Елизабет е на 28 години и е човекът зад много симпатичното магазичне SnoWshop, където прекарва времето си, селектирайки и постоянно обновявайки колекцията от дрехи и екипировка за всякакви спортове и каращи хора. Самата тя е еднакво отдадена на карането в най-разнообразните му форми, било то кайтсърф, сноуборд или колело, и не пропуска възможност да се отправи накъдето и да било, щом има нещо за каране.
Кайт в Тайланд: от зима в лято
Пътуването до Тайланд бе подтикнато от странен импулс в един от най-студените януарски дни. Тогава осъзнах, че от години обикалям планини и морета с кола или бус, заради кучето, но никога не се бях возила на самолет.
Както е известно, Тайланд е дестинация за хора от цял свят с всякаква култура. Островът, който посетих, се казва Ко Панган. Малък остров, до който се стига с ферибот или бърза лодка от съседния Ко Самуи, където е и малкото летище с влакче като на Албена, което да те извозва от самолета до мястото, където получаваш багажа си. Още от кацането мястото те кара да се усмихнеш, возейки се на влакчето и усещайки топлината, предвид, че си мръзнал допреди малко.
Ко Панган е известен с ежемесечните фул муун партита, които се провеждат из целия остров, но най-модерното е ситуирано на супер як плаж с вълни, на който, за съжаление, не успяхме да покараме кайт. По повод събитието се наблюдава библейско прииждане на бели хора, които биват извозвани с джипки преди и след събитието. Като изключим тези няколко дни, там е доста спокойно и приветливо, тъй като много от хората посещават мястото заради вкусната храна, местата за йога и медитация, перфектните условия за гмуркане и все пак, не на последно място фактът, че можеш да покараш кайт и да се наслаждаваш на джунглата отсреща.
Знаейки, че има при кого да отседна, без много да му мисля букнах билетите и в средата на февруари се озовах от зимата в лятото.
Пътуването е дълго и изморително, все пак се телепортираш на другия край на света. Цените на билетите варират, но за около 500 евро може да се озовеш в рая на плодовете, кокоса и уханието на сандалово дърво по улиците.
Всичко там е много „easy“. Цъкаш със скутерче, което можеш да наемеш за средно 8 долара на ден. Движиш се в насрещното, маймуни се прескачат по жиците и е доста топло, но заради влагата се оцелява по-лесно, отколкото в юлски софийски ден.
По време на сезона е пълно с хора (януари – април), но дори тогава встрани от джамбуретата можеш да медитираш до някой водопад, да видиш залез от високо с мега гледка или да хапнеш, слушайки регенце в някое от безбройните заведения, и то без да се притесняваш за цените, тъй като всичко е поносимо (е, освен ако не се озовеш в някой петзвезден комплекс де).
Има много какво да се прави, но задуха ли, кайтът винаги е приоритет. В Тайланд се учиш на много търпение, тъй като най-силният вятър отива във Виетнам, а Ко Панган остава някак встрани от въздушния поток. Все пак за 30 дни там, успях да направя около 25 сесии с крила от 8 до 19 квадрата като размер. Голям смях бе да напомпам дракон 19-ката, която е част от екипировката на едно от малкото на брой училища на острова. Предимно духа лек вятър и често се ползват фойл крила и такива с голяма квадратура, но дните с истински вятър винаги бяха стабилни и често напомняха на това, което сме свикнали да виждаме в Турция, дори карах с 8-ца. За онези ширини е като ден за празник и черпене такава сила на вятъра. Водата е равна и е подходяща за учене на нови фрийстайл трикове, вдигане на ниво и техника при слаб вятър. Самото място е доста предизвикателно, защото кайтът се вдига измежду бунгала и палми, често вятърът пада като че ли някой е затворил вратата и се налага да излизаш на self rescue или да се върнеш пеша като най-голямото бебе. Но това там си е прието и на никой не му дреме за твоя така наречен „walk of shame“. Успях да преподам и някой друг урок, а да преподаваш без да духа си е чиста магия. Често задухва леко, помпаш и осъзнаваш, че само се излагаш, събираш кайта и продължаваш да дебнеш. Там се учиш на търпение. Но влезеш ли да покараш, South China Sea те дарява с много енергия, плуват кокосови орехи около теб и виждаш дъното в повечето от случаите.
Силно впечатление ми направиха приливите и отливите. Мястото направо се променя и както е супер дълбока водата, се показват пясъчни островчета много навътре в морето и можеш да се разхождаш във вода до глезена по цялата плажна ивица. Винаги има и едно куче от улицата, което иска да се присъедини към теб и с присъствието си да притъпи липсата на твоя любимец.
Будистки храмове и барове се преплитат в джунглата, където можеш да разбръмчиш със скутера и да си набереш банани или пък да се натъкнеш на някой слон, който просто си седи в калта. Всички наоколо са добронамерени. Там не е застроено с бетон и въпреки че няма кой знае колко диво из острова, нито една от заобикалящите сгради не е по-различна от уютен комплекс от бунгала, мидички, дриймкечъри, хамаци и цветни лампички.
Животът тече леко. За мен бе сякаш винаги съм живяла там. Козметика, мехлеми и храна – всичко е местно и евтино. Да се чуди една жена на връщане как да тъпче куфарите. Бунгалата с климатик, което е препоръчително, без нищо луксозно към тях, са средно по 200 долара на месец. Понякога вали. Вали, сякаш никога няма да спре. Това е и идеалното време да се черпиш един тайландски масаж, и то бързичко, защото само в следващия миг слънцето грее отново и често задухваше именно тогава.
С приличен бюджет от около 2000 лв и хипи настроение може да се живее царски живот там. Все пак Тайланд е кралство. Ваксини не са необходими. Коралите са опасни, но дори да се порежеш, имаш избор от модерна болница или бабешки мехлем от някой местен. Както проверих от личен опит, доста се възпалява от тези корали, но и евкалиптовите мехлеми на чичото отсреща действат, и до два дни си пак във водата без инжекции и драми. Има буби, и гущери, и жаби, но те не обичат много да се пречкат измежду хората и евентуалната среща с някое влечуго ще е чиста случайност и ще е толкова неприятна за теб, колкото и за самото животинче.
Тайланд е необятно място, където е добре да се загубиш за известно време. Аз прекарах месец само на един остров и мога да кажа, че нищо не съм видяла, и все пак усетих мястото като свое. Там е за всеки, който иска да съчетае каране на кайт със себеопознаване, да се докосне до напълно различна от нашата култура, да избухне по разни партита, да медитира с будисти, да се учи на масажи, да се гмурка, да се запознае с нови хора – просто да се наслади на живота.
Мястото чака всеки един от нас, за да му разкрие нови хоризонти, да го зареди с енергията, която носи и да придаде нов смисъл на живота му, вземайки под внимание новите емоции и срещи, които там са част от преживяването.
Интересно:
Залезът е много кратък, тъй като Тайланд се намира доста близо до екватора. все за първия си залез, по навик готова за нещо цветно и зрелищно, както сме свикнали тук в България, но уви, за съвсем кратко време слънцето цопва в морето и вече е тъмно. Готино усещане е :)
Визата се взима много лесно от посолството, и от 60 лв., последния път, в който си вадих, бе станала 15 лв.
Вятърът е лек и слаб.
Кайтове – фойл и големи квадратури, предимно 12 м, 14 м, 17 м, 19 м.
Интересни са тропическите бури, по време на които се излива тонове вода от небето и само в следващия момент отново си пърпориш със скутерчето, на път за някое смути или сладоледче с боб. Да, странни неща има за хапване.
Храна има за всеки вкус, но интересна е кокосовата супа и пад тай. Всичко се приготвя на място. Изобилието от плодове е огромно, най-любим ми стана драконовият плод, с вкус нещо средно между киви и диня.
Историята на Елизабет е част от брой ЛЯТО 2017 на Списанието, където ще намерите и още няколко кайт истории, разказани от хора, за които пътешествията до екзотични дестинации – като Бразилия, Занзибар или Гърция – са начин на живот. Търсете го в спортните магазини, книжарници, големите търговски центрове, разпространителската мрежа в цялата страна и всички обекти на ОМV, Lukoil, Eco и Shell, както и по репове и супермаркети в България. Или просто се абонирайте, толкова е лесно.
