолу снегът е най-запазен и кефът най-голям. Искаме пак, но времето е късо и правим последно качване в 16:15 ч. на седалката на Маркуджик 2. Оставаме да се полюбуваме на залеза, правим си малко снимки, изчакваме повечето хора да си тръгнат и се пускаме по Мусаленска.

Нашите фрийрайд приятели решават да спуснат пак „плажа“, но след това ни споделят с разочарование, че разликата с предишния ден е грандиозна – в долната част маршрута е некараем.

В края на деня, изморени, но безкрайно щастливи и заредени, правим разбор на преживяването с вкусно хапване и гледка на терасата на хотел „Рила“.

Товарим се по колите с пожелание да имаме повече такива уикенди!