Климент Трендафилов казва за себе си, че не е фотограф. Не и професионален такъв. Просто един нормален човек с нормална nine-to-five работа. Човек, който обича да мечтае и да е далеч от шума. Особено любими са му вечерите сред природата…
Така открива фотографията и се запалва по астро жанра:
“Първо снимах с телефона, който (какъв късмет за времето си) позволяваше дълги експозиции и ръчни настройки. Бързо преминах на Nikon D3200, после на D7000, а желанието ми да снимам нощем ме тласна към пълноформатния D600. И за всеки, който иска да знае – 1000 лева са напълно достатъчни, за да създава това, което създавам аз!”.
А това, което Климент създава се нарича композитни нощни снимки:
“Признавам, отне ми време да се хвърля както си трябва в това нещо. Но, откакто се отказах да се занимавам със снимане професионално, чувството, че съм длъжен да спазвам някакви правила или да постигам определени резултати ме напусна и новият, по-лек, Климент, който не носи тази тежест на плещите си е доволен от себе си”.
“Новият” Климент замисля определени композиции месеци преди да реализира конктертната фотография, а процесът преминава през три етапа – планиране, снимане и обработка:
“Планирам кадрите си като проучвам географските качества на избраното място – височина, посоки, как да достигна до там, какво може да се снима, има ли светлини на близо и тн. Отделно следя прогнозите за времето, но то често се променя толкова бързо и неочаквано, че все по-рядко имам вяра на този момент.
Когато пристигна на мястото, без значение по светло или по тъмно, то вече ми е толкова познато от подготвителния етап, че все едно вече съм бил там…”
Снимачният процес започва като първо наглася камерата за небето:
“Набързо проверявам небето с широк обектив – вижда трудно в тъмните нощи и може някаква важна част да е скрита от някое малко и неприятно облаче. После на бързо сканирам мястото, избирам композиции за преден план и решавам колко голяма част от небето искам да хвана.
Слагам 50-ката, затварям я малко и се започва снимането. Всяка моя снимка е сглобена от няколко кадъра като имам такива с над 18 кадъра. Снимам, после минавам на снимки за преден план и почвам да бегам, бате, че в повечето случаи ми излизат всякакви животни, а в тъмното им виждам само отражението от лампата в очите.“
Това, което придава индивидуалност и собствен стил на неговите снимки е специфичната обработка и екстравагантният факт, че Климент има цветна слепота към зеленото и червеното и получените цветове са изцяло негово „виждане“:
“От малък имам официално потвърден проблем с разпознаването на някои междинни цветове – синьо и лилаво, оранжево и червено/жълто, зелено и жълто – тези комбинации са ми объркващи. Казвали са ми, че небето ми е доста лилаво или пък, че Млечният път е с необичайни нюанси… Аз обаче смятам, че щом го виждам така и ми харесва, значи е 100% идеално.
Колкото до обработката – комбинирам няколко техники – от стакинг и панорами за повече детайл до star minimalization в особено високи нива. Добавям и повечко контраст и щипка въображение. Както казах, обикновено още преди да съм пристигнал на мястото знам какво искам да изкарам от него на снимка. По-скоро възприемам астро снимките си като рисуване – сядам пред празния лист и поставям на него това, което е в главата ми”.
Останалото е умението да се ориентира нощем по звездите, гъделът да разказва на приятели и роднини за небесните тела, гордостта от добре свършената работа и мистичните истории, скрити в неговите фотографии…
Още от снимките на Климент можете да разгледате на неговата Фейсбук страница – Extraordinary tale of an ordinary life