Добре познатият ни, покрай работата си за Stinky Socks и куп други арт и приключенски проекти, режисьор Димо Петков, не обича да седи на едно място и често си спретва интересни преживявания. Едно от тях включва хиляди километри с ван, 23 държави и много незабравими емоции. Това е неговата история:
Димо си купува ван през 2017 г. Просто обикновен VW T4 от 1997 г. Желанието му е да има нещо, което може да се движи, но също така да му дава и усещането, че е заседнал във времето. Като някоя изолирана колиба в планината, без жива душа наоколо.
Влага усилия да му придаде уютна атмосфера с традиционни елементи. Интериорът зад предните седалки е разчистен и облицован с дърво. Това е материалът, който предпочита, защото той създава натурално чувство за простота и функционалност, каквито харесва. Работата по дървената облицовка извършва сам.
Имах идеята да се движа постоянно. Движението е това, което ни кара да оставаме млади. Аз исках да бъда активен и креативен, но извън офиса, извън градовете и стените. Да имам свободата да работя навън, където да мога да усещам повея на вятъра и да слушам песните на птичките.
Ванът дава на Димо независимостта да работи отвсякъде където се намира. Като филмов режисиор и монтажист, всичко от което той нуждае, за да си върше работата, е лаптоп и WiFi от време навреме. За да пригоди вана си за целите на пътешествието, го приспособява за офроуд, поставя слънчев панел, палатка, дизелов котлон, воден резервоар, душ и достатъчно голям багажник на покрива за всичките си вещи.
Пътешествието започва през май със само една набелязана цел. Филмова премиера в Хелзинки, на която Димо трябва да отиде – документален филм за Соломоновите острови, който той ко-продуцира (Wantoks: Dance of Resilience in Melanesia). Но свободният пътешественик има и нещо друго наум и за всеки случай взима със себе си скейтборда и сноуборда си. Трипът предвижда, освен работни срещи, и достатъчно време за други дейности като спускане със сноуборд в Скандинавия, каране на сърф в Атлантика, риболов в Източна Европа и каране на скейтборд навсякъде, където се отдаде възможност.
Потегляйки към своето пътешествие от София към Хелзинки, решава приоритетно да избягва магистралите за по-подробно разглеждане на страните, през които преминава, а също и за да спести някои пътни такси. Карайки през прекрасна гора в Латвия, забелязва чудесно място край залива на Рига, където да прекара нощта в пълно уединение.
Следващата спирка е Естония, откъдето трябва да хване ферибот за Хелзинки. Там се среща с Йонас Елоранта, един от най-креативните европейски сноубордисти. Скоро се ржда идея и веднага след като премиерата приключва, двамата хващат пътя към ледника Фонна в Норвегия, за малко летен сноубординг.
Вижте още: Най-якият сняг е през лятото
Спират вана под планината тъй като е прекалено пълен и тежък, за да стигне до върха. Налага се всеки ден да хващат стоп до ледника и обратно. Времето над тамошните фиорди обаче е страшно непредсказуемо, като постоянно се редуват периоди от по няколко часа на ветрове, дъждове и мъгли, които приятелите прекарват играейки бордови игри в кафенето или във вана. Поради почти постоянната облачност слънчевите панели не успяват да получат достатъчно енергия, дори колкото да заредят телефоните си.
Въпреки всичко, все пак случват на три слънчеви дни, в които успяват да направят достатъчно снимки и видеа. Но и онези десетина дни, през които времето е лошо, те прекарват приятно, живеейки във вана. Готвят спагети почти всеки ден и когато не са уморени от каране на сноуборд ходят на риболов.
Впоследствие се отправят към Осло, откъдето Йонас се прибра към Хелзинки. На Димо пък му се налага да замине за Ню Йорк, където трябва да снима филм с група скейтбордисти от компанията, за която работи. За щастие има приятелка, живееща на остров Олерон във Франция, недалеч от Бордо, където оставя вана си и хваща самолет. За да изпълни този план шофира 2400 км, по 10 часа на ден, с максимална скорост 80 км/ч, през Швеция, Дания, Германия, Холандия, Белгия и Франция.
Рязката смяна на обстановката, от уединените диви пейзажи на Европа с какафонията на Ню Йорк, първоначално му се струва шокираща. За атмосферата на този град разказва, че е като един по-различен аспект на дивото. След видео сесиите, които снима под Бруклинския мост при LES Skatepark, му остава време да покара скейтборд през лудия трафик на града и да обиколи още един куп партита и събития. Няколко дни отлитат като няколко часа.
Връщането обратно до остров Олерон във Франция не е лека задача. За да се добере дотам, трябва да пътува със самолети, автобуси, влакове, на стоп и накрая 5 километра на скейтборд по шосе, навъртайки общо 20 часа път. Но си струва – там го чакат слънцето и солта на западните френски плажове, където кара сърф с други приятели. Впоследствие през Швейцария и Италия се добира до Словения, за риболов край една страхотна планинска река.
Цените на горивото и храната в Западна Европа обаче, често могат да бъдат затруднение. Своевременното планиране на бюджета винаги е негов приоритет. След завръщането си от Ню Йорк остава с празен резервоар и 50 долара в джоба. Всеки път когато трябва да потегли към нова дестинация Димо е разорен. Харчи всичко, за да пълни резервоара, да купува храна за следващите 10-15 дни… Такава е ситуацията от самото начало до края:
„Трябваше постоянно да работя, по време на трипа, за да мога да продължа по-нататък“
Първоначално замисленото самотно и уединено пътешествие, обаче протича с постоянни срещи и запознанства с хора от целия свят. Вълнението от запознанствата с всички: „Надявам се, че някой ден отново ще срещна много от тези чудесни странстващи хора някъде по пътя.“
Статистика на трипа:
1 ван
2 континента
23 държави общо
2 ферибота
4 самолета
1 VHS камера
1 фотоапарат Olympus m2
Страни: Старт от София (България), през: Румъния, Сърбия, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Белгия, Франция, САЩ, Швейцария, Италия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия.
