Връх Шиша Пангма е един от най-малко изкачваните осемхилядници. Извисява се във високите Хималаи на територията на Тибет и на няколко километра от границата с Непал. Официалната височина на върха е 8013 м. На тибетски името му означава Планина на пасищата, но по-често е отбелязван на картите с индийското си име – Светата обител. Шеговито наричат върха Джуджето, тъй като е на последно място по височина сред 14-те осемхилядника.
Шиша Пангма е покрит с вечни снегове и ледове. Смятан е за един от най-опасните за покоряване. Поради политически причини пътищата към върха дълги години са били затворени. През 1921 г. английска експедиция достига на 25 км от подножието на Шиша Пангма, но тибетските власти я отпращат.
Останал девствен прекалено дълго време, върхът привлича вниманието китайците, които през 1963 г. организират разузнавателна експедиция. В нея участвали 195 души, нещо нечувано до ден-днешен. Хората били разделени на 6 групи, като всяка имала своя мисия – геологическа, алпийска, геофизическа, техническа, интендантска и медицинска. На алпинистите помагали 700 носачи, които се грижели за 19-тонен багаж.
Било е планувано изкачването на върха да се случи на 1 май 1964 г., за да съвпадне с честването на първомайския парад на трудещия се в Пекин, но плановете са объркани от снеговалеж и ураганни ветрове. Върхът е щурмуван от 10 човека, като алпинистът Ванг Фу-Джо претърпява инцидент. Той полита в бездната на метри от върха, но като по чудо останалите алпинисти успяват да го задържат и спасят. На 2 май 1964 г. Шиша Пангма е изкачен. Тази експедиция остава в историята и с факта, че никой от алпинистите не е използвал кислородна бутилка.
Имената на първите алпинисти достигнали „Джуджето“ : Хсу Джинг, Ванг Фу-Джоу, Ву Дзонг-ю, Чанг Кюн-йен, Чен Сан, Ченг Тиен-ланг, Доджи, Йонтен, Мингма Таши, Сонам Доджи.
За съжаление, следващите 16 години върхът остава затворен за експедиции. Чак през 1980 г. на 7 май шестима германци успяват да изкачат Шиша Пангма. Оттогава до днес има повече от 200 изкачвания до върха.
Французинът Жан-Кристоф Лафай успява да стъпи на върха на 11 декември 2004. Постижението му е невероятно, защото не само изкачва върха в изключително тежки условия, но и защото прави соло изкачване. Успехът му не е зачетен като първо зимно изкачване, тъй като зимният сезон официално започва 10 дни по-късно.
В историята като първите, изкачили Шиша Пангма през зимата, остават полякът Пьотър Моравски и италианецът Симоне Моро. Двамата побеждават природата и стигат до „Джуджето“ на 14 януари 2005.
Едно от най-значимите изкачвания на Шиша Пангма е скоростното соло изкачване на Ули Щек. Швейцарецът успява да стигне до върха по дългата 2000 м южна стена, и то само за 10 часа и 30 минути.
Дойчин Василев и Карина Сълова според различни източници достигат не до Главния връх, а до Централния, който е висок около 8008 м. Двата върха са свързани с остър ръб, който от опитни алпинисти се преодолява за около 1 час. Преди тях опит да изкачат Шиша Пангма правят още двама българи – Йорданка Димитрова и Борислав Димитров. Те се включват в комерсиална експедиция през 1993, ръководена от италианеца Ренато Моро. За съжаление тази експедиции през цялото време е била съпътствана от ураганни ветрове и снежни бури. Така те успяват да стигнат само до 6400 м.
Първата жена, която е изкачила върха, е Юнко Табей. През 1980 г. известната алпинистка води изцяло женска експедиция и на 30 април тя и още две дами успяват да изкачат върха. Интересен факт за г-жа Табей е, че е висока само 148 см и тежи 42 кг , което не ѝ пречи да бъде един от най-опитните алпинисти за височинни походи.
Как се стига до Шиша Пангма?
Обикновено експедициите започват в столицата на Непал – Катманду. След това се преминава границата в Кодари, за да се влезе в Тибет/Китай. Необходими са два дни аклиматизация в Нялам, на 3 400 м. След това за около 5 часа, с джипове се достига до лагера на водачите на 4 900 м. Друга възможност е да летите от Катманду до Лхаса и за два дни да стигнете до лагера на водачите. От там багажът ви ще бъде транспортиран с якове до базов лагер. Разстоянието до базовия лагер е 18 км.
Кога е най-подходящо да се изкачи върха?
Най-доброто време да се изкачи Шиша Пангма е преди мусона през април, май или началото на юни. Вторият сезон е след мусона през октомври. Продължителността на повечето експедиции е около 4-6 седмици.
Маршрути
Класическият и най-лесен маршрут е по Северозападната стена и Северния хребет. Северните страни на върховете са предпочитани за изкачване на всички осемхилядници. Случва се северните склонове да се използват и за спускане със ски. Най-голямото предизвикателство по този маршрут е преминаването от Централния към Главния връх, защото двата върха са свързани с остър ръб.
По класическия маршрут алпинистите са създали базов лагер на 5 700 м (на 18 км от лагера на водачите), лагер 1 на 6 300 м, лагер 2 на 7 000 м и лагер 3 на 7 400 м. По-голяма част от маршрута е покрит със сняг. До лагер 2 се стига сравнително лесно, но трябва да се внимава с дълбоките ледени цепнатини. Склонът между лагер 2 и лагер 3 е много стръмен, след лагер 3 склонът продължава да е стръмен, но не толкова труден. Повечето от алпинистите достигат Централния връх, но не преминават ръба, за да достигнат до Главния връх.
Южното страна на върха има около 6 трудни маршрута. Първото изкачване от южната страна се прави през 1982 г. от британците Дък Скот, Роджър Бакстър – Джоунс и Алекс Макинтайер. През 2005 германецът Ралф Дуймовиц, австрийката Герлинде Калтенбрунер и японката Хиротака Такеучи изкачват върха от южната страна и се спускат към Тибет по класическия северозападен маршрут. По Западния и Източния хребет също има възможни маршрути за изкачване на Шиша Пангма.
