„От Ком до Емине по билото на Стара планина“ е страхотен документален филм, разкриващ красотата на Балкана и най-популярният туристически преход в България, пред който всяка година се изправят стотици ентусиасти. Негов автор е Никола Барбов, а ето и какво разказва той за филма:
„На 7 януари 2013 година година реших да снимам филм за пешеходния преход от връх Ком до нос Емине. Разгледах какво пише в нета и намерих сайта на Българскатa федерация по туризъм и се обадих на Делка Кавъркова. Разбрахме се да тръгна с групата на 20 юли 2013 година. Свърза ме с Данита и Веселина, които дадоха ценна информация за прехода – какво ме очаква и как да се подготвя. После се запознах с Георги Кожухаров, който ми даде най-ценния съвет – да бъда с обикновени маратонки за тичане, а не туристически обувки.
Случайно се запознах се в Арт хостела с Александър Иванов, пихме бира, играхме джаги и той се съгласи да се включи в прехода като ми помага да си нося багажа – вода, храна, полар и дъждобран, а аз да си нося снимачната техника – 5 батерии /2 много тежки/, три обектива, статив и камерата Никон Д800. Богомил Големанов беше третият член на нашия екип – той караше нивата на дядо ми и се движеше заедно с буса на Васока. Неговата задача беше да зарежда батериите на камерата и да източва заснетия материал, а също ни купуваше храна, вода и бира. Въобще не съм гледал никакви прогнози за времето.
На 20 юли се качихме на автобуса с групата и тръгнахме към Петрохан. Стигнахме. Групата се събра на една поляна и тръгнахме пеша. След няколко часа ходене стигнахме до връх Ком – първият изкачен връх в живота ми, никога няма да го забравя /ходенето ми на планина беше на Алеко с лифта, но не се брои/ След това слязохме в хижата. Беше към 14:30, хората играят волейбол, дърпат се въжета, мисля си, ако всеки ден е така – кеф.
На следващия ден тръгнахме в 6 сутринта. Вървим цял ден, край няма този път и не можех да повярвам какво ми се случва. Оцелях. И лека-полека свикнах. След една седмица. Искаше ми се интервютата да ги правя по пътя, по време на почивките, но просто не стана, пък и не познавах хората още. Групата върви напред, аз изоставам за да ги снимам от далече, настигам ги на почивката и тъкмо седна и Делка вече е тръгнала. В групата всички са тренирани пешеходни туристи вървят със здраво темпо, а аз не.
Бях се наплашил за осмия ден – Амбарица, Голям Купен и Ботев наведнъж, но пък беше много хубаво и времето мина неусетно, а на хижа Тъжа пък бяха дошли да ме видят съпругата ми и детето ми заедно с майка ми и баща ми Живко, който е единственият спонсор на филма. С Александър извървяхме заедно с групата целия преход с изключение само на 13и ден – от Чумерна до Котел, защото невероятният джип Лада Нива не издържа и се наложи ремонт.
Запознах се със страхотни хора и благодаря на всички за невероятното приключение, което ми се случи!“
След като дълги години рекордът за най-бързо изминаване на маршрута се държеше от маратонеца-ветеран Любомир Палакарчев, в последните години Ком-Емине стана терен за множество и различни предизвикателства. Лятото на 2017 беше особено интересно, след като се случиха няколко най-бързи преминавания по маршрута с колело и пеша.
Едно от рекордните времена с велосипед беше поставено от Илко Илиев, който на 25-юли достигна до нос Емине за 90 часа, 29 минути и 30 секунди. Велопостиженията продължиха и през месеците август и септември, когато Борислав Йорданов по-бърз от Илиев, а след това победи и собственото си време. 3 дни, 9 часа и 1 минута е рекордът, който той регистрира на 4-и август, а в средата на септември, колоездачът се завърна по трасето, където постигна време от 2 дни, 22 часа и 49 минути. Междувременно в началото на август 2017 по емблематичния маршрут се случи и още едно рекордно постижение, което беше дело на Антония Григорова. Тя пробяга разстоянието от близо 600 км за 5 дни, 22 часа и 55 минути.
Лято 2018 по Ком-Емине също е не по-малко интересно. Към този момент по машрута се случиха още два нови рекорда за най-бързо преминаване по него. Илко Илиев постигна ново най-добро време с велосипед – 2 дни, 22 часа и 4 минути. Другото скоростно постижение е дело на Божидар Антонов, който подобри рекорда на Кирил Николов-Дизела от 2015 г, финиширайки за по-малко от 4 дни, 13 часа и 5 минути.