От сто кладенеца вода с Анжела Недялкова – колоездене

След срещите ни с Анжела Недялкова винаги оставаме с приятното чувство, че човек може да се справи с всяко предизвикателство, стига да знае точно какво иска да постигне. Дори и да звучи глупаво, тя и Passat GTE си приличат – готови са да преминат отвсякъде, за изпълнят крайната цел, заредени са със страшно много енергия (е, при Passat-а тя е електрическа) и винаги могат да те изненадат с нещо.

Например, когато за първи път се срещнеш с Анжела, едва ли би предположил, че се спуска с бясна скорост по даунхил трасетата за колоездене. Както едва ли би предположил, че хибридният автомобил може сам да маневрира закачена към него каравана или кемпър, за да бъде водачът максимално улеснен.

След като изпълнихме идеята да покатерим някъде наоколо в търсене на нови места, приключения и поредния воден кладенец, е време да си поговорим за планинско колоездене – мацките, които се занимават със спорта у нас не са чак толкова многобройни, а пък тези, които са се осмелили да участват и в състезания можем да преброим след кратка справка.

Освен даунхил, занимаваш ли се и с други дисциплини в колоезденето?
Не, това е единствената колоездачна дисциплина в „обсега“ ми.

Знаем, че си се запалила от различни видеа в интернет, но спомняш ли си първото си спускане? Разкажи ни малко за него.
Приятел ме въведе в даунхила преди време и ми показа доста видеа, от които рязко се запалих. Първият ми опит за спускане не мина много успешно, тъй като осъзнах колко е страшно и трябваше да се осмеля, за да се пусна. В общи линии всичко завърши с пребиване. Това обаче не успя да ме откаже окончателно и впоследствие стигнах до състезания.

Колко често хващаш планинските пътеки с маунтинбайка?
От година и малко не се занимавам активно, заради заетата си програма покрай киното. Освен това, откакто съм по-сериозна в катеренето, шансовете да се завърна активно към даунхила намаляват.

Кое е най-якото място за даунхил, ако си мацка?
По принцип любимото ми място за даунхил е Боровец, особено трасетата Need for Speed и Harry Potter.

Каква е екипировката, част от арсенала на всеки карач?
Екипировката се състои от каска, маска, протектори за коленете, ризница за горната част на тялото, ръкавици, панталон, джърси. Доста хора ползват и яка за врата – neck brace. Доста неща са и основно трябва голям багажник, да не говорим, че винаги се носят и инструменти за колелото, резервни гуми и прочие. Това е другото, което ми хареса в този модел – багажникът наистина събира доста и си има отделен такъв за колелото – доста практично. Така задните седалки остават свободни и човек може да се шири на воля и да си почива след поредното приключение.

За щастие, Passat GTE има точно такъв голям багажник – той успя да побере както екипировката за колоездене на Анжела, така и крашпада, без който боулдър катеренето, където да е не би било възможно.

Все пак, кое те кефи повече – катеренето или колоезденето?
Не мога да ги сравнявам реално, но в последно време обръщам по-голямо внимание на катеренето, докато даунхила е в пауза.

Започнахме пътешествието на Анжела с Passat GTE в търсене на две неща – спотове за катерене и колоездене и вода от 100 кладенеца или от толкова, до колкото може да се достигне с едно зареждане на автомобила. Оказа се, че едно зареждане на автомобила означава повече, отколкото сме предполагали, и на финала на деня Анжела беше обиколила района на Рилския манастир, Сапарева баня, преминавайки през няколко чешми, върна се в София и гориво в резервоара все още имаше.