За да разчупим клишето в нашите любопитствания, решихме да ви срещнем със Стоян Върбанов от отбор Райдърс Юнайтед, състезател по планинско спускане и модерното напоследък ендуро. Сигурно вече се чудите къде е клишето? Върбанката, както всички го наричаме, тази година не успя да стъпи на подиума в генералното класиране на двете дисциплини, подреди се на 6-о място в Българските даунхил серии и на 5-о в Българските ендуро серии, като това не значи, че в състезанията в които се включи, не дишаше във врата на първите и така заслужено отнесе не един медал в най-парещата и най-оспорвана възрастова категория в този спорт – Мъже 19+.
Освен състезател по планинско спускане, Върбанката е и в националния отбор по ски крос и ако сте имали късмета да видите тренировките му по време на зимните лагери, ще знаете, че ви запознаваме не с човек, а с истинска машина.
Върбанка, откога се занимаваш със ски крос и откога с даунхил? Въобще, обясни ни, къде точно е допирната точка между ски кроса и даунхила? Кое беше първата любов и как се намерихте с втората?
Не мога да кажа кое беше първото, макар че предисторията ми е свързана с алпийските ски. Седем години от живота ми минаха в националния отбор по ски, като това е и основата, на която стъпи ски кроса, с който активно се занимавам от 4 години. Към зимната ми активност естествено се прибави и планинското спускане с колело през лятото. Не съм ги мислил нещата, напаснаха се от самосебе си.
Как успяваш да си в топ форма? Следваш ли някакъв конкретен режим или просто живота ти е една безкрайна тренировка?
Както се шегуваме в отбора „Без въртеж няма растеж“! Работя предимно за мобилност понеже тя предпазва от травми. Ако само обръщаме внимание на яката тренировка и якото блъскане, няма как да се случат нещата в нашия спорт. Трябва да сме гъвкави и мобилни. Всеки ден тренирам, това се е превърнало в начин на живот. Сутрин съм на колелото, вечер работя за сила и обем. Правя разнообразни упражнения, които са подходящи за практикуваните от мен спортове. Най-вече чакам уикендите, за да се бухна в гората с приятели и да разцепим трасетата.
И двата спорта са изключително травматични, при теб положението си е направо „от трън, та на глог“. Ако зимата мине безаварийно, идва ред на планиското спускане, където вероятността сезонът да ти види сметката е супер голяма. Как се справяш психологически с този проблем, все пак си в постоянен риск?
Травматични са ни спортовете, спор няма, но гледам да загрявам всеки път, избягвам да се втурвам с главата напред. С течение на времето и след влизане в бокса заради сериозни травми, се научих да „минавам с масльонката и да капвам на ставите тук-там, за да ги посмажа“ преди предстоящо натоварване. Вече знам, че това е правилният начин, защото неглижирането на темата води рано или късно до проблеми. По време на тренировка поставяш тялото си в трудни ситуации, за да свиква и да се научи да ги приеме, ако „играта загрубее“. Опитваш да „обясниш“ подсъзнателно на организма, че травмите са възможни, живееш с това, но и си казваш, че каквото и да се случи всичко ще се оправи, мислиш позитивно в трудните ситуации, вярваш, че си в топ форма и точно сега няма да ти се случи.
Разкажи ни как мина за теб сезон 2017? Доволен ли си? Какво може да те придвижи напред догодина?
Беше добър сезона за мен, започна лесно от самото начало, защото бях подготвен физически от тежката зима с доста участия в състезанията по ски крос. Така реших този сезон да участвам в двете дисциплини по планинско спускане – даунхилл и ендуро. Понеже нямах колело за ендуро, което е много важен фактор, ако искаш да си конкуренция, се колебаех дали да се включа в Българските ендуро серии, но накрая направо се пуснах на най-трудното състезание на Пампорово – Елевейшън 999 – два дена, осем етапа по цялата планина. Участвах с колелото си за даунхил и беше мноого тежко, включително се наложи да карам счупено колело единия ден, НО за голяма радост успях да се подредя във велколепната тройка, станах трети сред най-добрите в България! След това дойде Петрич и там се подредих на второ място отново с неподходящо колело. Чувството беше като да караш ТИР в града – не е невъзможно да се справиш, но шансовете ти не са големи. Равносметката за моя състезателен сезон е участие в 3 от общо 6 кръга на Българиските ендуро сериии и пето място в генералното класиране в категория Men 19+.
Даунхилът или ендурото ще бъде на дневен ред през 2018, или и двете? Планираш ли участия на Европейската DH/Ендуро състезателна сцена или ще се съсредоточиш в родната надпревара?
На дневен ред засега е ендуро дисциплината, съответно целите за следващия сезон са свързани с участието ми във всички етапи на Българските еднуро серии. Дано имам възможност да се включа и в някои по-сериозни събития извън България, защото така ще мога да вдигна уменията си в пъти. Като цяло през 2017 ми беше доста трудно понеже на състезанията карах с три различни колела, а за всеки запознат с дисциплината, това означава липса на време за сработване с “машината”, като две от тях не бяха мои, а на приятели. За сезон 2018 се надявам да бъда подкрепен с ендуро колело, за да мога да бъда по-конкурентноспособен и да се изтегля максимално напред в генералното класиране. Въобще не мисля да оставям даунхила и ски кроса защото са ми страст, дори повече, направо лайфстайл.
Какво би пожелал на хората, които трудно намират мотивация да спортуват и още по-трудно илизат от зоната на комфорта си?
Хора, живеем в най-красивата страна на света, грабвайте си „возилата“ или това, което ви радва и отивайте да и се наслаждавате, от седене вкъщи спомен няма. Мотивацията няма да ви намери, вие сами трябва да я потърсите и съм сигурен, че след като я откриете, животът ви ще стане по-хубав!
