Среща с Димитър Димитров и проекта РАВНОВЕСИЕ

Здрасти, Митак! Представи се с няколко думи. С какво се занимаваш в момента?
Здрасти! Ами как да се представя… Артистична натура, висок 180 см, сини очи, добра душа… ха-ха-ха-ха. В момента се опитвам да превеждам “Р А В Н О В Е С И Е” на английски, правя серия лога за една канадска фирма, работя и върху едно музикално DVD, както и един сайт.

Караш сноуборд, нали? Как се чувстваш в тези „прекрасни“ и слънчеви януарски дни?
О, човече, сърцето ми се къса, 14-ти януари е, а няма никакви признаци, че е зима. Това не е нормално. Надявам се скоро да захладнее и да ни затрупа сняг чак до април.

Ти си от Смолян, зимният спорт е в кръвта ти. Интересно ми е, караше ли ски преди да откриеш борда?
Болна тема. Баща ми е бивш скиор, първото ми качване на ски беше на 6 г. и завърши със счупен крак и 3 месеца в гипс, nice, а! Няколко години след това съм се качвал да карам ски, но да си призная… не ми се отдаваха, почти всеки път ставаше някакъв инцидент. Два пъти връщах счупени ските, които бях взел под наем… добре, че пичът от ски гардероба беше познат. След като пробвах сноуборд все едно се преродих. Може да звучи пресилено, но си беше точно така. Даже си спомням, че бях толкова превъзбуден, не можах да заспя и написах кратко разказче. Започнах да си правя планове как да събера пари за собствен борд. Според мен човек не трябва да се води от “модни течения”, а трябва да разбере кое му лепва повече – ските или борда, важното е да се чувстваш добре с това, което е на краката ти и да се забавляваш.

Преди години, когато се запознахме, не съм предполагал, че ще ти взимам интервю… още по-малко, че ще си говорим за сноуборд и филми. Как се роди идеята за „Равновесие“?
Ха-ха, и аз така. Идеята за снимане на филм се е родила много отдавна. Всеки от нас си е мечтал да направи филм, но за да се направи нещо по-сериозно си трябва екип, сега се събрахме обединени от една обща идея и го направихме.

Колко време снимахте и въобще как протекоха нещата около филма?
Първо измислихме името “Р А В Н О В Е С И Е” и се опитахме да изчистим идеята. Написахме нещо като “сценарий”, за да знаем какво правим, трябваше да решим и с каква камера ще снимаме. Намерихме съпорт и така на 14 февруари пътувах към Пампорово, където ме чакаха другите и оттам започнахме. Общо се събират около 30-тина дни снимане, в които всички много се забавлявахме. За съжаление има много кадри, които не можахме да вкараме във филма.

Разкажи ми за екипа във филма. 100% сте се забавлявали, докато снимате?
Основният екип сме аз, Наката и Гопето (Атанас Маламов и Георги Петков). Естествено, забавата е на първо място, а и една от идеите на филма е да се опитаме да пресъздадем атмосферата в планината и това да се усети от зрителите. Там гледаш да се забавляваш, да се порадваш на хубавото време, да покараш, да се видиш с приятели. Ако се вземеш прекалено на сериозно… не става.

Сигурен съм, че не само мен ме интересува – идеи за следващ проект?
Идеи много, на първо място искам да организирам една интересна изложба, пак със сноуборд тематика, но да видим.

Много се зарадвах, когато разбрах, че целият филм е качен онлайн и е достъпен за всеки.
Реализирането на този проект е една сбъдната мечта за всички, които стоят зад него. Естествено, ние нали затова го направихме, за да го споделим… sharing is everything

Как виждаш предстоящата зима и имаш ли някакви специални планове за следващите месеци?
Миналата зима я жертвах, за да снимам, тази мисля повече да покарам, ако има сняг.

Няма как да не те попитам – постигнал ли си Равновесието за себе си?
Никога във всичко, но се опитвам.

Ще те помоля да кажеш няколко дума на читателите ни.
Бъдете живи и здрави, мечтайте, следете 360, гледайте и пазете “Р А В Н О В Е С И Е” : Р

Благодаря ти! Пожелаваме успех на теб и на хората около теб!

А ето и филма: