Няколко идеи и насоки накъде да тръгнете и кои са основните места и забележителности в българската част на Беласица.
Петрич – хижа “Беласица”
До хижата води асфалтиран път – 8 км. На няколко места се прокарани маркирани пътеки, които го пресичат и съкращават прехода.
От автогара „Петрич“ се тръгва към стадион „Цар Самуил“. От него, след десетина минути, пътят прави лек ляв завой и вдясно се отделя стръмна маркирана с червен цвят пътека. Наблизо се намират руините на крепостта Гяур Калеси. По пътеката за около петнадесет минути се излиза отново на пътя, където има малка дървена пейка. Продължава се по асфалта и след двадесетина минути, вляво от пътя, се подминава пресъхнала чешма. Приблизително на един час от стадиона се минава под три преносни електропровода и се стига до м. Баба Киримка, където пътят се разклонява. Оттук до х. “Беласица” може да се стигна по два варианта:
– Продължава се по асфалтирания път вляво, който се засича с маркираната пътека от Петрич за засл. “Розова поляна” и оттам с десен завой се стига до ново разклонение. По левия път може да се стигне до заслона. Пътят за х “Беласица” е вдясно.
– От разклона в м. Баба Киримка се тръгва вдясно по почвен път. Следва много стръмна пътека, която подсича неговите серпентини. След около двадесет минути се стига до чешмата на Калайджиев, където има бетонна маса (1:30). Продължава се по пътеката, която за половин час извежда до х. “Беласица”.
Хижа “Беласица” е разположена на 720 м н. в. Пред нея има голяма равна поляна, където може да се бивакува на палатки. Югозападно, на половин час от хижата, се намира неголемият водопад на р. Ляшнишка.
Преходът е около 2 часа.
Хижа “Беласица” – заслон “Розова поляна”
Тръгва се вдясно на хижата по жълта маркировка, първоначално по асфалт, а двадесет минути по-късно и по почвен път. Следва рязко отклонение вдясно, което е маркирано, но поради сгъстената и избуяла растителност се забелязва трудно. Продължава се по него и за още петнадесет минути се стига м. Бели поляни, където вдясно на пътя е разположен засл. „Розова поляна“ с 1110 м н. в. Той няма персонал и целият му инвентар е предоставен на добросъвестността на туристите. Тук има чешма.
До заслона може да се стигне и без да се минава през хижата, като от разклона след м. Баба Киримка се продължи вляво (виж описания по-горе маршрут Петрич – х. “Беласица”). Движейки се по пътя последователно се минава покрай пряка пътека за заслона вдясно и покрай Османовата чешма – вляво.
Стига се за около 50 минути.
Заслон „Розова поляна“ – вр. Конгур
От заслона се продължава по маркиран с червен цвят почвен път. Вляво остава кестеновият резерват „Конгура“. След пет минути се подминава тенекиена барака вляво на пътя, откъдето следват четири просеки през неговите серпентини. Първата от тях стръмно се отделя вляво. Втората и третата просеки имат приблизителна продължителност по 7 минути. За около 40 минути от заслона се стига кльона, а зад него вдясно пътеката се изкачва до застава „Конгур“, разположена в м. Чаршията. Тук е желателно да се зареди вода, защото билото е безводно.
От заставата се продължава на юг, нагоре по пътека и се излиза на пътя. След 35 минути, при ляв завой на пътя, се открива хубава гледка към Петрич и околните села. На 50 минути от заставата се стига местността Попýльо, където има руини от голяма постройка, наричана от местните „пионерския лагер“. Пътят прави остър ляв завой, но пътеката продължава вдясно нагоре към централното планинско било до местността Вършилото (1:40), където може да се бивакува. На петнадесетина минути северно от билото, близо до горичката, има вода.
От местността Вършилото за приблизително 50 минути се изкачва вр. Малък Конгур, а за още 30 – вр. Голям Конгур с 1952 м н. в. На него има наблюдателна вишка и малък параклис от гръцката страна на браздата. Граничният стълб е с номер 28.
Преходът е около 3 часа.
Връх Голям Конгур – връх Тумба
Това е един по – сериозен преход, може да отнеме около 8 часа. От вр. Голям Конгур до вр. Тумба маршрутът по билото е с общо направление запад. От върха се слиза на почвен път, който подсича от север няколко малки възвишения. С поредица серпентини от север се изкачва най-високият връх на планината – вр. Радомир (старо име: Калабaк) с 2029 м н. в. и граничен стълб номер 24 (1:50). Оттук се откриват добри гледки: на юг към плиткото, но обширно Бутковско езеро (Бутковския гьол), в който се влива р. Струма, а на югозапад – към Дойранското езеро. От север в далечината се издига планината Огражден, а пред нея, успоредно на Беласица, са разположени осем български села, наричани Китното подгорие.
От вр. Калабак следва много стръмно половинчасово спускане до ясно изразена билна седловина, от която за 15 мин. се стига до м. Германската чешма – полупресъхнало малко изворче. Продължава се по пътя и се влиза в гора. Пътят прави лек завой вляво и се разклонява. Десният път води до другата застава „Лопово“, а пътят за вр. Тумба е вляво. По него за 1:40 ч от вр. Калабак се стига проходът Демиркапия (Железни врата) с 1821 м н. в., който представлява много характерен тесен процеп в скалите (3:30).
Железни врата е единственият проход в Беласица на българска територия и свързва с. Коларово с гръцките с. Ано Порои и с. Липош. От него маршрутът продължава предимно по пътя, подминава две наблюдателни вишки и след 2:30 часа подсича от север вр. Лозен с 1898 м н. в. (6:00). В северното подножие на върха, доста надолу от билото, е местността Скрътски овчарник, където има полуразрушена сграда и вода. От вр. Лозен се продължава по пътя, подсича се ниското връхче Китка и за половин час се стига до Яновото плато, с граничен камък номер 6. На около 20 мин от тук в дерето има вода. Тук може да се бивакува.
На половин час от платото се стига местността Щаба, от която вдясно се отделя път с трошено-каменна настилка за с. Скрът. От разклона, вр. Тумба отстои на 1:10 ч. Първоначално със стръмно, но непродължително изкачване, а после по равен терен покрай границата на буковата гора от север, се стига до последната наблюдателна вишка. Продължава се напред. Пътеката е успоредна на граничната бразда между България и Гърция. Тя трябва внимателно да се следи, тъй като при граничен камък номер 2 браздата прави рязък ляв завой. На юг, отсреща се изправя триграничният вр. Тумба (1885 м н. в.), с граничен стълб номер 1, който през малък сипей се достига за 20 минути.
От вр. Тумба се слиза обратно до разклона в м. Щаба и по пътя (и по няколко стръмни, трудно забележими преки просеки), за приблизително 4:30 ч, се стига с. Скрът. По пътя има отклонение вляво, което води до Смоларския водопад на македонска територия.
ВИЖ ОЩЕ: ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ: Беласица
