Понеделник до петък, 9 до 5, и това – в най-добрия случай. Хора, задръствания, напрежение. От рано сутрин до късно вечер. Изнервен си, разбираемо. Чакаш, бързаш, оф, айде не неска, ще почивам след работа. От вкъщи в колата, офиса, абе много е мръсен въздуха, направо не се гледа. Да, айде събота ще го направим, някъде извън София, тука направо не се седи.
Положението е такова, че неусетно работният ритъм те увлича във вихъра си, градът все повече те захлупва и уикендът остава единственият спасителен пристан, към който да гледаш с надежда и очакване. Градът обаче не е клетка – ние го правим такъв. Стига да искаш, можеш да го превърнеш в игрална площадка, и дори най-обикновеният работен ден да разкрие варианти за движение и забавление. Възможностите са навсякъде – възползвай се от всеки шанс да раздвижиш всички онези 206 кости в тялото си.
СЛЕЗ ОТ КОЛАТА
Бързам за работа, нямам време за глупости – не е никак адекватно оправдание
Не че ни трябваше официална статистика, за да разберем, че качеството на въздуха в София е едно от най-лошите в световен мащаб. Усещаме го от доста време – по усилието да дишаш дълбоко (особено когато си в близост до натоварен булевард в час пик); по невъзможността да видиш небето над града; или чисто и просто – когато се качиш на Витоша и погледнеш надолу.
Срещнахме се с няколко човека, избрали да се придвижват в града по начин, изключващ автомобилния превоз. Съсредоточихме се конкретно върху това доколко избраното от тях превозно средство е подходящо, за да стигнат до работното си място с него. Защото често това е най-силният довод на привържениците на автомобилния транспорт – удобството, което ти дава колата, що се отнася до изпълнението на работните задачи.
Условно нарекохме техните превозни средства алтернативни, макар че те имат точно толкова пълноправно място в градската мобилна схема, колкото и автомобилите. Къде съвсем обикновени, къде по-нетрадиционни – всички те предлагат по-щадяща околната среда възможност за придвижване. И не само – носят плюсове и отвъд екологичния фактор. Било то защото много по-бързо достигаш от точка А до точка В, или защото избягваш излишната нервност на автомобилния трафик, по-активен си, пестиш средства или просто получаваш малко бонус време за себе си. Градът предразполага към толкова много различни начини за движение из него, и би било страхотно, ако все повече хора избират различни начини. Както ни показват нашите герои, не е никак трудно – за сметка на това е много по-забавно.
КОЛКО МРЪСНО Е ДОСТАТЪЧНО МРЪСНО?
Замърсяването с фини прахови частици (ФЧП) е основен проблем за качеството на въздуха в цялата страна. Според Световната здравна организация България се нарежда на 25-то място в света по смъртни случаи, причинени от мръсния въздух – 55 смъртни случая на 100 000 души. Общата картина за Европейския съюз е 430 хиляди случая на преждевременна смърт в резултат на ФПЧ. Фините прахови частици се делят на едри ФПЧ10 и дребни ФПЧ2,5, като дребните са особено опасни, тъй като се вдишват дълбоко в дробовете и попадат в кръвта. Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 63% от 21 kt през 1990 г. до 34 kt през 2014 г.
Два са причинителите на ФПЧ – твърдото гориво и емисиите от автомобилите и обществения транспорт. Според Дирекцията за качеството на въздуха към Министерството на околната среда и водите най-голям дял на замърсяването – 70% – се пада на транспорта. В София на 1000 жители се падат по 550 автомобила. Автомобилите са с най-голям приоритет спрямо градски транспорт и пешеходци по отношение на безпрепятствено преминаване през възлови кръстовища. Пътната инфраструктура продължава да се изгражда с такава тенденция – пълно предимство на колите, пешеходците са вкарани под земята, а бус лентите липсват. Поради това от 17% за 2000 г. на 35% за 2014 г. са се увеличили хората, които се придвижват с автомобили, а с 30% е спаднал броят на хората, които ходят пеша до работа за последните 5 години. Ръстът на пътници в подземната железница е за сметка на драстичен спад на използващите наземния транспорт. Хаосът с паркирането около метростанциите показва, че метрото дори генерира трафик, а хората все повече избягват градските автобуси, тролеи, трамваи. В този омагьосан кръг общините не информират адекватно за опасните нива на праха. В София има само 6 уреда за измерване на замърсеността на въздуха, а публикувана информация идва с ден закъснение.
Въпреки негативната статистика, според преброяване на Велоеволюция, велосипедните пътувания в делнични дни са се увеличили между 1.5 и 3 пъти между 2012 и 2015 година. Това говори, че желание у софиянци за алтернативен транспорт има, просто условията за придвижване са лоши или въобще липсват.
*Източници: Дневник, Btv новините, Велоеволюция, ЦГМ, СЗО, ИАОС, MOTT MACDONALD
„Европейска седмица на мобилността“ отдавна не е непознато име за активните хора в България. Информационната кампания на Европейската комисия се провежда всяка година и носи посланието, че като се откажем от ползването на личен автомобил за всекидневно придвижване в града, пестим средства от гориво, увеличаваме физическата си активност, спомагаме за намаляване на трафика и вредните емисии в атмосферата в градовете. Тази година мотото на кампанията е „Заедно стигаме по-далеч“, защото споделянето е тясно свързано с разумното придвижване. Кампанията се реализира от агенция „Интеримидж“, национален координатор е Министерство на околната среда и водите, а пикът на събитията в цялата страна ще е в седмицата 16-22 септември.
Повече за разумното придвижване и градската активност научи на www.mobilityweek.eu, mobilityweekbg.com и във фейсбук на @MobilityWeekBG.
ЧУДИШ СЕ с какво можеш да се придвижваш в рамките на града? Почерпи вдъхновение от тези градски герои:
Еди Румян, за когото метрото е най-ефективното градско превозно средство;
Гаврил Момчилов, който не би заменил скутера си за нищо друго;
Ивайло Колев, за когото Segway е идеален начин да се придвижваш в града;
Климентина Страка, която и в студ, и в сняг ходи пеша;
Марина Динкова, за която колелото е най-доброто превозно средство;
Стоян Памукчиев, който винаги е с лонгборда.
