Стражите. Едно от местата с най-изразен алпийски характер в Пирин. Няколко малки връхчета образуват рид, който е познат и под наименованието Ушците. Височината му е около 2810 м. Счита се, че последните два върха, които са и най-трудните за преодоляване, са отделни обекти – Голяма Стража и Малка Стража.
Отличителният вид на Стражите ги прави лесно разпознаваеми сред хората. Неведнъж ридът е попадал в полезрението на мнозина, които са тръгнали по пътеките към различни върхове – Вихрен, Кутело, Тодорка, Полежан…
От всички гледни точки те се извисяват гордо и наистина изглеждат като респектиращи пазачи на околността. Чистото ни изследователско любопитство обаче не се задоволява само с гледката към тях. То ни отвежда по самия рид, за да ни покаже как изглеждат малките връхчета и от близка перспектива.
Един от начините да се достигне до Стражите е от хижа Безбог. Началото на пътешествието ни поставяме по пътеката, която първоначално е една и за Поповото езеро, и за върховете Безбог и Полежан. Тя минава край езерото в близост до хижата и след това плавно почва да набира височина. Изкачването става по-стръмно, но за сметка на това е много кратко. След това пътеката отново става равна и ни предразполага за по-бърз ход.
В този етап трябва да се оглеждаме за разклонение вдясно, където трябва да поемем и ние. Пътят напред отвежда до Поповото езеро, с което също имаме визуален контакт в този момент. Ние трябва да продължим по разклоняващата се вдясно пътека, която води до върховете Безбог и Полежан. Там се появява и второто изкачване по маршрута. То обаче също не изисква много време и усилия, а щом свърши, излизаме на широко пространство, където спокойно можем да поседнем и отдъхнем.
Това е и мястото, където се разделят пътищата към двата върха. За Безбог трябва да се поеме надясно, а ние продължаваме напред към извисяващия се над нас Полежан. От тази перспектива вече имаме визуален контакт и с крайната ни цел – Стражите. Виждаме рида от едната му страна, спомняме си как изглежда той от връх Тодорка, например, и с нетърпение очакваме да разберем какви гледки ще открие пред нас, когато се разхождаме по самия него.
За да го достигнем обаче, трябва търпеливо да преодолеем и изкачването, което ще ни отведе до 2850-метровия Полежан. Пътеката до върха е ясно различима и няма как да ни подведе. В последната част от изкачването тя става камениста.
С всяка една крачка нагоре, пред нас се открива все по-красива гледка. След не дълго вървене, благодарение на 360-градусовата панорама, която ни обгражда, осъзнаваме, че сме достигнали върха, а крайната ни цел вече е почти на една ръка разстояние.
Дистанциите в планината обаче много често са лъжовни. Теренът към Стражите продължава да бъде каменист и още по-тесен и знаем, че няма да стигнем толкова бързо, колкото ни изглежда, тъй като трябва да сме двойно по-внимателни.
Това обаче е и най-интересната и приключенска част от маршрута. Започваме кратко слизане от Полежан и поемаме право напред, за да намерим отговор на въпроса какви са Стражите отблизо и дали изобщо ще ни приемат на своя територия.
Малко по малко достигаме до същинската им част. В началото ни прави впечатление, че теренът е отново тесен и каменист, но не и изискващ повече възможности от тези, които имаме.
Бавно, но уверено продължаваме, за да започнат да се откриват все по-красиви гледки пред нас. От едната ни страна е връх Безбог и останалият вече зад нас Полежан, а от другата виждаме първенците на Пирин – Вихрен и Кутело, както и още красиви върхове.
Според различни описания именно първите няколко връхчета от Стражите могат да се обходят без проблем, но за последните два трябва осигуровка. Крачка по крачка теренът пред нас става все по-див и достигаме до заключението, че може би наистина е така. Личи си, че малко хора минавали оттам, тъй като на много места няма ясно изразена пътека.
Преживяването ни става още по-приключенско, когато достигаме последните два върха – Малка и Голяма Стража. В момента, в който приближаваме Голяма Стража, пред нас се изправя отвесна стена, която наистина трудно може да бъде преодоляна без средства за осигуряване.
Доказателство за това, че сме попаднали сред дивата природа са и растящите по самите камъни маргаритки.
Удовлетворени от всичко видяно, тръгваме обратно по същия път. Той отново ни отвежда до Полежан, след което продължаваме надолу, докато не стигнем изходната си точка.
Времетраене
Времетраенето на прехода зависи от подготовката и темпото, с което се движим. Достигането до Полежан е около 2 часа, а разходката по Стражите и достигането до подножието на последния връх от рида, отнема също около 2 часа. Това означава, че разходката може да се осъществи в рамките на един ден.
Още красиви маршрути в Пирин можете да намерите тук.
Където и да отидете, не забравяйте, че застраховката е много важна! Нашите приятели от Parana много добре знаят това и по тази причина са помислили за всеки един детайл, който ще бъде във ваша полза при използване на услугата. Гъвкавост (или активиране, само когато ви трябва), сключване по всяко едно време и изцяло онлайн са само част от положителните ѝ характеристики. Научете повече за тях от тук и не се колебайте да се застраховате, защото сега ви даваме промо код “360”, с който ще получите 10% отстъпка от редовната ѝ цена!
