Планинският колоездач Борислав Йорданов, който преди по-малко от две години постави не един, а два лични рекорда със скоростно преминаване на маршрута “Ком – Емине” вече може да се похвали с трето страхотно достижение. Този път трасето е “Рила–Родопи”. 440-те километра с 12 000 м положителна денивелация, той преодоля успешно за рекордните 2 дни, 4 часа и 39 минути. Всичко това само с общо 2 часа и 45 минути сън!
Свързахме се с Боби, за да разберем какво е да поставиш рекорд по такъв напрегнат маршрут, както и мисли се въртят след успеха в главата му. Ето какво ни каза:
Как се породи идеята за поставяне на скоростен рекорд по маршрут, който е малко познат?
След като преминах четири пъти туристическия маршрут Ком – Емине, три от
които бяха за скоростно преминаване, се замислих, че има и други подходящи за
колоездене туристически маршрути в България. Вниманието ми се спря на Е8 –
Рила – Родопи. Е8 преминава през първенеца на Балканите – вр. Мусала и
идилията на Родопите. Исках да оставя Ком – Емине да си почине от мен и да
направя нещо ново.
Минавал ли си по него и преди това?
През годините съм преминавал по някои части от маршрута, но целия го
„завъртях“ около месец преди опита ми за рекорд. Това беше пробното ми
цялостно преминаване на маршрута, при което, освен опознавателна, имах и за
цел освен да отделя повече време на природата и забележителностите по него.
Удовлетворен ли си от постигнатия резултат? Обмисляш ли да пробваш да го подобриш?
И да и не. Графикът, който бях подготвил и си бях поставил за цел да изпълня
беше прекалено оптимистичен, като нарочно не бях предвидил спирания за сън и
натрупана умора, които неминуемо забавят темпото. Знаех, че този план е много
трудно постижим и екипът ще ми напомня непрекъснато, че съм назад от графика.
Исках да бъда притиснат. Е, имаше и коментар “Боби, очаквах те по светло, а ти
ми закъсняваш 9 часа и сега трябва да карам на фарче. Поне не съжалявам, че си
забравих слънчевите очила”. Въпреки че, не преминах по зададения от мен график
и знаейки, че мога много повече, съм доволен. Дали ще искам да опитам пак –
защо не.
Какво те впечатли най-много в маршрута?
Чувствах се много приятно, когато карах и преминавах през красиви места с
пейсъри-колоездачи, които за пръв път се озоваваха по тези участъци. Изживявах
техните емоции, все едно аз минавах за пръв път. Споделянето на хобито и
емоциите.
По време на проучващото преминаване, спрях в с. Сираково и попитах една баба
за магазина в селото. Магазин нямаше, но бабата ми предложи да ме нахрани.
Пак в това село, ми се наложи да си заредя батерията на телефона в една от
къщите. Докато се зареждаше телефонът, хората ме нахраниха и дори ми
предложиха подслон за през нощта, защото замръквах. Пих айрян от истинско
кисело мляко.
А какви са особеностите му?
Има един термин сред планинари и колоездачи “Родопско равно”. В тази планина
има всичко, но не и равно.
Ако трябва да го сравниш с някои от другите пешеходни туристически маршрути в България (Е3, Е4, например), до кой от тях най-много се доближава Е8?
3-те маршрута са различни, но според мен се доближава една идея повече до Е3 –
Ком – Емине. Рила малко напомня на Централен балкан, Западни Родопи на
Западна Стара планина, а Източни Родопи на Източна Стара планина. Е4 също
преминава през Рила, но останалата част по-трудно бих я сравнил с Родопите.
Мислиш ли, че поставянето на времеви стандарт по маршрута ще предизвика и други колоездачи (а защо не и бегачи) да пробват да го подобрят?
Вярвам, че скоро някой ще се амбицира да се пробва и подобри този рекорд.
Рекордите са временни и трябва да се подобряват. Надявам се с моето
преминаване на Е8 Рила – Родопи, маршрутът да създаде интерес у повече
колоездачи и туристи да го преминат и така той да придобие по-голяма
популярност.
Какво би посъветвал всички хора, които тепърва ще тръгват по маршрута?
Няма нищо страшно в планината, когато човек е добре подготвен. Чувствайте се
като у дома си и се наслаждавайте на природата. Вярвайте в себе си.
Какъв отзвук получи начинанието ти?
Много хора проследиха приключението в страницата на Велоносен поход във
Фейсбук, много от тях ме окуражаваха и се вълнуваха по време на изпитанието, за което им благодаря. Медиите проявиха интерес към мен и Велоносен поход –
преди и след успешното преминаване на маршрута. А най-хубавото е, че вече
имам няколко запитвания за подробности за трасето и заявки, че ще се преминава
от колоездачи.
Заинтересуваха ли се от него общините, които са отговорни за поддръжката на Е8?
До този момент никой представител на община, през която преминава маршрутът,
не ме е информирал за проявен подобен интерес.
Ще предприемат ли бъдещи действия за облагородяването на маршрута?
Силно се надявам да се предприеме нещо. Сигурен съм, че рекордното
преминаване (за 2 дни, 4 часа и 39 минути) и каузата са достигнали, ако не пряко,
то косвено, до когото трябва.
Какво според теб трябва още да се направи, за да започне по-сериозна работа в тази насока?
На първо място е желанието хората да си вършат работата. Европейският
туристически маршрут Е8 има сериозна нужда от внимание в Източни Родопи.
Липсват маркировки, има много обрасли в растителност участъци, паднали
дървета, срутвания.
След двата рекорда по Ком-Емине през 2017 и сега по Е8, какви са бъдещите ти планове?
За пръв път ще споделя бъдещите планове за новия Велоносен поход с Вас.
Заедно с Калин Русев (организатор на Велоносен поход и основател на КК
“Велораптор“) решихме да направим нещо по-нестандартно. Няма да преследваме
определени маршрути – такива, по които някой някога е решил, че ще минава
дадено трасе. Засега имаме 2 точки – София и Сливен, а планината е Средна
гора. Голямото проучване започва. Надявам се скоро да можем да ви споделим
подробности за Велоносен поход 4.
