Първият български фрийрайд отбор

Валери Пелтеков, Симеон Павлов, Елена Митренгова, Борис Първанов и Божана Чалъкова са членовете на първия български фрийрайд отбор, формиран тази година.

ИСТОРИЯТА

Годината е 2013. Доста силен зимен сезон за българската фрийрайд общност. На северната стена на пиринския връх Тодорка се случва старт от FWQ. Следва достойно българско представяне в Румъния, отново на старт от FWQ – „група български състезатели отидохме на състезанието CNF Romania. Беше последното от календара на FWQ и с висок ранг – 3 звезди, което дава много точки за квалификациите за Freeride World Tour. Поради това бяха дошли най-силните карачи в сериите тогава, няколко от тях се бореха за влизане в големия Тур – бяхме общо 90 участника от 4 континента. В тези два дни в нас се пречупи нещо и осъзнахме, че всъщност не сме толкова далече от нивото на най-добрите. Всички постигнахме добри класирания, а Борис спечели сноуборд състезанието при мъжете с еднo много здраво и стабилно каране. Това и до днес е най-добрият резултат за България в международно състезание от такъв ранг. Зад него останаха имена като Саша Хам, Джейми Рицуто и Ками Арман, които впоследствие се класираха във Freeride World Tour и имаха победи и подиуми“.

Така се ражда една мечта, която не спира да подсеща за себе си вече 5 години. За съжаление, по онова време в България темата фрийрайд е нещо далечно и проблемите по намирането на подкрепа в това начинание се оказват решаващи. Мечтата започва да избледнява.

Преди 2 години обаче, Валери Пелтеков се озовава в Австрия и мащабите на планината, необятните бели полета и нивото на местните карачи го карат отново да замечтае за предстартовото чакане. За моментите, в които си избираш линията, обсъждаш я с приятели, които също чакат своя старт, а след това идва и моментът да я караш. Той споделя: „ако последните 2 години не бях отишъл да живея и карам в Австрия, най-вероятно никога нямаше да се пусна отново на фрийрайд състезание от FWQ“.

Но нещата бавно започват да се нареждат и чувството, че са оставили нещо недовършено, един потенциал, който не е имал шанса да се разгърне, се превръща в движещата сила на втория доста силен зимен сезон за българския фрийрайд.
Зимата на 2016/2017 е паметна – 2-ро и 13-о място за Валери Пелтеков в два старта за FWQ (2-ро място FWQ *Alpbach, Австрия 2017 и 13-о място FWQ*** Jam Extreme, Андора 2017); два подиума за Елена Митренга, които я нареждат на 27-о място в общото класиране на FWQ за Европа и Океания (1-во място Pitztal Wild face FWQ**, Austria 2017 и 3-то мястo Jam Extreme FWQ***, Andorra 2017) и едно доста силно представяне през целия сезон на Симеон Павлов, с първо място на състезанието в Андора – El Doradо, което го поставя на 9-о място в общото Overall FJT 2017. „Тази зима върна идеята за български фрийрайд отбор и сега вече сме по-близко до осъществяването й“.

СКИ ФЕДЕРАЦИЯТА

„Ски федерация не стои зад нас и това е нормално. Фрийрайдът не е олимпийски спорт и, честно казано, се надяваме да си остане така, защото носи различен дух от индустрията, в която се е превърнала олимпийската идея. Поради тази причина по света няма фрийрайд направление в ски федерациите. Но в доста държави съществуват различни ски/сноуборд клубове и отбори, които са насочени именно към това да тренират и обучават фрийрайдъри, които да участват в състезания.“

Как тогава ще се финансира отборът?

„Единственият начин да се финансираме, е чрез спонсори или дарители. Разходите, свързани дори само с участие на FWQ често са непосилни, особено за карач, който няма спонсори. Дори не включваме подготовка, тренировки и т.н. Това досега е била и главната пречка за много от нас. Но има надежда, защото хора, които виждат смисъл да подкрепят подобни начинания, се намират и в България. До този момент две български компании – „Джи Пи Груп“ АД и „HTI България“ ЕООД, със съдействието на Георги Гигов, проявиха интерес и искат да ни подкрепят за идния зимен сезон.“

СЕЗОН 2017/2018

„По-голямата част от отбора ще бъде позициониран около Инсбрук, Австрия, което ще ни даде перфектна възможност да сме близо до стартовете на състезанията и същевременно с това да тренираме през останалото време. Изключение е Симеон, който има училищни задължения в България, но идеята е да се обединим преди и по време на някои от стартовете в Европа. Заедно с него е и Андрей Балевски, който неизменно е с Монката по състезанията последните 2 години в ролята на негов треньор“.

„Планът е всеки от нас да вземе участие в 4 старта, което е минимумът, нужен на един състезател за потенциално добро класиране за следващ сезон. Планираме няколко старта в Австрия и може би един извън нея. Поради факта, че членовете на отбора имат различни класирания и точки в миналото, няма да бъде възможно всички да участват на едни и същи състезания през целия сезон, но се надяваме добрите класирания да направят възможно участието на повече хора в по-висок клас стартове. Календарът на FWQ е доста динамичен и има чести отлагания или отменяния на състезания поради условията“.

Това, което най-силно искат е да карат, да го правят по най-добрия начин и да покажат на останалите, че нивото им е не по-малко високо от световното. „Доста хора не осъзнават, че успех дори в състезанията от FWQ е голямо постижение. Много от тези състезания имат традиции и история още преди да съществува FWQ или FWT и интересът към тях на локално ниво е много голям. Не са редки случаите, когато състезания от 3 и 4 звезди са с по-високо ниво на каране и по-впечатляващи спускания от кръговете във FWT. Всичко това предразполага много от карачите, да дават всичко от себе си, да рискуват повече, с което идва една тънка линия, която трябва да следваш, за да се опазиш.“

Още за мечтите, целите, сформирането на отбора и предстоящия сезон четете в новия брой Зима 2017 на списание 360°, в който ще откриете пълния текст на статията.