Величественото изкачване на Нирмал Пурджа до успеха

До 29 октомври 2019 г., най-бързото изкачване на всичките 14 осемхилядника беше постигнато за период от близо 8 години.

Нирмал Пурджа го направи само за 6 месеца, а на 16 януари 2021 г. става и един от първите хора, стъпили на „невъзможния“ К2 през зимата без допълнителен кислород!

Как започна всичко?

Към 2 часа следобед на 23 април 2019 г., Нирмал Пурджа благополучно изкачва 8091-метровия Анапурна, известен като най-смъртоносния връх в света.

От първото изкачване през 1950 г., осъществено от френските алпинисти Морис Ерцог и Луи Лашенал, досега едва 191 души са успели да го изкачат. Докато 61 са загинали по пътя към него, което прави 32% смъртност сред всички опитали се, или всеки трети.

Въпреки, че непалецът преодолява най-трудния връх още в началото на амбициоциното си начинание, трудностите тепърва предстоят. В световната алпинистка общност никой не взима насериозно започнатия от него “Project Possible – 14/7”, целящ изкачването на всички осемхилядници в света за под 7 месеца.

В началото никой в тези среди не е чувал за бившия войник от британските спец-части, поради което скептицизма към него и смелото му начинание е напълно обясним. Особено на фона на досегашните рекорди за най-бързо изкачване на 14-те осемхилядника – на корееца Ким Чен Хо (7 години, 10 месеца и 6 дни) и полякът Йежи Кукучка (7 години, 11 месеца и 14 дни), макар и те двамата да не са се стремели да гонят време и скорост.

На този фон, целите на изгряващата алпинистка звезда изглеждат не просто невъзможни, а направо фантастични. Това обаче никак не притеснява находчивия непалец и въпреки всичко той се впуска смело в изпълнението на мечтата си.

Приспособявай се и оцелявай

След успешното покоряване на Анапурна Нимс се завръща в базовия лагер. Там го застига новината, че малайзийският алпинист на име Вуй Кин Чин се е изгубил под най-опасния връх и е в неизвестност в продължение на повече от 36 часа. С оглед на екстремните атмосферни условия, никой не вярва, че може все още да е жив, затова от екипа на Нирмал установяват лагера си, отпразнуват своето успешно изкачване с няколко заслужени питиета и си лягат към 3:30 часа.

В 6:00 ч. обаче в лагера внезапно каца хеликоптер. Шерпа влита в палатката на Нимс и му съобщава, че Чин е забелязан да маха от преспите към хеликоптера, на височина около 7500 м. Малайзиецът изкава успешно Анапурна, но на слизане силите го напускат и изпада в колапс. Съпровождащият го шерпа му оставя малкото си останал кислород и слиза до Лагер №4 за помощ. Изглежда обаче нито един от 30-те алпинисти в лагера, не посмява да му протегне ръка в този ден.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Алпинистите, оцелели на косъм от смъртта

Нирмал Пурджа обаче не се поколебава и заедно с най-доверените си партньори – Мингма Шерпа, Гесман Таманг и Гиалзен Шерпа, веднага се отправят към мястото на инцидента. Повторният оглед с хеликоптера потвърждава, че теренът и условията около Чин не позволяват кацане.

Спасителите са оставени под Лагер 3, откъдето се отправят пеша до място, където се намира бедстващият им колега. По същия този маршрут те минават при изкачването си на Анапурна, като тогава изминават разстоянието за 18 часа. Този път обаче се налага да бързат, тъй като всяка загубена минута може да е фатална. Успяват само за 4 часа.

Тичахме като Юсеин Болт, но по височина, братко – споделя по-късно 36-годишният Нирмал.

Откриват Чин, премръзнал и с тежка хипотермия, но все още жив и до 6 часа сутринта успяват да го довлекат до Лагер 3, откъдето директно е откаран в болницата в Катманду.

Предвид разчетите на мисията 14/7, тази спасителна акция изяжда ценно време и води след себе си до някои логистични проблеми.

Нирмал пропуска интервала от хубаво време за изкачването на следващия си връх Дхаулагири (8167 м.) и се налага да чака за нов подходящ момент. Чакането продължава цяла седмица. Притиснат той се вижда принуден да атакува върха при изключително лошо време и ветрове със скорост от 60-70 км/ч. Въпреки това Дхаулагири е изкачен на 5 май.

Екипът му се спуска до базовия лагер през цялата нощ, като оттам веднага хваща хеликоптер за Катманду. Кацат в града в 17:30 ч., празнуват успеха с приятели, след което на сутринта в 6:00 ч. се връщат отново на летището и отпътуват за базовия лагер под Кангчендзьонга (8586 м.) – третият набелязан връх, чието изкачване започват незабавно.

Момчето с джапанките

Нимс всъщност не израства с желанието да изкачва планини. Мечтата му е да стане гурка в британската армия, какъвто е бил баща му и братята му преди него. Ражда се в Дана, малко непалско селце в провинция Миагди, но детството си прекарва в Читван. Парадоксалното е, че това е най-равната и ниска част от цялата страна.

Мечтата става реалност през 2003 г., когато се присъединява към гурките на 18-годишна възраст. Той изкарва 6 години при тях, след което постъпва в специалните части на Британския кралски флот – едни от най-елитните части в английската армия.

Аз бях малко непалско момче по джапанки, когато напуснах това селце, за да вляза в най-елитните части на британската армия и да се возя в подводници” – споделя Нимс, допълвайки – “Хората трябва да знаят за това… и никога да не спират да мечтаят

Любовта на Нирмал към планините се заражда по време на мисия до базов лагер Еверест през декември 2012 г. Тогава той убеждава своя гид да го въведе в тънкостите на планинското катерене и изкачва първия си връх – Лобуче Изток (6119 м.).

От този момент нататък Нимс вече използва всяко свободно време от работата си в спец-частите, за да изкачва върхове над 8000 м. Така през 2010 г. стига до най-високата точка на Дхаулагири само за 14 дни и без никаква предварителна аклиматизация. Поразителното е, че обикновено на алпинистите им отнема около 2 месеца за изкачването на подобни върхове, докато непалецът го прави с лекотата, с която човек извежда кучето си на разходка.

Скоро след това Нирмал се прехвърля в специалните алпийски части, където през 2014 г. става инструктор по водене на бойни действия при екстремно ниски температури. Три години по-късно е един от главните инструктори на гурките при техния първи опит да изкачат Еверест. Това всъщност е второто изкачване до върха от Нимс, но по време на прехода пази в тайна този факт, за да държи по-висок морала на гурките – да се изкачат като екип и заедно да отпразнуват успеха си, като еднакво постижение за всички.

Впоследствие Нирмал изкачва още няколко пъти Еверест, включително и в екстремни условия. След това покорява Лхотце, слиза до пазара в Намче, където купонясват с приятели два дни и оттам директно изкачва Макалу. Всичко това плюс дългия купон – само за 5 дни.

Изглежда, че тялото на Нимс просто е естествено пригодено към огромните височини и екстремни условия, без да се е подлагал на каквито и да било специални диети и медикаменти.

Той успява да изкачи шестте осемхилядника в Непал само за 31 дни, като през това време провежда 4 непредвидени спасителни операции, които значително го забавят. Така приключва първата фаза от Project Possible 14/7.

Не си опитал, не си успял

Междувременно страшно много време и усилия се влагат в срещи със спонсори и работа по страниците му в социалните мрежи, откъдето постоянно информира света за своята мисия и набира средства, за да финансира проекта си, заради който напуска армията, ипотекира къщата си, взима заеми от бившите си колеги командоси и от приятели. Всичко това, само за да осъществи своята мечта…

За изпълнението на втората фаза от плана се налага да пътува до Пакистан, което значително оскъпява проекта. Но ако досега никой не е вярвал в постигането на неговата цел, то след смайващото светкавично завършване на непалския етап, погледите на спонсорите вече са приковани към алпиниста.

В действителност набирането на средствата и организацията на фаза ІІ отнемат повече време, отколкото самото ѝ изпълнение. Тя е завършена само за 23 дни, през които Нимс изкачва върховете Нанга Прабат (8126 м), Гашербрум І (8010 м), Гашербрум ІІ (8035 м) и К2 (8611 м).

При две от изкачванията, Нирмал среща изключително враждебни атмосферни условия и едва не загива. Конкретно в случая с К2, над 90% от всички, намиращи се там, по същото време, алпинисти, се отказват заради ужаснитте метеорологични условия. В крайна сметка всичко приключва благополучно и Нирмал се отправя към Тибет за финалната трета фаза.

Върховете Чо Ойю (8201 м.) и Манаслу (8156 м.) са изкачени само за 4 дни през късния септември, поставяйки рекорд за изкачване на 13 от 14-те осемхилядника, само за 158 дни.

За последния връх – Шиша Пангма (8013 м.), обаче се налага да чака няколко седмици, докато китайските власти му издадат разрешително.

Въпреки забавянето, покрай административните проблеми, лошият късмет да го заболи зъб по време на изкачването, което е особено болезнено и опасно на тези височини, както и лошото (за кой ли път) време, на 29 октомври, 8:58 ч. местно време, и този връх е отметнат.

Отгоре Нирмал докладва: „Мисията е изпълнена!“

С това “Project Possible – 14/7” е завършен точно за 6 месеца и 6 дни, което подобрява досегашния световен рекорд с цели 7 години и 4 месеца и доказва още веднъж, че границите на възможното са нищо пред човешката воля.

Свръхамбициозният проект започва като лична мисия на Нирмал, чрез която той желае да тества тавана на собствените си възможности. В хода ѝ обаче хиляди хора от целия свят му изпращат дарения и получава и безбройни съобщения от приятели и непознати, че това което прави е възхитително и трябва да продължава смело напред. Това допълнително го вдъхновява да се бори, за да посвети накрая успеха си на тях. Да им докаже, че няма невъзможни неща и мечтите винаги трябва да се преследват.

За невероятното си постижение Нимс казва:

Искам хората навсякъде по света да видят това и да си съставят визия. Аз съм селско момче, родено във ферма. Това не е просто мой проект. Той е за всички.