Триглав е върхът, който настройва приключенските сетива на честота, която те кара да го помниш дълго и да искаш да се връщаш пак и пак.
Първенецът на Словения и Юлийските Алпи е висок 2864 м. Теоретично по-нисък от най-високия връх на Балканите – Мусала. Но изкачването му далеч не е приятната пътека, която ще ви отведе на 2925 м. По-скоро ще определите подхода към върха като смесица от любимите на много прключенци Джамджиев ръб и Кончето, но много по-стръмен и дълъг. Именно затова той е подходящ за тези от вас, които обичат адреналиновите усещания и непрекъснато ги търсят.
Как да стигнем до върха?
Нашето приключение в Юлийските Алпи ни отведе в района на хижа Водников дом. Оттам започва един от маршрутите, който ни помогна да стигнем до 2864 м. Оказа се всъщност, че в района има много хижи, от които да започнете прехода си към Триглав. Маршрутът от всички страни е с почти еднаква трудност.
Трасето започва с пътека, която първоначално е равна, а след това започва става по-стръмна. На места по нея има и характерните за маршрутите виа ферата обезопасителни съоръжения, които помагат да преминем по-лесно. След около час и половина изкачване, достигаме друга хижа – Дом Планика, която се намира точно в подножието на върха. Там най-лесната част от прехода завършва и започва подхода към по-силните усещания.
Слагаме седалките и обезопасителните въжета, настройваме приключенските си сетива и оставяме страха зад нас. Така вече сме готови да тръгнем нагоре, за да видим красотата на Алпите отвисоко. Тази част от върха е изцяло обезопасена от метални въжета. Преминаването е възможно и без осигуровка. Първенецът на Словения обаче непрекъснато привлича планинари от цял свят, което означава, че може да се наложи и да се разминавате с хора. Това прави изкачването малко по-трудно, заради тясното пространство. В този случай осигуровката е факторът, който ще ви гарантира безопасност при непредвидени инциденти.
Колкото по-нагоре стигаме, толкова по-красиви гледки се откриват пред нас. Всяко едно усилие си заслужава, именно заради това, което се вижда. Триглав ни предостави 360-градусова панорама, която при ясно време се простира и отвъд това, което можем да си представим.
Времето, за което се стига до Триглав
Преходът от последната хижа до върха е час и половина, но може да отнеме и повече време, ако трябва да изчаквате други хора, с които се разминавате по пътя.
След силното усещане, което предоставя словенският първенец, когато стъпим на него, обаче идва моментът, в който трябва да помислим и за слизането. В случая то е още по-трудно от изкачването, заради стръмния, а и на много места хлъзгав терен. Гледката отгоре е още по-внушителна и кара мнозина да тръпнат при всяка една направена крачка.
Със слизането в ниското емоциите обаче не утихват. Триглав е компилация от чувства – умора, но примесена с голяма доза удовлетворение и щастие.
Ако сте решили следващото ви приключение да ви отведе в сърцето на Юлийските Алпи, не се колебайте да го направите. Сами ще разберете, че това, което се вижда и усеща там, трудно се описва с думи. И когато се отправите натам, бъдете нащрек, защото красотата дебне отвсякъде.
